Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 20109 от 25.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8508/2026
Вид
Определение № 20109
Подписан
25.09.2026
Състав
Стою Христов Згуров, Анелия Стефанова Янева, Румяна Спасова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20109 гр. София, 25.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно гражданско дело № 20261100508508 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Ю. В. С., подадена чрез пълномощника й адв. С.

Ч.- САК, срещу разпореждане, обективирано в съобщение с изх. № 31811/12.05.2026 г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 съгласно регистъра на ЧСИ, с което е постановен отказ от възстановяване на платени такси по изпълнително дело № 20198380401150, поради липса на основание.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане поради допуснати нарушения на процесуалния закон, аргументирайки се с това, че таксите по т. 5, т. 9 и т. 26 ТТРЮЧСИ били неправомерно удържани от длъжника по изпълнителното дело, което съдебният изпълнител не съобразил и отказал възстановяването им. Поддържа се, че разноските следвало да бъдат поети от взискателя, доколкото същият е изоставил изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК, както и че ЧСИ не е имал право да продължава изпълнителните действия и да събира такси след десезирането му. Навеждат се и оплаквания за липса на надлежна сметка и мотиви относно основанието и размера на начислените разноски.

Жалбоподателят моли обжалваният акт да се отмени и сумите за разноски да бъдат възстановени на длъжника по делото.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение от взискателя по изпълнителното дело.

Представени са в срок мотиви на ЧСИ М.Б., в които се изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. В тях се сочи, че в случая е обжалвано действие на съдебния изпълнител, което не е сред изброените в чл.

435, ал. 2 ГПК, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане, а евентуално без уважение по изложени съображения за нейната неоснователност предвид това, че таксите са законосъобразно удържани от 1 длъжника и са правилно изчислени.

Софийският градски съд, ЧЖ-VI-A състав, след като обсъди доводите в частната жалба и мотивите на ЧСИ, и прецени данните по делото, намира частната жалба за процесуално недопустима поради следните съображения:

Изпълнителното дело по описа на ЧСИ М.Б. е образувано по молба на взискателя „БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ПО СТАНДАРТИЗАЦИЯ“ (БИС) въз основа на изпълнителен лист от 28.02.2019 г., издаден по гр.д. № 1002/2018 г. по описа на САС, срещу Ю. В. С. за парично вземане. В хода на производството са предприети изпълнителни действия, включително налагане на запори върху банкови сметки, трудово възнаграждение и пенсия на длъжницата, като от последният наложен запор са постъпвали регулярно суми по сметката на ЧСИ за погасяване на дълга.

С молба от 10.02.2025 г. в изпълнителното производство е присъединен и друг изпълнителен лист в полза на БИС. На 24.10.2025 г. „****“ ЕООД, позовавайки се на придобито от БИС вземане, е поискало да бъде конституирано като взискател и да бъде вдигнат запорът върху пенсията на длъжницата, а с молба от 27.10.2025 г. е поискано и прекратяване на изпълнителното дело. С молба от 30.10.2025 г. дружеството е поискало издаване на удостоверение за извършените изпълнителни действия и постъпилите и разпределени суми.

По повод тези молби ЧСИ е указал на „****“ ЕООД да представи уведомление до длъжницата по чл. 99 ЗЗД и да заплати дължимите такси и разноски по изпълнителното дело, като е посочено, че част от тях ще бъдат приспаднати от постъпилите от длъжницата суми. След представяне на уведомлението с молба от 23.12.2025 г., с разпореждане от 09.01.2026 г. „****“ ЕООД е конституирано като взискател, като му е съобщен и размерът на дължимите такси.

Тъй като посочените такси и разноски не са заплатени от взискателя, същите са усвоени от постъпилите по изпълнителното дело суми, събрани от длъжницата. След погасяването им с постановление от 12.03.2026 г. изпълнителното производство е прекратено, като надвнесената сума от 274,02 евро е преведена на взискателя съобразно дадените от него указания, а обезпечителните мерки са вдигнати след влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното дело. След прекратяването на делото е постъпила молба от длъжника, с която се иска възстановяване на таксите с обща стойност от 4 189, 37 евро поради незаконосъобразното им удържане, въз основа на която съдебният изпълнител се е произнесъл с обжалвания в настоящото производството акт, който има характер на разпореждане, а именно обективираното в съобщение с изх. № 31811/12.05.2026 г. изявление за отказ от възстановяване на таксите.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 длъжникът може да обжалва изчерпателно изброените действия на съдебния изпълнител, а именно: постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или 2 отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; и разноските по изпълнението. По отношение на разноските в изпълнителното дело, визирани в т. 7 от цитираната разпоредба в практиката е изразено разбирането, че това е една възможност за контрол върху акта, с който съдебният изпълнител определя, начислява и приема за дължими конкретни такси и разноски, но не всяко действие, което има връзка с разноските, представлява самостоятелно обжалваемо действие по тази точка.

На обжалване подлежи актът, с който съдебният изпълнител изрично е оставил без уважение искането на длъжника да не му бъдат начислявани конкретни такси. В този случай предметът на съдебния контрол е самата дължимост и законосъобразност на начисляването на разноските, а не последващото разпореждане за отказ да се възстанови вече събрана сума. В случая не се обжалва постановлението за разноските или пък актът в поканата за доброволно изпълнение, където са описани подробно всички суми, въз основа на които се образува изпълнителното производство, вкл. и таксите дължими по ТТРЗЧСИ. Обжалваното действие е свързано с отказа на съдебния изпълнител да възстанови удържаните такси, след като вече изпълнителното дело е приключено, което не е сред изброените в чл. 435, ал.

2, т. 1-7 ГПК действия. Видно и от отбелязването постановлението за прекратяване на делото не е обжалвано и е влязло в сила на 27.03.2026 г.

Нещо повече, с обжалвания акт ЧСИ не се е произнесъл за първи път относно дължимостта, основанието или размера на процесните такси, нито е определил нови разноски в тежест на длъжницата. Същите са били начислени в хода на изпълнителното производство, като размерът им е бил посочен на взискателя с оглед прекратяването на производството, а след като не са били заплатени, са били усвоени от вече постъпили по делото суми. Именно последващото искане на длъжницата за възстановяване на така усвоените суми е било оставено без уважение с обжалваното съобщение. Предмет на настоящата жалба не е актът, с който са определени процесните разноски, а последващият отказ на ЧСИ да възстанови вече събраните и усвоени суми.

Този отказ не представлява самостоятелно действие по определяне или възлагане на разноски и не попада в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Обстоятелството, че в мотивите към жалбата се оспорва именно дължимостта на тези такси от длъжницата, не променя предмета на обжалвания акт и не може до доведе до разширяване на предвидения от закона кръг на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител.

В случай, че длъжникът е поддържал, че процесните такси не са били дължими, е можел да се оспори съответния акт на съдебния изпълнител, с който разноските са били определени и възложени, по реда и в срока по чл.

435, ал. 2, т. 7 ГПК. Производството по този ред не предоставя възможност чрез последващо искане за възстановяване на вече събрани суми, направено след прекратяване на изпълнителното производство, да бъде извършен 3 последващ съдебен контрол върху законосъобразността и дължимостта на вече определени разноски и събрани разноски по приключило изпълнително производство.

Предвид изложеното, обжалваният отказ за възстановяване на вече усвоени суми не съставлява действие на съдебния изпълнител, подлежащо на обжалване по чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което подадената срещу него жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ю. В. С., чрез адв. С. Ч.САК, срещу разпореждане, обективирано в съобщение с изх. № 31811/12.05.2026 г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 съгласно регистъра на ЧСИ, с което е постановен отказ от възстановяване на платени такси по изпълнително дело № 20198380401150 поради липса на основание.

Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд- София с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4