Определение № 11117 от 07.10.2019, Районен съд - Пловдив

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№11117 07.10.2019 г. гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, XXI гр. състав, в закрито заседание на 07.10.2019 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12297/2019 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Лайт Кредит Консулт” ЕООД, ЕИК ********* против Р.А.Т., ЕГН **********, с която са предявени искове по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК за установяване дължимост на суми, за които се твърди да е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 2909/08.04.2019 г. по ч.гр.д. № 5377/2019 г. на ПРС, VIII гр.с.

За преценка допустимостта на иска е изискано заповедното производство. Издадена е заповед за сума от общо 1016,36 лева, представляваща непогасено вземане по договор за заем и договор за гаранция, ведно със законна лихва.

Констатирани са нередовности на исковата молба, като с разпореждане са дадени конкретни указания за отстраняването им, с посочени последици при неизпълнение.

Постъпила е уточнителна молба. От изложените твърдения и с оглед издадената заповед, съдът приема, че предявеният иск е недопустим.

Съображения:

За да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието и размера на предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.

С решението по установителния иск по чл. 422 ГПК, съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на право, за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на вземането. При предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск е недопустимо кредиторът - ищец да променя материалноправната характеристика на вземането.

Той не би могъл да въведе други, различни и допълнителни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение /в т.см. -

Решение № 123/30.11.2017 г. по т.д. № 1627/2015 г. на ВКС, II т.о./.

За необходимостта от пълен идентитет на вземанията в настоящото и заповедното производство – Решение по т.д. № 1627/2015г. на II т.о. ВКС; Решение по гр.д. № 7541/2013 г., ІV г.о., ВКС; Решение № 169/04.01.2016 г. по т.д. № 700/2011 г. на ВКС, II т.о; Решение № 43 от 11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 325/2012 г., II т. о., Решение № 171 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 801/2011 г., IV г. о. и др. Решение № 18/16.02.2016 г. по т. д. № 1880/2014 г., I т. о., на ВКС; Определение от 04.04.2017 г. по в.ч.гр.д. № 506/17 г. на ПОС, Определение от 26.06.2015 г. по в.ч.гр.д. № 1331/2015 г. ПОС и др.

Вземанията за главница и възнаградителна лихва са различни претенции, с различно основание и размери.

В заявлението никъде не се сочи, че търсената сума по договора за заем е съвкупност от невърната главница и възнаградителна лихва.

Последната от своя страна не е индивидуализирана чрез посочване период на задължението, който е задължителен реквизит на претенцията, предвид периодичния й характер. Дори напротив – изрично е упоменато, че сумата от 879,69 лева представлява само невърната част от предоставена в заем сума /която при всички положения не включва възнаграждението на кредитора/. Не е допустимо едва в исковото производство и то след допускане на доказателства /исканата ССЕ/, претенциите да се разграничават, т.к. твърденията за тях следва да са изложени в ИМ, като част от редовността на исковете.

Изложеното е достатъчно да се приеме, че искът е недопустим за посочената сума, поради пълно разминаване на претенцията с тази по заповедното производство.

Предвид горното, съответствие не е налице – има съществено разминаване между основанието и размера на претенцията, с тези по издадената заповед по чл. 410 ГПК /в т. вр. и при идентични хипотези - Определение от 14.03.2019 г. по в.ч.гр.д. № 342/2019 г. на ПОС, VIII гр.с.; Определение от 05.09.2019 г. по в.ч.гр.д. № 2026/2019 г. на ПОС, X гр.с./.

Ето защо, на основание чл. 130 ГПК, исковата молба следва да бъде върната, в т.ч. относно съединения иск като обусловен.

Съгласно т.13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е

Л И :

ВРЪЩА искова молба, подадена от „Лайт Кредит

Консулт” ЕООД, ЕИК ********* против Р.А.Т., ЕГН **********.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 12297/2019 г. по описа на ПРС, XXI гр. състав.

ОБЕЗСИЛВА изцяло Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2909/08.04.2019 г. по ч.гр.д. № 5377/2019 г. на ПРС, VIII гр.с.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи само на ищеца, чрез пълномощника адв. П на съд. адрес.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП