Решение № 286 от 15.12.2025, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Сливница, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20241890100837 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от К. В. А. и П. С. срещу М. В. А., с която е предявен иск за разпределяне на ползването на съсобствения между страните имоти, а именно:

1. дворно място с площ от 421 кв.м., представляващо южната част на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Сливница, одобрени със заповед РД 18131/25.02.2020 г. на ИД на АГКК, който имот представлява УПИ XVIII-1565 от кв.32 по регулационния план на гр. Сливница, идентичен с парцел XIV – 27 от кв.55 по предходен план на гр. Сливница, действал към 1962 г., при граници на имота: улица, УПИ XIX – 1564, УПИ XII – 1546, УПИ XIII – 1545, УПИ XVI – 1566 и УПИ XVII – 1567, при квоти 2/3 ид.ч. за ищците и 1/3 ид.ч. за ответника,

2. избените помещения, находящи се в подземния етаж на жилищната сграда, представляваща източния близнак от построената в имота жилищна сграда – близнак, който близнак е заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** ,при квоти 2/3 ид.ч. за ищците и 1/3 ид.ч. за ответника

3. сграда с идентификатор ***, с брой етажи 1, застроена площ 20 кв.м., при квоти 2/3 ид.ч. за ищците и 1/3 ид.ч. за ответника.

В исковата молба се излагат твърдения, че страните са съсобственици на посочените имоти, които не могат да разпределят извънсъдебно, поради влошени отношения, с оглед което се обръщат към съда.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който не оспорва иска по отношение на първите два имота. Оспорва иска по отношение на сграда с идентификатор ***, с брой етажи 1, застроена площ 20 кв.м., доколкото твърди, че е индивидуален собственик на тази сграда и същата не е в режим на съсобственост. Твърди се, че той е построил сградата в периода 1987-88 г., само той единствено я ползва и я е 1 придобил по давност с изтичане на 10 години давностен срок. В тази връзка в срока по чл.131 ГПК предявява инцидентен установителен иск за собственост на имот сграда с идентификатор ***, с брой етажи 1, застроена площ 20 кв.м., придобита по давност. Искът е приет за съвместно разглеждане с Определение от 18.02.2025 г.

В срока по чл.131 ГПК ответниците по инцидентния установителен иск не са депозирали отговор на исковата молба.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е първоначален иск с правна квалификация чл.32, ал.2 ЗС и инцидентен положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК.

Доколкото искът по чл.124, ал.1 ГПК е преюдициален по отношение на иска по чл.32, ал.2 ЗС, съдът ще разгледа първо него.

По иска по чл.124, ал.1 ГПК

На първо място разглеждането на този иск в настоящото производство е допустимо, съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. по т.д. № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС.

За да бъде уважен искът ищецът следва да установи, че е придобил изключителна собственост върху сграда с идентификатор *** с непрекъснато и явно владение на имота за период от 10 години, като е манифестирал намерението си да свои имота в този период спрямо ответниците. В тежест на ответниците – носят насрещно доказване, както и да докажат настъпване на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

С Определение от 24.03.2025 г. като безспорно между страните е отделено, че са съсобственици на дворно място с площ от 421 кв.м., представляващо южната част на поземлен имот с идентификатор *** от КККР на гр. Сливница, одобрени със заповед РД 18-131/25.02.2020 г. на ИД на АГКК, който имот представлява УПИ XVIII-1565 от кв.32 по регулационния план на гр. Сливница, идентичен с парцел XIV – 27 от кв.55 по предходен план на гр. Сливница, действал към 1962 г., при граници на имота: улица, УПИ XIX – 1564, УПИ XII – 1546, УПИ XIII – 1545, УПИ XVI – 1566 и УПИ XVII – 1567, при квоти 2/3 ид.ч. за ищците и 1/3 ид.ч. за ответника.

Горното се установява и от приложените по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 02.03.1962 г./л.7/, с който наследодателя на страните В. А., е придобил процесното дворно място в режим на СИО, Удостоверение за сключен граждански брак от 1958 г. между В. А. и С. А. /л.17/ Удостоверение за наследници на В. А. /л.15/, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 17.10.2007 г. /л.10/, с който С. А. продава на сина си К. В. А. притежаваните от нея 2/6 ид.ч. от процесното дворно място, придобито в режим на СИО от последния, Удостоверение за сключен граждански брак от 1982 г. между К. В. А. и П. А. /л.11/.

Безспорно между страните е, че в посоченото дворно място е построена сграда на допълващо застрояване с идентификатор *** с площ от 20 кв.м., изградена без строителни книжа, което се установява и от представения от ищеца по този иск Констативен акт на общ. Сливница /л.51/.

Не се установява да е учредено право на строеж в полза на някои от съсобствениците на земята, поради което съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.

92 ЗС, а именно, че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията в нея, освен ако не е установено друго.

В случая собственици на земята са ищецът и двамата ответници при посочените погоре квоти, поради което към момента на построяване на постройката са станали съсобственици на същата, доколкото не се установява друго.

2

Ищецът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на процесната сграда.

От показанията на свидетелката Р.Б.Н. /протокол от о.с.з. от 29.04.2025 г. л. 71/ се установява, че познава страните по делото, тъй като са съседи. Установява, че в процесното дворно място е построена сграда от М. А. през 90-та година, която се използва за гараж. В строежа лично е участвал М., подпомогнат и от майстори. В построяването на гаража друг не е участвал, доколкото е построен за нуждите на М.. От построяването му до настоящия момент гаража се е ползвал само от ищеца.

От показанията на свидетеля В. М. А. /протокол от о.с.з. от 29.04.2025 г. л. 72/ - син на ищеца, се установява, че в процесното дворно място баща му е изградил гараж през 90-та година, което обстоятелство знае от родителите си и от съседи. Установява, че този гараж се ползва само от неговото семейство – баща му, майка му от построяването му до днес.

От показанията на свидетелката В.Р.М. /протокол от о.с.з. от 29.04.2025 г. л. 73/, се установява, че познава страните по делото, доколкото са работили заедно в дървообработващия завод. Установява, че в дворното място на страните има построен гараж, че материалите за построяването му са закупувани лично от ищеца М. А., като само той е пазарувал материали за това. Последният споделил, че строи гараж и за това са му нужни материалите, които купува.

Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви помежду си. Свидетелите дават сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели.

Показанията им не са опровергани с представени от ответниците доказателства.

Напротив, ответниците признават, че процесната сграда от построяването й до момента се ползва единствено и само от ищеца, за което ответниците са дали съгласие и не са се противопоставяли. Оспорват, обаче, ползването на вещта да е била със съзнанието за собственост на същата от страна на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 г.

Фактическият състав на придобивната давност включва като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, а именно упражнявана фактическа власт и държане на вещта като своя, изразяващо се в представи и желание за придобиване на правото на собственост и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи.

Фактическата власт при владение трябва да се упражнява явно, спокойно, постоянно, непрекъснато и несъмнено в какъвто смисъл е практиката на ВКС (Решение № 304/04.05.1995 г. по гр. д. № 75/1995 г. на ВС, I-во г. о., Решение № 262/29.11.2011 г. по гр. д.

№ 342/2011 г. на ВКС, II-ро г. о., Решение № 144/02.12.2014 г. по гр. д. № 1650/2014 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.).

Съдът приема, че от разпитаните по делото свидетели се установи, че процесната постройка – гараж е построена от ищеца М. А., с лични негови средства и труд около 90-та година, за негови нужди, както и че от построяването до настоящия момент тази постройка се е ползвала единствено и само от М. А. явно, спокойно, постоянно, непрекъснато и несъмнено в продължение на повече от 30 г. Ответниците не са имали достъп до постройката, не са предявявали свои права по отношение на същата. Не оспорват, че са подали жалба за премахване на гаража, доколкото е изграден без строителни книжа, за което е съставен и констативен протокол от общинската администрация на общ. Сливница /л.51/.

Не се спори, че ищецът М. А. е бранил правото постройката да се приеме за търпим строеж и да не бъде премахната, като в тази връзка, за да изпълни указанията дадени му с Констативния акт се е снабдил с Декларация на собственика на съседния имот, с която 3 последният изразява съгласие съседите му М. А. и К. А. да се снабдят с удостоверение за търпимост на процесния гараж /л.67/ и я е депозирал пред общ. Сливница с нарочно искане /л.66/. Обстоятелството, че в изготвената от трето лице декларация са записани двамата братя - М. А. и К. А. не води на извод, че от страна на ищеца се признава правото на собственост на постройката и по отношение на К. А.. Декларацията не е изготвена от ищеца, не е подписана от него и с нея не се признава право на собственост.

Всичко изложено показва, че по отношение на ищеца се е осъществило посоченото от него придобивно основание – изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на сградата с идентификатор ***. В случая ищецът не следва да доказва, че е отблъснал владението на ответниците по отношение на гаража, доколкото сградата не е придобита от тях по наследство, а по чл.92 ЗС, като приращение. Ищецът по недвусмислен начин е показал, че само той има право да ползва сграда, той е разполагал единствено с достъп до същата, не е предоставял такъв на ответниците, които и не са и искали достъп.

С оглед всичко изложено съдът приема, че ищецът е станал собственик на сградата с идентификатор *** през 2001 г. на основание давностно владение.

Следва да се обоснове, че по делото не са излагани твърдения, че сградата е придобита по давност в режим на СИО, че ищецът е бил в брак в този период, но дори и да се приеме, че ищецът е бил в брак и сградата е придобита в режим на СИО, то съпругът не е задължителен необходим другар и неговото участие не е задължително, за да бъде допустим така предявения иск. Това е така, доколкото след като единият съпруг може сам да извършва материалноправни действия на разпореждане, които засягат неделимата бездялова съсобственост, и от волята на неучаствалия съпруг зависи тяхното валидиране – чл.24, ал.4 СК, то би трябвало всеки от съпрузите да има право сам да извършва и процесуални действия относно общото право, които по начало не са разпоредителни действия, а са насочени само към неговата защита. С предявяването на настоящия иск се извършва действие на управление на семейното имущество, а не разпореждане с него. В този изричен смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС.

По иска по чл.32, ал.2 ЗС:

За да бъде уважен този иск ищците следва да установят съсобственост между тях и ответника на описаните в исковата молба имоти, възможност имотите да бъдат разпределение за ползване между съсобствениците.