Определение № 231 от 20.05.2024, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 231 гр. В., 20.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Въззивно частно гражданско дело № 20241300500135 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Ю. С. Б., ЕГН: ********** от гр. В., чрез адв.- пълномощник Л.А.Г., с личен № ********* от САК, със заявен съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано", №14, ет. 1, офис 4 против Определението № 611/24.03.2024г., постановено по гр. д. № 222/2024г., по описа на Районен съд - В., с което е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК подадената от жалбоподателя искова молба и е прекратено производството по гр. д. № 222/2024г. по описа на РС-В..

С частната жалба жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение.

Излага се, че исковата молба била върната, т.к. не разполагал с процесните договори за кредити, сключени с ответника.

Посочва се, че в изпълнение на дадените му от съда указания с Разпореждане № 482/14.03.2024г., било уточнено, че по всеки един от договорите е изпълнил изцяло задълженията си, като бил изплатил всички дължими суми. Същото обстоятелство бил посочил и в исковата молба.

Излага се, че доколкото не разполагал с екземпляр от двадесетте договора, бил в невъзможност да изпълни указанията в частта, в която следвал да посочи дата на сключване и срок на изпълнение. Сочи се, че в тази връзка с исковата молба направил следните доказателствени искания, които отново посочва, а именно:

- На основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, поискал от съда да задължи ответника да представи оригиналите на всички описани в исковата молба договори за кредит, общите условия и погасителните планове към тях. По възможност, да задължи ответника да представи исканите документи преди 1 разпореждането по чл. 131 от ГПК, с цел процесуална икономия, евентуално след запознаване с документите да се ползва от правата си по чл. 214 от ГПК;

Направил искане съдът да задължи ответника да представи по делото подробни справки с извършените плащания по всеки един от кредитите и съответно кои пера от процесното задължение са погасени с тези плащания.

Твърди се, че изискал договорите от ответника, но последният не му ги предоставил. Счита, че съдът е следвал да уважи цитираните доказателствени искания, доколкото същите били необходими за изясняване на спора от фактическа и правна страна. Посочва се още, че без изискването на договорите би му било невъзможно да направим съответните уточнения на исковата молба в обстоятелствената част и в петитума.

Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед конкретната хипотеза, при която е прекратено първоинстнационното производство по делото няма конституирана насрещна страна, поради което и администриране на частната жалба по реда на чл. 276, ал.1 от ГПК не може да бъде извършено.

В.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като разгледа доказателствата по делото и прецени направените доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.

№1149/29.01.2024г./по регистратурата на РС-В./ от частния жалбоподателищеца Ю. С. Б. , с която са предявени субективно и обективно съединени искове, против „Кредисимо“ ЕАД,гр. София и „АЙ ТРЪСТ“ЕООД,гр.София.

Срещу първия ответник „Кредисимо“ ЕАД са предявени 19 иска за прогласяване нищожност на клаузата на чл.4,ал.1 от всеки от деветнадесете броя договора за потребителски кредит, надлежно индивидуализирани.

Срещу втория ответник „АЙ ТРЪСТ“ЕООД са предявени 19 иска за прогласяване нищожността на 19 броя договора за поръчителство и 19 осъдителни иска за заплащане на сумата от по 50лв., представляваща получена без основание сума по всеки един от 19 броя договора за поръчителство, надлежно индивидуализирани с дата на сключване. По така депозираната искова молба е образувано гр.д.№ 222/2024г. по описа на РС-В..

РС-В. е приел, че депозираната искова молба е нередовна, поради което с Разпореждане № 482/14.03.2024 г. е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от връчване на разпореждането да отстрани констатираните от съда нередовности в исковата молба, като индивидуализира всеки един от процесните договори за поръчителство в обстоятелствената част и в петитума 2 на исковата молба със съответен номер, както и да внесе държавна такса в общ размер от 2850 лв., като представи по делото платежен документ.

Разпореждането е връчено на ищеца на 05.04.2024. На 15.03.2024 г. ищецът е подал молба вх. № 3239/15.03.2024г., по електронен път, в която е посочил, че не разполага с екземпляр от договорите и поради това не може да изпълни дадените указания, като излага, че съдът следва да задължи ответника да представи договорите. С молбата е представил и платежен документ за внесена държавна такса, съгласно указанията в цитираното разпореждане, в общ размер на 2850 лв.

С обжалваното Определението № 611/24.03.2024г. на ВРС, първоинстанционният съд е приел, че ищецът частично отстранил констатираните нередовностите по исковата молба, само по отношение на внесената държавна такса. Поради неизпълнение на другата част от указанията - непосочване на съответен номер за всеки от процесните договори за поръчителство в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба, ВРС е върнал исковата молба на ищеца – настоящ жалбоподател и е прекратил производството по делото.

Обжалваното определение се явява незаконосъобразно.

Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Елементите на исковата молба са от съществено значение, тъй като въз основа на тях се индивидуализира спорното между страните материално право и се определя предмета на делото.

Основанието на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и осъществяването на твърдяното от него материално право, чиято защита търси в исковия процес, включително и преюдициалните правоотношения. Няма конкретни изисквания за начина на изложение на тези факти, но същото трябва да е разбираемо, като съдържащите се в него фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, с която ищецът свързва възникването на твърдяното право и на която основава претенцията си. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение.

При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК, като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл.

129, ал. 3 ГПК.

Процесуалните действия по чл. 129, ал. 2 ГПК са абсолютно 3 задължителна предпоставка за прилагане на неблагоприятните последици по чл. 129, ал. 3 ГПК, поради което преди да бъдат извършени, съдът не разполага с правомощия да върне исковата молба.

В конкретният случай, настоящият съседен състав намира, че не е налице нередовност на исковата молба, поради липа на индивидуализиране на процесните договори за поръчителство, поради непосочването на номер за всеки от договорите в обстоятелствената част и петитумите, каквито указания е дал ВРС на ищеца.

ВОС констатира от исковата молба, че в обстоятелствената част и петитумите, ищецът е индивидуализирал договорите за поръчителство в достатъчна степен. За всеки един от договорите за поръчителство ищецът е посочил дата на сключване, страни по договора, предмет на договора, уговорено възнаграждение. Видно от исковата молба ищецът твърди, че с втория ответник "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК: **********, сключил Договори за предоставяне на поръчителство, които били част от всеки от сключените с първия ответник договорите за кредит и били сключени на датите на които сключил, договори за кредит с първия ответник, като изброява общо 19 бр. договора за поръчителство и е посочена датата на сключване, както следва:

Договор за поръчителство от 02.11.2020г.; Договор за поръчителство от 12.04.2022г.; Договор за поръчителство от 25.07.2021г.; Договор за поръчителство от 03.11.2021г.; Договор за поръчителство от 10.01.2022г.;

Договор за поръчителство от 05.05.2021г.; Договор за поръчителство от 28.06.2021г.; Договор за поръчителство от 15.04.2021г.; Договор за поръчителство от 29.06.2018г.; Договор за поръчителство от 06.07.2018г.;

Договор за поръчителство от 07.08.2018г.; Договор за поръчителство от 16.11.2018г.; Договор за поръчителство от 07.12.2018г.; Договор за поръчителство от 03.01.2019г.; Договор за поръчителство от 09.01.2019г.;

Договор за поръчителство от 04.02.2020г.; Договор за поръчителство от 27.07.2020г.; Договор за поръчителство от 30.10.2020г.; Договор за поръчителство от 07.01.2022г.

Съдът констатира, че няма несъответсвие между посочените договори за поръчителство в обстоятелствената част и петитумите на исковата молба по предявените срещу втория ответник "АЙ ТРЪСТ" ЕООД искове.

Непосочването на номер на всеки от процесните договори за поръчителство не води до липса на индивидуализация на същите, респективно до неяснота, какъвто извод формирал първоинстанионния съд, доколкото е възможно съществуване на договори без номер.

В исковата молба ищецът е посочил още, че по силата на сключените договори за поръчителство, на ответника "АЙ ТРЪСТ" ЕООД се дължало възнаграждение, в размер на по 50лв. по всеки един от договорите, като възнаграждението било разсрочено и платимо заедно с месечните вноски по договора за кредит. Вноските за възнаграждение се събирали от "КРЕДИСИМО" ЕАД-първия ответник в полза на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД.

4

Ищецът е навел твърдения, че е заплатил цялата дължима сума по всеки един от договорите за кредит, включително и претендираните възнаграждения за поръчителство в общ размер на 950 лева (по 50 лева за всеки договор), които възнаграждения счита, че били недължимо платени и следвало да му се възстановят от ответника "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, т.к. са недължимо платени по недействителни правоотношения, респективно недействителни клаузи за заплащане на възнаграждение.

Изрично е посочено от ищеца, че не разполага с копия от договорите за кредит, общите условия, погасителните планове и договорите за поръчителство, които поискал от ответниците, но същите отказали да му предоставят копия. В тази връзка е направил своевременни доказателствени искания: 1. На основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, съдът да задължи ответниците да представят оригиналите на всички описани в исковата молба договори за кредит, общите условия, погасителните планове към тях и всички описани в исковата молба договори за поръчителство. Отправил е искане съдът , по възможност, да задължи ответниците да представят исканите документи преди да издадете разпореждането по чл. 131 от ГПК, с цел процесуална икономия и евентуално упражняване на правата по чл. 214 от ГПК;

2. Поискал е съдът да задължи ответниците да представят по делото подробни справки с извършените плащания по всеки един от кредитите и съответно кои пера от процесното задължение са погасени с тези плащания.

Доказването от страна на ищеца на наведените в исковата молба твърдения за възникнали облигационни правоотношения по силата на сключени договори за кредит и поръчителство и тяхната недействителност, респективно изпълнението по договорите подлежат на доказване с предвидените в ГПК доказателства и доказателствени средства.

Предвид изложените съображения РС-В. неправилно е приложил неблагоприятните последици по чл. 129, ал. 3 ГПК и е отказал да разгледа предявените искове по съображения за недостатъчна индивидуализация на спорното право.