Решение № 107 от 18.06.2026, Окръжен съд - Русе

МОТИВИ към решение № 107 / 18.06.2026 г. по ВЧНД № 387 / 2026 г., по описа на Окръжен съд – Русе.

Производството е по реда на глава 21 от НПК във връзка с чл. 431, ал.2 от НПК.

Образувано е въз основа на подадена въззивна жалба от защитника на освидетелствания Г. Р. Б. срещу Определение № 286 / 08.04.2026 г. постановено по ЧНД № 456/2026 г., по описа на Районен съд - Русе, с което съдът е настанил Б. на принудително лечение по реда на чл. 89, б. „в” НК в специална психиатрическа болница, а именно

ДЪРЖАВНА

ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА – Бяла, а на основание чл. 432, ал. 1 НПК след изтичане на ШЕСТ МЕСЕЦА от настаняването на принудително лечение постановил, да бъде сезиран Районен съд – Бяла, който е съдът по местонахожданието на лечебното заведение, за произнасяне във връзка с продължаване, замяна или прекратяване на принудителното лечение.

Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение или в условията на евентуалност да определи по-лека принудителна медицинска мярка за възможно най-кратък срок.

В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на Окръжна прокуратура – Русе пледира освидетелстваният да бъде настанен в „Център за психично здраве – Русе“ ЕООД, вместо в ДПБ – Бяла.

Защитникът по делото и освидетелстваният считат искането си за основателно. Също пледират Г. Б. да бъде настанен в „Център за психично здраве – Русе“ ЕООД.

Окръжен съд Русе като прецени оплакванията в жалбата, изложеното от страните във въззивното съдебно заседание и данните по делото, намира за установено следното:

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

В хода на въззивното производство бяха приобщени Удостоверение от „Център за психично здраве-Русе“ ЕООД, както и разпечатка от направените изследвания на Г. Р. Б. на 27.05.2026 г. в Медицинска лаборатория „Здраве 99“ ООД. От първото се установява, че здравословното състояние и заболяването на освидетелствания Б., позволяват да бъде лекуван в „Център за психично здраве – Русе“ ЕООД, а от второто, че не е употребявал към момента на изследването високорискови наркотични вещества.

В тази връзка, настоящия съдебен състав, воден от задължението си по 1 чл.13 от НПК да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина, за да прецени актуалното здравословно състояние на освидетелствания и дали трябва да се лекува принудително в специална психиатрическа болница по чл.89, б.“в“ от НК назначи КСППЕ, от чието заключение е видно следното: освид.Г. Б. понастоящем страда от Параноидна шизофрения и това заболяване представлява „продължително разстройство на съзнанието“ пo смисъла на чл. 33 oт НК; същият страда от зависимост към психоактивни вещества, но не и от такава към алкохол; към настоящия момент е с нарушени годности и не може са разбира свойството и значението на постъпките си и не може да ги pъкoвoди; към настоящия момент страда oт психически недостатъци, които мy пречат да се защитава caм; спрямо него e уместно да бъдат приложени принудителните медицински мерки, предвидени в чл. 89 oт НК, като най-подходящата за него e тази по чл.89, б.„б“ от НК - принудително лекуване в обикновено психоневрологическо заведение - „Център за психично здраве – Русе“ ЕООД.

Кредитирайки заключението на посочената експертиза, предвид нейната най-реална диагноза за здравословното състояние на Г. Б., настоящият съдебен състав счете, че в случая са налице условията, при наличието на които спрямо него действително трябва да бъде постановена принудителна медицинска мярка, съобразно предвидените в чл.89 от НК възможности, а именно по б.“б“ на тази разпоредба.

По делото е установено, че той е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, действайки в състояние на невменяемост, съгласно чл.33, ал.1 от НК. Понастоящем освидетелствания Б. също е в състояние на невменяемост.

Според чл.90, ал.1 от НК, принудителното лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на неговото психическо състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен ред.

Съгласно разпоредбата на чл.90, ал.2 от НК, принудителното лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на своето психическо състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние се явява особено опасен за обществото или за своите близки.

В конкретния случай предвидената в чл.90, ал.2 от НК особена опасност на освид.Г. Б. за обществото или за своите близки, която е необходимата предпоставка за постановяване на принудителното лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение, не се установява от доказателствената съвкупност. Видно от показанията на неговия баща проявяваната от Г. Б. агресия е предимно вербална и е налична само при нередовен прием на предписаните му лекарства. Наред с това от заключението 2 на назначената от въззивната инстанция КСППЕ става ясно, че лекуването на Б. може да бъде проведено в обикновено психо-неврологическо заведение „Център за психично здраве – Русе“ ЕООД. Настаняването му в това заведение, ще е най-подходящо и успешно според съда, тъй като ще бъде в района на трайната установен на неговия баща, който полага грижи за него и няма да създаде затруднения при свижданията между тях, каквито безспорно ще има, ако е настанен в ДПБ - Бяла. Освен това ДПБ – Бяла не представлява специална психиатрическа болница и при приложението на разпоредбата на чл.89, б.“в“ от НК, регламентираща принудителното лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психоневрологическо заведение, той неправилно е бил настанен там вместо, например в ДПБ – Ловеч.

С оглед изложеното, обжалваното пред въззивния съд определение на първата инстанция следва да се измени, като по отношение на Г. Б. на основание чл.89, б.“б“ във вр. с чл.90, ал.1 от НК се постанови принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение, а именно: „Център за психично здраве-Русе“ЕООД и се укаже, че след изтичане на срока по чл.432, ал.1 от НПК (тук в диспозитива на решението е допусната техническа грешка, к а т о вместо НПК е изписано НК), Районен съд – Русе следва да бъде уведомен, за произнасяне във връзка с продължаване, замяна или прекратяване на принудителното лечение.

Така мотивиран Окръжен съд – Русе, трети наказателен състав, постанови решението си.

Председател: ………………..

Членове:

1. ……………..

2. ……………..

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Русе, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Й.

Членове:

П. Дочев

Явор Влахов при участието на секретаря Десислава Ботева в присъствието на прокурора Я. Г. И. като разгледа докладваното от Мирослав Й. Въззивно частно наказателно дело № 20264500600387 по описа за 2026 година

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 286 / 08.04.2026 г. постановено по ЧНД № 456/2026 г., по описа на Районен съд - Русе, в частта му относно вида на принудителната медицинска мярка и мястото на нейното осъществяване, както и уведомяването на съответния съд съобразно разпоредбата на чл.432, ал.1 от НК, КАТО ПОСТАНОВЯВА: по отношение на Г. Р. Б. с ЕГН: ********** на основание чл.89, б.“б“ във вр. с чл.90, ал.1 от НК принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение, а именно: „Център за психично здраве-Русе“ЕООД; след изтичане на срока по чл.432, ал.1 от НК да бъде уведомен Районен съд – Русе, за произнасяне във връзка с продължаване, замЯ. или прекратяване на принудителното лечение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

1