Определение № 1091 от 09.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1091 гр. София, 09.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20258002902415 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Юробанк България“ АД срещу решение № 1061 от 09.08.2025 г. по т. д. № 2134/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 112 от 27.03.2024 г. по гр. д. № 353/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд са отхвърлени предявените от „Юробанк България” АД субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430 ТЗ за признаване за установено, че М. Г. К., Г. К. К., С. Р. К. и Н. П. К. дължат на ищеца солидарно сумата над 1 756, 46 евро до 26 705,59 евро - претендирана главница по сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 56287/08.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.08.2022 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 885/2022 г. по описа на PC Елин Пелин.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно и е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, включително при пълно незачитане на приетите по делото заключения по съдебно – счетоводни експертизи. Излага, че въззивният съд е посочил, че с оглед неравноправния характер на част от клаузите на договора за кредит и допълнителните споразумения към него ще определи дълга при първоначално уговорените клаузи на договора, но е кредитирал заключението във вариант, при който дългът е изчислен съобразно измененията на договора. Оспорва като противен на доказателствата по делото извода на въззивния съд, че договорът не е надлежно обявен за предсрочно изискуем, като изтъква, че при всички варианти на изчисления на вещото лице, включително при 1 съобразяване на първоначалните уговорки между страните и премахване на измененията на лихвения процент, към датата на връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита са налице просрочени вноски. Допълва, че ответниците са спрели плащанията и в съответствие с разпоредбата на чл.

18 от договора и чл. 60 ЗКИ банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 24.06.2024 г., когато поканите са връчени на длъжниците. Счита, че при съобразяване на задължителната съдебна практика по ТР 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС след обявяване на предсрочната изискуемост отпада занапред действието на погасителния план и банката може да иска заплащането на всички дължими суми по договора. Намира за противен на закона и утвърдената съдебна практика извода на въззивния съд, че е длъжен да доказва дължимостта на точно посочените в уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем суми, с доводи, че такова изискване законът не поставя и че тези суми са изчислени при съобразяване на всички изменения на договора и няма как да са същите при приетата от съда неравноправност на клаузи на договора. Поддържа, че мотивите на въззивния съд са разпокъсани, несвързани и нелогични. Сочи, че не става ясно как съдът е определил дължимите суми по договора, тъй като приетите от него размери не кореспондират на дадените отговори от вещото лице, включително на поставените му от съда задачи. Счита, че неправилно съдът е приложил правилото на чл. 76 ЗЗД. По тези доводи моли решението да бъде отменено в обжалваната му част като неправилно. Претендира присъждане на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. При съобразяване на приетото в Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, с които е постановено, че: „При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски“, в случай че са направени плащания след обявяването на предсрочна изискуемост, как следва да бъдат отнесени същите – за погасяване на отделни погасителни вноски или следва да бъдат отнесени за погасяване на дълга съобразно законоустановения ред в чл. 76 ЗЗД?

2. Как следва да бъдат съобразени плащанията от кредитополучателя, които са извършени след връчване на покана за обявяване на предсрочна изискуемост – като бъде прието, че същият продължава да погасява вноски по съответния погасителен план, или следва да бъде прието, че следва да бъдат отнасяни за погасяване не задълженията по реда на чл. 76 ГПК, а именно: разноски, лихви, главница, с оглед на това че при обявяване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план (след датата на връчване на поканата за предсрочна изискуемост), съобразно приетото в Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г.?

3. Как следва да бъдат съобразени плащанията от кредитополучателя, които са извършени след връчване на покана за обявяване на предсрочна 2 изискуемост – като бъде прието, че същият продължава да погасява вноски по съответния погасителен план или следва да бъде прието, че следва да бъдат отнасяни за погасяване не задълженията по реда на чл. 76 ГПК, а именно: разноски, лихви, главница, с оглед на това че при обявяване на предсрочна изискуемост отпада занапред (след датата на връчване на поканата за предсрочна изискуемост), съобразно приетото в Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г.?

4. Необходимо ли е ищецът-кредитна институция да докаже, че просрочията към датата на връчване на поканата за обявяване на предсрочна изискуемост са в размера, който е посочен от него в извлечението от счетоводните книги, или е достатъчно да бъде доказано, че е налице една просрочена вноска?

5. В случай, че определени клаузи от договора за кредит и/или допълнителните споразумения/анекси към него бъдат приети за неравноправни и съдът приеме, че следва да се прилагат първоначалните условия, които са уговорени между страните, какво следва да бъде предмет на доказване във връзка с установяването наличието на осъществяването на предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост – наличието на една просрочена вноска или установяване на това, че размерът на просрочията към датата на връчване на поканата е този, който е определен, съобразно всички изменения по договора за кредит и е посочен от банката?

6. В случай, че определени клаузи от договора за кредит и/или допълнителните споразумения/анекси към него бъдат приети за неравноправни и съдът приеме, че следва да се прилагат първоначалните условия, които са уговорени между страните, какво следва да бъде предмет на доказване във връзка с установяването наличието на осъществяването на предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост – наличието на една просрочена вноска към датата на връчване на поканата или установяване на това, че размерът на просрочията към същата тази дата на връчване е този, който е определен, съобразно всички изменения по договора за кредит и е посочен от банката?

По първите пет въпроса подържа допълнителната предпоставката по чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по шестия по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Сочи, че въззивното решение е очевидно неправилно, с което обосновава допускането му до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК.

Ответниците по касация, М. Г. К., Г. К. К., С. Р. К. и Н. П. К., оспорват касационната жалба като неоснователна. Считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излагат доводи за правилност на въззивното решение. Сочат, че дължимите суми съгласно приложимия четвърти вариант на заключението предвид установената от съда неравноправност на клаузи в процесния договор за кредит и споразуменията към него към датата на отправяне на изявление за предсрочната изискуемост на кредита е пренебрежимо малък и правилно въззивният съд е приел, че банката не е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Изтъкват, че поведението на банката ищец нарушава и правата им 3 на потребители съобразно даденото тълкуване на Директива 93/13/ЕО с решение на СЕС от 14.03.2013 г. по дело С – 415/11 г. и решение на СЕС от 26.01.2017 г. по дело С – 421/14 г., както и с т. 2 от ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, като не е отдала значение на вида неизпълнение и причините, довели до същото, включително не е предложила на кредитополучателите варианти за пълно или частично рефинансиране на договора. Поддържат, че правилно въззивният съд е съобразил, че добросъвестно са изпълнявали задълженията си да заплащат дължимите по договора вноски до връчване на заповедта за изпълнение, като банката в нарушение на правата им е отнасяла постъпилите плащания не за погасяване на вноските, а за погасяване на разноски. По тези доводи молят въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че по делото се установява и не е спорно, че е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 56287/08.03.2012 г. между „Юробанк и Еф Джи България“

АД

(понастоящем

„Юробанк

България”

АД) и кредитополучателите М. Г. К., Г. К. К., С. Р. К. и Н. П. К., по който е предоставен кредит в размер на 30 000 евро за покупка на недвижим имот; крайният срок за погасяване на кредита е договорен на 360 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка; съгласно чл. 3, ал. 1 от договора кредитополучателите дължат годишна лихва в размер на БЛП за жилищни кредити в евро, намален с 1.4 пункта, като към момента на сключване на договора лихвата е била 8,45 %; при просрочие на дължимите погасителни вноски лихвата за забава (наказателна лихва) е определена в размер на сбор от лихвата за редовната главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта – чл. 3, ал 3; в чл. 4 от договора са определени дължимите такси по договора.

Съобразил е, че кредитът е следвало да се погасява на равни месечни вноски, включващи лихва и главница, в размер на 200,60 евро – чл. 6, ал. 1. Посочил е, че с клаузата на чл. 6, ал. 4 от договора е уговорено, че в случай, че по време на действието на договора банката промени базовия лихвен процент по жилищните кредити, размерът на месечната вноска се променя автоматично, за което кредитополучателят дава своето съгласие с подписване на договора, а според чл. 6, ал. 5, в случаите на ал. 4 на чл. 6 размерът на погасителната вноска в плана се променя едностранно от банката, в който случай банката следва да изготви нов погасителен план и да го връчи на кредитополучателя, който следва да погасява кредита в съответствие с плана. Отчел е, че с чл. 12 от договора е предвидено, че банката може да променя Тарифата за таксите, лихвите и комисионните си по време на действие на договора, а в чл. 14, ал. 2 е уговорено, че застрахователните рискове се съгласуват предварително с банката и кредитополучателят няма право едностранно да променя 4 застрахователя, с който е сключил първоначално застраховка и поема задължение да подновява застраховката за целия срок на договора, както и да съгласува с банката промяната в застрахователя. Позовал се е на разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от договора, предвиждаща че при непогасяване на която и да е вноска, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора банката има право да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Съобразил е и съдържанието на клаузите на чл. 21, ал. 1, предвиждаща че при промяна в размера на погасителните вноски банката изготвя служебно нов погасителен план за остатъка от дълга, за което кредитополучателят дава съгласие с подписване на договора и следва да получи и подпише, като продължи погасяването по този план, и на чл. 22, съобразно която кредитополучателят декларира, че е предварително запознат с всички счетоводни операции извършени от банката по повод договорките по кредита и свързани с автоматичната промяна на лихвения процент и размера на погасителните вноски, въведената поредност за погасяване на кредите и застрахователните премии и т. н. и оправомощава банката за служебното им извършване.