Определение № 1510 от 05.10.2020, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 1510

05.10.2020 г.

Окръжен съд – Пловдив

Град Пловдив

VI състав

На 05.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина С. Куршумова

Стойчева

Таня Б. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20205300502067 по описа за 2020 година Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Жалбоподателят „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: 203508899, чрез пълномощника си юрк. М. моли да бъде отменено като неправилно Разпореждане от 29.07.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 7577/2020г.по описа на РС-Пловдив, ІХ гр. състав, с което е отхвърлено заявлението подадено от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно претендираните суми: 71,08 лева- административни разноски и 398,05 лева, възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.

Излага съображения за това.

Частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо разпореждане на районния съд.

Разгледана по същество се явява неоснователна поради следното:

За да постанови обжалваното разпореждане, с което отхвърля заявлението в частта му, с която се претендира от длъжника К. Т. Г. от гр.Пловдив плащане на 71,08 лева административни разноски и 398,05 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, съдът излага съображения, че с така уговорените клаузи за разноски и възнаграждение се нарушават добрите нрави и императивни правни норми.

1

Въззивният съд намира за обосновано и законосъобразно обжалваното разпореждане на районния съд.

Съгласно законовите изменения,/обн.ДВбр.100/2019г.-20.12.2019г./, и въвеждане на нова т. 3 на ал. 2 на чл. 411 от ГПК, е въведено задължение и на заповедния съд служебно да следи за наличие или обосновано предположение за наличие на неравноправна клауза, наред с това дали искането е в противоречие с добрите нрави, съгл. т. 2 на ал. 2 на чл. 411 от ГПК. В тази насока, съществува, поначало, такова задължение за съда, като е налице и решението по дело № С-472/11 на Съда на европейския съюз, националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, което се явява основание за извършената проверка за валидност на клаузите по договора за допълнителни услуги.

В случая, се констатира от въззивния съд, че е налице нарушение на забраната по чл.10а ал. 2 от ЗПК, съгласно която к редиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквито, в случая, се явяват т.н. „административни разноски“. Освен това, се констатира от въззивния съд и, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.18 от ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, ако има такива. В конкретния случай това означава, че в съдържанието на обезпечения с поръчителство договор за кредит е трябвало да бъде включено договореното обезпечение. След като по договора за потребителски кредит има дадено обезпечение, то уговорката за същото следва да бъде инкорпорирана в съдържанието на самия договор за потребителски кредит.

Предвид гореизложените обстоятелства въззивният съд намира, че е обосновано и законосъобразно направеното с обжалваното разпореждане отхвърляне на заявлението в посочените части, арг. от разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т.2 и т. 3 от ГПК.

Поради изложените съображения обжалваното разпореждане следва изцяло да бъде потвърдено от въззивния съд като правилно и законосъобразно.

Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл. 274 ал. 3 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 вр. чл. 278 ал. 4 2 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 29.07.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 7577/2020г.по описа на РС-Пловдив, ІХ гр. състав, с което е отхвърлено заявлението подадено от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно претендираните суми: 71,08 лева- административни разноски и 398,05 лева, възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3