Определение № 160 от 28.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 160 гр. Благоевград, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251200501196 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Б.“ бл., вх., ет., ап., чрез адв. Е. П., съдебен адрес: гр. Бл., ул. „В.

М.“ №, ет., офис срещу Определение № 1578/28.08.2025 г., постановено по гр.д. № 3177/2024 г. по описа на РС- Благоевград.

Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно и неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Твърди се, че по делото е депозирана молба по реда на чл. 248 ГПК от ищцовото дружество с вх. № 18291/18.07.2025 г., която била връчена на ответника на 05.09.2025 г. с указания за становище в едноседмичен срок от получаване на същата. На 04.08.2025 г. била депозирана молба по реда на чл. 248 ГПК и от ответника. Сочи се, че съгласно чл. 248, ал. 2 ГПК, съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменение с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. В обжалваното определение било посочено, че ответникът не е депозирал отговор по молбата на ищеца, което представлявало процесуално нарушение. Изпратената до ответника молба, ведно с указания, била получена на 05.09.2025 г., като в едноседмичния срок, на 10.09.2025 г., по делото било депозирано становище. Обжалваното определение било постановено на 28.08.2025 г., т.е. преди връчване на препис от молбата по чл. 248 ГПК. Посоченото представлявало съществено нарушение на процесуалните правила.

Според жалбоподателя при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение районният съд не е взел предвид броя на предявените искове.

Разяснява се, че съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от 1 формата на съединяване на исковете. В случая били предявени четири иска, като заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 865 лв. било под минималния размер, определен в наредбата- 1600 лв.

Сочи се, че районният съд не се е произнесъл по направеното възражение за недължимост на разноски от ответника- потребител.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и присъждане на сторените разноски от ответника, както и произнасяне по възражението за недължимост на разноски от ответника- потребител.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се подържа, че определението на районния съд е правилно.

Твърди се, че присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено с правната и фактическа сложност на делото.

Оправено е искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока за обжалване (чл. 275, ал. 1 ГПК) и отговаря на изискванията за редовност, съгласно чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по гр.д. № 3177/2024 г. по описа на Районен съдБлагоевград е образувано по искова молба, депозирана от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Д-р П. Д.“ , офис сграда Л., ет., офис , представлявано от З. Б- изпълнителен директор против И. С. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Бл., ул. „Б.“ №, вх., ет., ап., с която са предявени искове, както следва: ***************.

С Решение № 596/14.07.2025 г., постановено по гр.д. № 3177/2024 г. по описа на РС- Благоевград, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че И. С.

М. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 661 от 03.06.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 1410/2024 г. на Районен съд- Благоевград, а именно:

**********

На 18.07.2025 г. от ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е постъпила молба за изменение на решението в частта за разноските с искане за намаляване на размера на присъдените разноски на ответника съобразно отхвърлената част от исковете.

Препис от молбата е връчен на ответника на 05.09.2025 г., който в указания срок е депозирал становище за неоснователност на молбата.

От пълномощника на ответника адв. П. е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, с която е отправено искане за присъждане на разноски на ответника за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете, както и отмяна на решението в частта за присъдените разноски на ищеца.

Препис от молбата е връчен на ищеца, който в указания срок е депозирал становище за неоснователност на молбата.

С обжалваното Определение № 1578/28.08.2025 г. е изменено Решение № 596/14.07.2025 г., постановено по гр.д. № 3177/2024 г. по описа на РС- Благоевград в частта за разноските, които „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е осъдена да заплати на И. С. М., като е намалено присъденото адвокатско възнаграждение от 2

450,00 лв. на 327,72 лв. съобразно отхвърлената част от исковете. Отхвърлена е молбата по чл. 248 ГПК на ответника за изменение на решението в частта за разноските. За да определи размер от 327,72 лв., първоинстанционният съд е приел възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за основателно, като се е позовал и на практиката на СЕС.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Това важи и за случаите, когато ищецът е десезирал съда за част от размера на иска.

Същевременно ответникът по иска също има право да възстанови направените от него в производството разноски при условията на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК.

Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход- Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/2024 г. на ВКС.

По отношение на жалбата в частта за присъденото адвокатско възнаграждение.

От процесуалния представител на ищеца в преклузивния срок- до приключване на устните състезания е направено и поддържано изрично възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземат предвид и постановените по тези въпроси решения на Съда на Европейските общности, които по арг. на чл. 633 ГПК са задължителни за съдилищата в страната. В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.

Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една 3 значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.

В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

В решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС, е посочено, че съдът не дължи прилагане на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г. Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), ако установи несъответствие на действително свършената работа с фактическата и правна сложност на делото. Размерите по тази наредба могат да служат само за ориентир.

От друга страна, правния ред в страната - в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата прокламира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован.

С Решение № 9273/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, потвърдено с Решение № 5485 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2017 г., 5-членен състав е разгледан въпросът какви критерии следва да се съблюдават при определяне размера на адвокатското възнаграждение в съответствие с критериите обоснованост и справедливост, съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според цитираната практика размерът на адвокатските възнаграждения се обосновава с два обективни критерия- обемът и сложността на извършената работа, величината на защитавания интерес, както и действителната фактическа и правна сложност на делото. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия кумулативно.

От това следва извода, че при положение, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са гарантирани с правна норма, не може да се приеме, че те са обосновани и справедливи и съответстват на целта на закона, щом се определят само от защитавания материален интерес. Във всички случаи следва да се държи сметка и за вида, обема и естеството на свършената работа.

В случая за защита и по четирите предявени иска, извършената работа е една и съща, доколкото се касае за защита срещу искове, произтичащи от едно и също правоотношение- договор за заем Microcredit № 9032- 00125247, сключен на 17.12.2022 г. между „Микро Кредит“ АД и И. С. М. и договор за допълнителни услуги Microcredit № 9032-00125247, сключен на 17.12.2022 г. между „Микро 4