Решение № 510 от 02.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. Пловдив, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330114869 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от И. М. К., ЕГН ********** срещу „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, с която от съда се иска да бъде прогласена за нищожна клаузата по чл.20, предвиждаща неустойка за непредставяне на обезпечение, обективирана в договор за кредит „*****“ от ***** г., поради заобикаляне на закона, а именно чл. 33 ЗПК, като неравноправна по чл.143, ал.1 ЗПК и член 146 ЗЗП и като противоречаща на добрите нрави, както и да бъдат прогласени за нищожни клаузите по чл.21, ал.4 и ал.5 от договора, предвиждащи такси за забава, поради противоречие с чл.10а, ал.2 и чл.33 ЗПК, като неравноправни по чл.143, т.5 ЗЗП и като противоречащи на добрите нрави.

В исковата молба се излагат твърдения, че между Аксес Файнанс ООД като кредитодател и ищеца, като кредитополучател, е сключен до говор за кредит „***** от ***** г.

Съгласно чл.2 от Договор а за кредит кредитодателят се задължил да предостави на Кредитололучателя револвиращ кредит, в размер на 100 лева, а кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита, съгласно условията на договора. Съгласно чл.20 о т процесния договор ако не се предостави от ищеца допълнително обезпечение в срок от 3 дни, той дължал неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, като същата се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.

На следващо място е посочено, че съгласно чл.21 ал.4 от Договор за кредит „*** от ******., ако при забава за плащане на текущото задължение 1 или на сумата по чл.12 ал.1 от договора, се дължат разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл.12 ал.1 от договора. Както и в случай, че не се предостави допълнително обезпечение - поръчител, но заплати 15 % от кредитния лимит, с е дължи заплащането на неустойка по чл.20 от договора в размер на 10 %. или в случай на неизпълнение на тези задължения, заемополучателят следва да заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на задължението - по 2,50 лева на ден и неустойка за непредоставеното допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска.

Н а последно място е посочено, че в чл.21, ал.5 от Договор за кредит „***** на такса в размер на 120 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението.

Счита, че уговорената неустойка е скрита лихва, не е включена в ГПР, което опорочава договора. Счита, че клаузата неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото не е включена в ГПР и на чл.33 ЗПК, както и е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, счита за недействителни и клаузите, с които са предвидени такси за забава и такса за предсрочно изискуемост, поради противоречие с чл.10а, ал.2 и чл.33 ЗПК, като неравноправни, съгласно чл.143, т.5 ЗЗП, както и поради накърняване на добрите нрави. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва доводите на ищеца за недействителност на договора и отделните клаузи по него, като са изложени подробни съображения. Иска се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове за недействителност на клауза за неустойка по чл.20 с правна квалификация, чл.146, ал.1, вр. с чл. 143, т.5 ЗЗП, чл. 26, ал. 1, пр.3, чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл. 33 ЗПК и на клаузи за такси по чл.21, ал.4 и ал.5 с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.10а, ал.2 и ал.4 и чл.33 ЗПК, поради неравноправност чл.143, т.5, вр. с чл.146, ал.1 ЗЗП и поради противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.

С Определение от 24.01.2024 г. като безспорно между страните е отделено, че на 6.08.202022 г. между И. М. К., ЕГН ********** срещу „Аксес Файнанс“ ООД е сключен договор за кредит „****“, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца револвиращ кредит в размер от 100 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез платежен инструмент – платежна карта.

Ответникът „Аксес Файнанс“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, а ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. С оглед на това сключеният между страните договор за кредит по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския 2 кредит и Закон за защита на потребителите.

По иска за недействителност на клаузата по чл.20 от договора:

Съгласно договора на ищеца, като кредитополучател, е отпусната сумата от 100 лева от ответното дружество, като кредитодател, която сума е изцяло усвоена, при уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 43,2 % и посочен годишен процент на разходите – 45,9 %. Договорът е сключен за неопределен срок. В договора е уговорена и клауза за неустойка – чл. 20, за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, която неустойка е в размер на 10 % от стойността на усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото месечно задължение и се начислява за всяко отделно неизпълнение. За длъжника е предвидено задължение – чл. 15 от Договора, в рамките на три дни от сключването на договора, да предостави обезпечение на кредита, под формата на поръчителство. Поръчителят следва до отговаря на конкретно посочени в договора изисквания – да е физическо лице, навършило 21 години, назначен на постоянен трудов договор от поне шест месеца и получаващо редовно трудово възнаграждение, с минимален осигурителния доход от 1500 лв., както и други изисквания във връзка с кредитната история на поръчителя. При неизпълнението именно на това задължение се начислявала и дължала посочената неустойка от 10 % от стойността на главницата, която се начислява за всяка просрочена месечна погасителна вноски. Така регламентираната клауза за неустойка е недействителна, в частност нищожна, като противоречаща на добрите нрави, и неравноправна поради нейната прекомерност – нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК. Уговорената в чл. 20 от процесния договор неустойка действително излиза извън присъщите й функции, с оглед предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението – до три дни след сключването на договора, и многобройни изисквания към евентуалните поръчители. Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит – да върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. В случай, че кредиторът е искал реално да получи обезпечение на вземането си под формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора след като длъжникът осигури поръчителя, или пък, поради евентуален риск от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договор. Изводът, че така уговорената неустойката представлява скрита добавка към възнаградителната лихва, се подкрепя и от начина на изплащане на вземането за неустойка, а именно ежемесечно, заедно с погасителните вноски.

С оглед на изложените съображения, съдът приема, че така уговорена неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което прави клаузата, предвиждаща нейното заплащане, нищожна поради противоречие с добрите нрави. Предвид пък липсата на срок на договорното правоотношение, съгласно чл. 4, ал. 1 от 3 договора, и размерът на отпусната сума – 100 лева, то неустойката от 10 % от главницата, изчислена за всяка просрочена вноска, на годишна база тази неустойка може да надхвърли 100 % от главницата. В тази насока и при съобразяване с изложеното, клаузата за неустойка в чл. 20 от процесния договор за кредит, действително се намира да е прекомерна и нарушаваща изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Поради изложеното този иск се намира за основателен и като такъв ще се уважи, като клаузата за неустойка в чл. 20 от Договор за потребителски кредит „*****“ от ***** г. се прогласи за нищожна, като противоречаща на добрите нрави и уговорена в нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, поради прекомерността на уговорената неустойка.

По исковете за недействителност на клаузите по чл.21, ал.4 и ал.5 от договора за кредит:

Клаузите се явяват в пряко противоречие с чл. 33 от ЗПК, според който когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва и чл. 10а, ал.

2 от ЗПК, предвиждащ, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Според оспорените клаузи при неизпълнение или забавено изпълнение, заемополучателят следва да заплаща отнапред определени разходи за действия по събиране на задължението. Съдът счита, че отговорността за разноски, предвидена в договора, представлява по същество неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на вземането.

Същото се отнася и за предвидената в чл.21, ал.5 от договора такса в размер на 120 лева, дължима отново при забава на длъжника, при настъпване на предсрочна изискуемост, включваща разходи по извънсъдебно събиране на вземането, като не се държи сметка, че такива реално извършени разходи няма. С тези такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.

33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Коментираните две клаузи противоречат и на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, доколкото действията по събиране на задълженията са свързани с управлението на кредита, за които изрично законодателят е уредил, че кредиторът не може да изисква заплащане на отделни такси и комисиони. Поради това и тези искове се явяват основателни и като такива следва да се уважат.

По отговорността за разноските: Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски се дължат на ищеца в размер на 150 лева, платена държавна такса.

На адвокат М. М. от АК Пловдив на осн. член 38, ал. 2 от ЗАдв. следва да се присъди сумата от 480 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните И. М.

К., ЕГН ********** и „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, че клаузата за заплащане на неустойка, уговорена в чл. 20 от Договор за кредит „*****“ от ***** г., сключен между И. М. К., ЕГН ********** и „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК 202806978, е нищожна, като противоречаща на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните И. М.

К., ЕГН ********** и „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, че клаузата за заплащане на разходи, уговорена в чл. 21, ал. 4 от Договор за кредит „****“ от *****г., сключен между И. М. К., ЕГН ********** и „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК 202806978, е нищожна, като противоречаща на закона на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 33 от ЗПК.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните И. М.

К., ЕГН ********** и „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, че клаузата за заплащане на такса, уговорена в чл. 21, ал. 5 от Договор за кредит „*****“ от *****г., сключен между И. М. К., ЕГН ********** и „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК 202806978, е нищожна, като противоречаща на закона на основание чл.

Разпечатката съдържа 36 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0e01e81c-b0f2-4393-bf48-13cb1114a058