Определение № 2739 от 25.10.2023, Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2739 гр. Пазарджик, 25.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20235220102798 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба от М. Й. Х., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ****, ул. „**“, № *, ет.*, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с адрес на упражняване на дейността: гр. ***, жк. „***", бл. 112, вх. „*", ет.*, оф. *, представлявано от Д. М. М. - Управител, срещу „Стик - Кредит“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, пл. „***“ № **, представлявано от С. Т., с която се иска от съда да постанови решение, с което да провъзгласи нищожността на клаузата предвидена в чл. 27 от Договор за паричен заем № ***/04.07.2022 г. сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, като нищожна.

Обстоятелства, предявения иск: на които ищецът основава претендираното право и

В исковата молба ищецът твърди, че на 04.07.2022 г. между ищеца, в качеството му на заемополучател и ответното дружество, в качеството му на заемател, е сключен договор за потребителски кредит от разстояние №851740. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 950 лева, на 24 месечни вноски. Размерът на годишната лихва 36%, а размерът на ГПР 42,58%. Ищецът следвало да върне сумата в общ размер на 1488,79 лева.

Посочва, че в чл.17 ал.1 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. В чл. 27 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 17 от договора, а именно да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността па усвоения кредит, като в договора е уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери. Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

Във връзка с горното сочи, че на ищеца му била начислена неустойка в общ размер на 1

2693.97 лева, тъй като не представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума което следва да върне е 4182.76 лева.

Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл.27 от договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ад.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл.143, ал.1 ЗЗП.

Смята, че на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала.

Счита, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тьй като излиза извън присъщите й обезнечителна, обезщетителна и санкционпа функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането нямало да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетявали и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Считам, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

Смята, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал.2, т.5 Закона за защита на потребителите, тъй като същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Претендира разноски. Сочи доказателства.

Правна квалификация:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба.

Обстоятелства, на които ответниците основават възраженията си:

Не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние №*** на 04.07.2022 г., че ответното дружество е предоставил на ищеца заем в размер на 950 лева, която сума била изцяло усвоена.

Излага твърдения как се сключват договори за потребителски кредит от разстояние, в това число и че процесният кредит е сключен по инициатива на иеца.

Сочи, че неустойка на ответника не е начислявана и не е събирана. Смята така уговорената клауза за валидна и отговарящи на всички изисквания на закона.

Твърди, че по отношение действителността на неустойката не следвало да намери приложение ЗПК, а ЗЗД тъй като съглашението за неустойка било самостоятелен договор.

В процесния случай била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определял в зависимост от това, дали заемателят по договора изпълнил в някакъв момент своето задължение. Самата неустойката се дължала единствено за периода, в който заемателят реално не бил предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата спирала да се начислява. Тоест причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено виновното поведение на ищеца.

Счита, че уговорената неустойка изпълнява предвидените чл.92 ЗЗД цели.

2

Сочи, че нямало законодателно изискване за размера на неустойката.

Счита, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният в договора срок поръчител, който да отговарял на посочените изисквания. Ищецът бил запознат с условията на договора, преди същият да бъде сключен (с изпращането на първото електронно съобщение и приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането на второто електронно съобщение), като същият не е бил длъжен да сключва договора веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му. Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си ищцовата страна е действала недобросъвестно, като по този начин нарушила чл.12 ЗЗД, който гласи, че при воденето на преговори е сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно - в противен случай те дължат обезщетение.

Сочи, че нямало разпоредба в закона, която да определя момента на предоставяне на обезпечение. Това било допустимо да стане преди подписването на договора, но било възможно и да бъде предоставено в процеса на изпълнение на същият.

По редовността на исковата молба:

Исковата молба е редовна и допустима. Ищецът ясно и конкретно е изложил както обстоятелствата, на които основа исковата си претенция, така и искането към съда.

По доказателствените искания:

Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства са относими, допустими и необходими, поради което следва да бъдат приети по делото.

На основание чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

Безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е, че на 04.07.2022 г. ищецът е сключил с ответника договор за потребителски кредит от разстояние №851740 за сумата от 950 лева.

В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи по делото наличието на сочените основания за нищожност на неустоечната клауза от договора за кредит, а в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за кредит, вкл. и възраженията си.

На основание чл.140, ал.3 ГПК, следва да се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 от ГПК, РС Пазарджик ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 06.12.2023 г. от 10:30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение, а на ищеца и от отговора на исковата молба.

СЪОБЩАВА на страните проекта на доклад по делото, съдържащ се в обстоятелствената част на определението.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО се от доказване между страните е, че на 04.07.2022 г. ищецът е сключил с ответника договор за потребителски кредит от разстояние 3

№*** за сумата от 950 лева.

УКАЗВА на страните, че всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи по делото наличието на сочените основания за нищожност на неустоечната клауза от договора за кредит.

УКАЗВА на ответникът, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за кредит, вкл. и възраженията си.

ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ за извънсъдебно уреждане на спора.

УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.

УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4