Определение № 651 от 07.12.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 651 гр. Варна, 07.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500475 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано е по подадена частна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния й представител инспектор С.Ш., против определение №260041/19.10.2023г., постановено по гр.д.№41/19г. по описа на СОС, с което по реда на чл.248 от ГПК е допълнено протоколно определение от 19.09.2023г., постановено по гр.д.№41/19г. по описа на СОС, в частта му относно разноските, като Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена на осн. чл.38 от ЗА да заплати на адв.И. А., процесуален представител на ответниците С. С. Д., Е. Р. Р. и С. Е. Р., съответно сумите 10 480, 24 лв., 13 435, 04 лв. и 528 лв./общо 24 443, 28 лв., с включен ДДС/, представляващи адв.възнаграждения, съобразно размера на исковите претенции против посочените ответници, производството по които е прекратено поради отказ от исковете.В жалбата се твърди, че определението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено вместо него постановено друго, с което подадената молба с пр.осн. чл.248 от ГПК за допълване на цитираното прекратително определение в частта за разноските чрез присъждане на такива по реда на чл.38 от ЗА бъде оставена без уважение.

1

Въззиваемите С. С. Д., Е. Р. Р., С. Е. Р. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.И.А. поддържат становище за нейната неоснователност и молят обжалваното определение да бъде потвърдено.

Производството по гр.д.№41/19г. по описа на СОС е образувано по предявени от КОНПИ против С. С. Д., Е. Р. Р., С. Е. Р. и Е. Е. Р. искове с правно основание чл.153 от ЗПКОНПИ, вр. §5, ал.2 на ЗПКОНПИ за отнемане от всеки от ответниците в полза на държавата на посоченото в исковата молба незаконно придобито имущество - недвижими имоти, л.а. и парични суми, общо на стойност 370 196, 57 лв.Поради извършен от ищеца частичен отказ от исковете, съгласно постановеното от него решение №831/13.09.2023г., с протоколно определение от 19.09.2023г., постановено по гр.д.№41/19г. на СОС, производството е прекратено по отношение на искове с обща цена според исковата молба 327 996, 57 лв., вкл. изцяло по отношение на претенциите против С. Е. Р. и Е. Е. Р., като съответно е продължило по отношение на иск против С. С. Д., по който се претендира отнемането на три недвижими имота/имащи обща пазарна стойност 42 300лв., съгласно изслушана по делото СТЕ/, и иск против Е. Р. Р., по който се претендира отнемането на един лек автомобил/имащ пазарна стойност 4 100лв., съгласно изслушана по делото СТЕ/.Преди постановяване на прекратителното определение, в о.с.з. на 19.09.2023г. ответниците С. С. Д., Е. Р. Р., С. Е. Р. и Е.

Е. Р., чрез надлежно упълномощения си процесуален представител адв.И.А., са отправили искане за присъждане на разноски при условията на чл.38 от ЗА за прекратеното производството по исковете, предявени против всеки от тях.По искането им съдът не се е произнесъл при частичното прекратяване на производството в о.с.з. на 19.09.2023г.С молба от 26.09.2023г./подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК/ адв. И. А., в качеството му на процесуален представител на ответниците, е отправил искане да бъде допълнено прекратителното определение в частта му относно разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА в минималните размери по Наредба №1/04г. на ВАдвС за прекратените части от производството по исковете против всеки от ответниците.

В отговора по молбата КОНПИ е поддържала становище за нейната неоснователност, сочейки че ответниците не са материално затруднени лица, трудоспособни са, без данни за увредено здравословно състояние, което да е 2 пречка за набавянето на доходи.

Към отговора на исковата молба са представени три договора за правна защита и съдействие от 06.03.2019г./л.149-151, т. I от гр.д.№41/19г. по описа на СОС/, установяващи договорена за ответниците С. С. Д., Е. Р. Р. и С. Е. Р. безплатна адвокатска помощ на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.Разпоредбата чл.38, ал.2 от ЗА е приложима и в хипотезата на чл.78, ал.4 от ГПК или в случая се следва възнаграждение за съответната прекратена част от производството.С обжалваното определение възнагражденията са присъдени в минимални размери по Наредба №1/04г. на ВАдвС според цената на исковете, производството по които е прекратено.Съгласно цитираните договори, оказваната от процесуалния представител на ответниците защита и съдействие е безплатна на осн.чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, т.е. при условията на материално затруднени лица.Спорно между страните е необходимо ли е да бъде установявано в производството твърдението за материална затрудненост на страната, за да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.По така поставения въпрос е формирана съдебна практика - напр. определение №163/13.06.2016г. по гр.д.

№2266/16г., ВКС, I, гр.о., в което е прието, че преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл.38, ал.1, т.13 от ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен.Противната страна в производството, която по правилата на чл.78 от ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за безплатно предоставяне на адвокатска помощ не са налице/в този смисъл са и напр. - определение №400/15.10.2020г. по ч.т.д.№1826/20г., ВКС, II т.о.; определение №253/19.06.2020г. по ч.гр.д.№1154/20г., ВКС, III гр.о., определение №60429/30.11.2021г. по ч.т.д.№308/21г., ВКС, I т.о. и др./.В посочената практика се приема още, че, ако противната страна твърди, че предпоставките 3 за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл.38 от ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение като опровергае наличието на поддържаното основание.

В настоящия случай такова оспорване е направено от страна на ищеца КОНПИ своевременно, но доказателства, които да опровергаят осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ /затруднено материално положение/ на ответниците С. С. Д., Е. Р. Р. и С. Е. Р. по делото не са представени.Притежаваните от ответниците вещи, съответно недвижими имоти и лек автомобил, са предмет на наложените по искане на ищеца обезпечителни мерки.Доказателства, че получаваните през проверявания период суми чрез системи за парични разплащания продължават да се намират в патримониума на ответниците, не са ангажирани.Липсват и данни по делото, от които да се установява, че лицата упражняват трудова дейност или имат други източници на доходи.Предвид неустановяване от жалбоподателя липсата на предпоставките за безплатно предоставяне на адвокатска помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, обжалваното определение, с което възнаграждения са присъдени на осн. чл.38 от ЗА, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №260041/19.10.2023г., постановено по гр.д.

№41/19г. по описа на СОС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5