Решение № 318 от 04.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Стара Загора, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20255500500712 по описа за 2025 година

Производството е на основание чл.258- 272 и сл. от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, чл.225, чл.325, ал.1, т.9 от КТ и чл.82- 86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 27949/16.09.2025г. от ответника /работодател/ - юридическото лице търговски субект/ „Н.с.“ ЕАД, гр.С.З. против негативната за него част от постановеното първоинстанционно Решение № 782/07.08. 2025г. по приключеното гр.д.№ 2142/2025г. по описа на РС- Ст.Загора. В същата се сочи, че той /като работодател/ е останал недоволен от осъдителната против него част това първоинстанционно Решение. Поради което го обжалва изцяло в решаващите мотиви на съда в законния срок, като неправилно и незаконосъобразно на изложеното в исковата молба и настъпилите след предявяването на исковете обстоятелства и факти, като излага подробно своите фактически и правни оплаквания в тази насока. Твърди, че РС неправилно бил приел, че е обективно невъзможно едно уволнение да се обоснове едновременно с двете законови причини по чл.325, ал.1, т.9 от КТ, като в конкретния случай работодателят бил приел наличието и на двете законови хипотези, тъй като в решението на ТЕЛК за работника били посочени заболяванията, довели до инвалидност, и наличието на съответните здравни противопоказания на заболяванията във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от работника длъжност. Като алтернативно сочи, че дори и да е налице само първата законова хипотеза/решение на ТЕЛК от 12.02.2025г. поради 1 заболяване и определена трайно намалена работоспособност на лицето - 92 %/, това не водело до незаконност на уволнението, защото наличието на която и да е от двете законови хипотези, а не задължително и на двете заедно било достатъчно основание за прилагане разпоредбата на чл.325, ал.1, т.9 от КТ.

Счита, че употребата в текста на Закона на съюза „или” не изключвало възможността за наличието и на двете законови хипотези за това. Неправилен бил и изводът на РС, че работодателят следвало да инициира произнасяне на компетентния здравен орган по въпроса относно възможността на ищеца да изпълнява трудовата си функция при спазване на противопоказните условия на труд, тъй като това била само възможност, но не и задължително условие, за да пристъпи работодателя към прекратяване на ТПО с работника. И тъй като за тях било налице влязло в законна сила решение на ТЕЛК, той като работодател следвало да съобрази посочените в него противопоказни условия на труд- полагане на тежък физически труд, нощен труд, неблагоприятни климатични фактори, включително работа на открито, работа с токсични вещества и смеси, и други. Прави оплакване, че медицинският орган /ТЕЛК/ не се бил съобразил с посоченото в представената производствена характеристика от 09.11.2024г., че работата на работника/ищец/ била на открито, при неблагоприятни климатични условия и въпреки това приемл, че той можел да работи като „машинист-багер” и то при определена от ТЕЛК висока 92 % трайно намалена работоспособност. Въззивникът /работодател/ не е имал свои нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд.

Моли в.жалба да бъде уважена напълно, като законосъобразна, обоснована, правилна и доказана, като се отмени изцяло в атакуваната му част негативното за него първоинстанционно Решение, със законните последици от това.

Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител - юрисконсулт. Не е представил писмена Защита в дадения му от съда 1- седмичен срок.

В законоустановения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият /работника/ - пълнолетния български гражданин С. Х. С. от гр.С.З. е подал писмен Отговор на в.жалба вх.№ 31750/21.10.2025г., в който изрично оспорва подадената въззивна жалба против първоинстанционното Решение, като я счита за изцяло неоснователна и и недоказана, като излага подробно своите фактически и правни аргументи в тази насока. Счита в атакуваната му позитивна за него част постановеното Решение на РС за мотивирано, законосъобразно и правилно, тъй като РС бил установил фактите въз основа на събраните по делото доказателства, като при събирането на доказателствата не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заявява, че правилно са били приложени от РС относимите разпоредби на материалния закон, и изложените мотиви в Решението съответствали напълно на доказателствата и относнимите по казуса норми на КТ. По негово изрично искане към делото е приложено представеното с Отговора 1 бр. негово ново писмено доказдателство- официално писмено Извлечие от НАП - С.З. от 14.10.2025г. относно всички извършени му 2 трудово- правни плащания от въззивника /работодател/ до тази дата. Моли да му се присъдят направените по делото разноски пред въззивната съдебна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представителадвокат по делото, както и писмената му Защита в дадения му от съда 1седмичен срок.

Въззивният ОС- Ст.Загора, като се съобрази със събраните на първоинстанционното и на въззивното дело писмени и гласни доказателство, поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, като обсъди становищата на всяка една от страните и мотивите на обжалваното първоинстанционно Решение, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

Предявени са били пред РС- Ст.Загора обективно и субективно съединени искове с правни основания по чл.344, ал.1, т.1 от КТ във вр. с чл.84, ал.2 от ЗЗД.

Въззивната жалба на въззивника /работодател/ се явява процесуално допустима, подадена в законния 2- седмичен срок от връчването му на Решението на РС, той има пряк и непосредствен правен интерес от обжалването му поради значителното уважаване на исковите претенции против него от РС, същата е подадена чрез надлежния първоинстанционен РССт.Загора до настоящия въззивен ОС- Ст.Загора и е в законоустановената писмена форма. Атакуваното с Въззивната жалба първоинстанционно Решение на РС- Ст.Загора е валидно постановено, в съответната писмена форма, от родово и местно компетентния първоинстанционен РС- Ст.Загора, същото съдържа всички основни законови атрибути по смисъла на чл.236 от ГПК, поради което то се явява напълно валидно постановено.

Разгледана по съществото процесната въззивна жалба се явява неоснователна, необоснована и недоказана, поради следните съображения :

Въззивният ОС- Ст.Загора в настоящия си състав счита, че в първоинстанционното производство РС- Ст.Загора задълбочено, правилно и пълно е установил в значителна част фактическата и правната обстановка по казуса, въз основа на правилните факти и правни разпоредби е стигнал до едно в крайна сметка напълно мотивирано, законосъобразно и правилно свое Решение, а подадената срещу отделни негови части въззивна жалба от бившия работодател е изцяло неоснователна и недоказана.

Видно от събраните по делото пред РС- Ст.Загора писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупно с оглед становищата и доводите на страните, е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че ТПО на работника е било прекратено с писмена Заповед № 09/28.03.2025г. на Управителя на дружеството- въззивник на осн. чл.325, ал.1, т.9 от КТ във връзка с писмено Становище вх.№ 765/05.03.2025г. от обслужващата работодателя служба за трудова медицина /СТМ/ „С. - В.“ ЕООД, гр.С.З. поради сочена в него невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност и здравни противопоказания въз основа на заключение на 3

ТЕЛК. В тази връзка анализът на нормата на чл.325, ал.1, т.9 от КТ предполага наличието на две кумулативно дадени законови предпоставки- невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК, когато при същия този работодател няма друга подходяща работа за здравното съС.ие на работника или служителя. Следователно законово уредената невъзможността за изпълнение на работата поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност) изисква на работника или служителя да е била надлежно призната трайна неработоспособност от 50 % и повече, което по закон е от компетентността единствено и само на медицинската институция ТЕЛК /и на никой друг орган или търговски субект/, което следва да се извърtи по установения нормативен ред в Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/.

Като законовата хипотеза „поради здравни противопоказания“ е налице във всички реални случаи, при които работникът или служителят боледува от някаква болест, която не е довела до трайна неработоспособност, но го поставя в обективното съС.ие на невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудовото си правоотношение /ТПО/ с работодателя си.Следователно и в двете горепосочени законови хипотези на първата предпоставка на разпоредбата се касае изключително и само до чисто медицински въпроси, които са изрично от компетентността само на здравния орган /ТЕЛК или НЕЛК/ съгласно чл.3 от НМЕ. Поради което и в двете законови хипотези се посочват изрично конкретните здравни противопоказания във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от работника длъжност, ако такива са били въобще налице. Следователно напълно мотивирано, законосъобразно и правилно в мотивите на атакуваното му Решение РС е приел, че обективно е невъзможно да са налице и двете законови хипотези на първата предпоставка по отношение на работника и те да са напълно годно уволнително основание съгласно изрично посоченото в процесната уволнителна Заповед. Предвид което евентуалната невъзможност на работника да изпълнява определена работа при първата алтернатива би се дължала на някаква конкретна болест, довела до намалена негова работоспособност, а при втората такава- до конкретни здравни противопоказания, без да е налице какъвто и да е процент намалена работоспособност. Следователно едната законова алтернатива напълно изключва другата, поради което не е възможно и не могат и двете едновременно да представляват годни уволнителни основания сами по себе си. Предвид което, при избора на законово основание за евентуално прекратяване на ТПО работодателят следва и трябва да посочи достатъчно ясно, точно и изчерпателно белезите му и настъпилите факти и обстоятелства, довели до необходимостта да се прекрати писмения трудов договора и с него съответното ТПО, което от своя страна представлява приложението на принципа за законоустановеност на основанията за прекратяване на трудовия договор, което напълно изключва евентуалното му разширително тълкуване.

4

Същевременно за прилагане разпоредбата на чл.325, ал.1, т.9 от КТ не е необходимо и достатъчно само да е налице решение на ТЕЛК, в което да е отразено заболяване на работника и да е определена трайно намалена работоспособност, а е задължително да е налице законосъобразно основание за прилагане на разпоредбата, което да е установено от съответния компетентен здравния орган /ТЕЛК или НЕЛК/, посочен в чл.3 от НМЕ обективна невъзможност поради болест работникът да изпълнява трудовите си задължения по писмения му трудов договор с работодателя му. В конкретния случай с ЕР № 90190/12.02.2025г. на ТЕЛК II състав при „МБАЛ Ш.“ АД, гр.Ш. на работника е била определена 92 % трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза: друга и неуточнена цироза на черния дроб, неинсулинозависим захарен диабет, с бърчени усложнения. В т.14 от самото Решение на ТЕЛК са посочени общи противопоказни условия на труд, като изрично в т.16 от същото е направен извода, че лицето /работника/ може да работи като машинист ПСМ. Следователно по казуса не е спорно, че при освидетелстването на работника пред ТЕЛК- Ш. е представена производствената характеристика за „Машинист - ПСМ“, изготвена от работодателя и представена като част от трудовото му досие, както не е спорно между страните, че въпросното ЕР № 90190/12.02.2025г. на ТЕЛК- Ш., като необжалвано от никоя от страните, е влязло в законна сила на 01.04.2025г., поради което към момента на прекратяване на ТПО е бил налице стабилен административен акт. Следва да се има предвид и, че само в компетентността на здравния орган по чл.3 от НМЕ е със заключението по експертното решение да посочи болестта, довела до инвалидност- трудова неработоспособност(ТНР), процентът на ТНР, съответните здравни противопоказания, но и да прецени обективната възможност на работника или служителя да заема конкретната си длъжност, като изрично посочи дали установеното съС.ие на работника поражда неговата невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудовото правоотношение.