Определение № 228 от 16.07.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 228 гр. Враца, 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. Иванова

Членове:

Евгени Божидаров Ангелов

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20261400600342 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.266 ал.4 вр. чл.341 ал.2 и чл.345 НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Л. К. В. от АК-София против Определение № 147/19.05.2026 г. по НЧХД № 1095/2024 г. на Районен съд – Враца. С него наложената с протоколно определение от 21.04.2026 г. глоба от 300 евро е намалена на 255,65 евро, представляващи равностойността на 500 лв., а искането за пълната отмяна на наложената глоба е оставено без уважение.

В жалбата се поддържа, че защитникът не е нарушил реда в съдебната зала, а е направил процесуално възражение срещу подсказване на свидетеля.

Оспорват се отразените в протокола действия – обръщане с гръб към съда, хвърляне на сакото върху пейката, ръкомахане и прекъсване на председателя.

Твърди се непълнота на протокола, отправяне на личностно насочени реплики от съда и несъразмерност на санкцията. Иска се цялостната отмяна на наложената глоба.

Частната жалба е допустима.

Глобата е наложена в съдебното заседание на 21.04.2026 г. Срещу протоколното определение адв. В. е подал по електронен път първа частна жалба на 28.04.2026 г., с която е поискал пълна отмяна на санкцията.

Седемдневният срок е започнал да тече на 22.04.2026 г. и изтича на 28.04.2026 г. включително. Поради това искането по чл. 266 ал. 4 НПК е заявено своевременно още с първата жалба.

По тази жалба Районният съд се е произнесъл с Определение № 147/19.05.2026 г., като е отказал да отмени глобата, но я е намалил до 1 максимално допустимия размер от 500 лв., съответно 255,65 евро. Препис от определението е връчен на 05.06.2026 г. чрез адв. М. Д. със задължение да бъде предаден на адв. В., видно от разписката на л. 159а от първоинстанционното дело. Новата жалба е подадена по електронен път на 09.06.2026 г. и също е в срок.

По същество е налице едно искане за цялостна отмяна на глобата, своевременно заявено на 28.04.2026 г. и поддържано след частичното изменение на санкцията. Намаляването на размера не е удовлетворило жалбоподателя, поради което е запазен правният му интерес от въззивна проверка както на отказа за пълна отмяна, така и на окончателно определения размер.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От протокола за съдебното заседание от 21.04.2026 г. в РС-Враца по НЧХД №1095/24 г. се установява, че при разпита на свидетеля Н. Н. повереникът на тъжителите е поставил въпрос дали свидетелят е чул запис на следващия ден. Адв. В. е възразил по начина на задаване на въпроса.

Непосредствено след това е обърнал гръб на съда, хвърлил е сакото си върху пейката, започнал е да ръкомаха възмутено, да твърди, че тъжителите и повереникът подсказват на свидетеля, и да прекъсва съда.

Председателят на състава го е предупредил да се държи прилично и да спазва процесуалния ред, като му е разяснил, че при следващо нарушение ще бъде глобен. Вместо да преустанови поведението си и да изслуша разпореждането, защитникът е продължил да говори едновременно със съда, да прекъсва председателя и да спори, без да му даде възможност да довърши изявлението си. Едва след продължилото нарушение му е наложена глобата.

Това поведение не се изчерпва с допустимо процесуално възражение.

Защитникът има право да възрази срещу насочващ или подсказващ въпрос, но следва да стори това чрез ясно изявление до съда и да изчака произнасянето му. Демонстративните физически действия, говоренето едновременно с председателя, прекъсването на отправено предупреждение и възпрепятстването на съда да ръководи заседанието излизат извън пределите на правомерната защита.

Съществено е, че нарушението не е преустановено след предупреждението, а е продължило именно при опита на председателя да възстанови реда. Поради съвкупността, интензитета и последователността на действията поведението правилно е квалифицирано като грубо нарушение по чл.266 ал.2 НПК. За приложението на разпоредбата не е необходимо да са изречени обидни думи. Достатъчно е поведението обективно да нарушава реда и да препятства нормалното протичане на заседанието.

Неоснователно е възражението, че нарушението не е конкретизирано. В протокола са описани отделните действия на защитника, прекъсването на съда, отправеното предупреждение и продължилото след него поведение.

Обстоятелството дали в други заседания адв. В. е спазвал реда е неотносимо, тъй като преценката се извършва спрямо конкретното поведение на 21.04.2026 г.

Жалбоподателят е оспорил съдържанието на протокола и по реда на 2 чл.312 НПК, като е поискал заличаване на описаните действия и вписване на твърдени реплики на председателя. След прослушване на звукозаписа Районният съд е допуснал допълване само на част от диалога, предхождащ нарушението, а останалите искания е оставил без уважение с окончателно определение. Описанието на поведението на защитника е запазено в окончателното съдържание на протокола.

Макар по чл.312 ал.2 НПК да са предвидени първоначално произнасяне на председателя и при отказ – произнасяне на съдебния състав, в случая отделни актове по двата етапа не са обособени, а съдията при едноличния състав се е произнесъл направо с определение след прослушване на звукозаписа. Това производство обаче е приключило с окончателен съдебен акт. Неговата правилност е извън предмета на настоящото производство, което е ограничено до проверката на глобата. Поради това въззивният съд основава изводите си на протокола в окончателния му вид и не дължи повторно прослушване на звукозаписа.

По същите съображения не могат да бъдат възприети твърденията, че описаните действия не са извършени или че председателят е отправял към защитника личностно насочени реплики. Искането тези обстоятелства да бъдат отразени в протокола е разгледано и оставено без уважение след проверка на звукозаписа.

Правилно Районният съд е отказал пълна отмяна на санкцията, но е коригирал нейният размер. Първоначално наложените 300 евро са равни на 586,75 лв. и надхвърлят максимума от 500 лв. Равностойността на 500 лв. при курс 1 евро за 1,95583 лв. е 255,65 евро. Така глобата е приведена в съответствие с чл.266 ал.2 НПК.

Определеният максимален размер не е несъразмерен. Нарушението включва няколко последователни демонстративни действия и е продължило след изрично предупреждение. Извършено е от адвокат, който в професионалното си качество е длъжен да познава и спазва процесуалния ред.

При тези обстоятелства размерът съответства на характера и интензитета на нарушението.

Посочването в мотивите на Определение № 147/19.05.2026 г. на чл.266 ал.3 вместо ал.2 НПК, както и на датата 24.04.2026 г. вместо 21.04.2026 г. в част от диспозитива, са очевидни технически неточности. Те не създават неяснота относно лицето, акта и санкцията и не обуславят отмяна.

По изложените съображения обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.345 ал.1 вр.чл.266 ал.4 НПК, Окръжен съд – Враца ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 147 от 19.05.2026 г., постановено по НЧХД № 1095/2024 г. по описа на Районен съд – Враца, с което наложената на адв. Л. К. В. от АК-София глоба е намалена от 300 евро на 255,65 евро, представляващи равностойността на 500 лв., и е оставено без уважение искането му за цялостна отмяна на глобата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4