Определение № 241 от 23.04.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 241 гр. Враца, 23.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20251400500160 по описа за 2025 година Съдебното производство е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

С Определение № 152/22.01.2025 г. по гр.д.№ 2186/2024 г. по описа на Районен съд-Враца са оставени без уважение молбите на "Ай Тръст" ЕООД и "Кредисимо" ЕАД за изменение на постановеното по същото дело Решение № 743/28.11.2024 г. в частта относно разноските.

Подадена е частна жалба вх.№ 308/26.02.2025 г. от „Ай Тръст“ ЕООД, чрез юрисконсулт С.С., в която се поддържа, че определението е неправилно.

Жалбоподателят счита, че присъденото на основание чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение в полза на адв.Л. А., в качеството й на процесуален представител на ищеца, е прекомерно, не съответства на ниската правна и фактическа сложност на делото и е в противоречие със съдебната практика при разрешаването на сходни спорове. Навежда доводи, че съдът не е съобразил Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, в което се приема, че Наредба № 1/2004 г., фиксирайки размери на минимални възнаграждения за адвокатска помощ, които са задължителни за страните по договора за правна помощ и за съда, ограничава свободата на конкуренцията, поради което националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски. При тези съображения намира, че не следва да бъде прилагана посочената Наредба, а да бъде определено възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер под минималния, а именно – 200,00 лв.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и за изменение на постановеното по делото решение, като бъде присъден адвокатски хонорар в посочения размер.

Против същото определение е подадена и частна жалба вх.№ 3087/26.02.2025 г. от "Кредисимо" ЕАД, чрез юрисконсулт В. Т., в което се 1 прави общо оплакване за неправилност на съдебния акт.

В частната жалба също се извършва позоваване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, както и на практика на ВКС на РБ, според която съдът, след преценка на правната и фактическа сложност, не е длъжен да приложи Наредба № 1/2004 г., а следва да присъди адвокатски хонорар, съответен на положения от адвоката труд. Навеждат се доводи, че в конкретния случай правният спор се е свел до преценка на действителността на клаузите на договори, че производството не се отличава с фактическа сложност и е приключило с провеждането на едно съдебно заседание, поради което следва да бъде присъден адвокатски хонорар под минималния размер по Наредбата.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и изменение на постановеното по делото решение чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв.

По делото са постъпили отговори с вх.№ 5161/03.03.2025 г. от Д. А. А., чрез пълномощника му адв.Л. А., в които се поддържа становище за неоснователност на частните жалби.

В отговорите се излагат напълно идентични доводи, че правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в чл.36, ал.1 ЗА, а като израз на социална дейност той може да предостави безплатно адвокатски услуги на материално затруднени лица и роднини. Посочва се, че решението на СЕС не дава в ръцете на националния съд инструмент, чрез който бланкетно да се отхвърли приложимостта на Наредба № 1/2004 г., а му се възлага извършването на преценка доколко този механизъм е приет в изпълнение и насочен към постигане на легитимна цел и в този смисъл съставлява оправдано отклонение от принципното положение за забрана на конкуренцията. Развиват се и съображения, че само разрешенията, обективирани в тълкувателни решения, са задължителни за органите на съдебната власт.

Според ищеца, предложените от жалбоподателите размери на адвокатско възнаграждение са унизително ниски, не кореспондират с престижа на адвокатската професия и със статута на адвоката, върху който икономическата и административна тежест са в пъти по-големи от тези на юрисконсулта, който работи по трудов договор. Посочва, че в случая съдът се е ръководил от всички обстоятелства, свързани с конкретния обем и сложност на извършената дейност, като се изтъква, че процедурата по предоставяне на адвокатско помощ е триетапна и изисква запознаване не само с националната нормативна регламентация, но и с европейската такава, както и с извънпроцесуална работа, която често остава невидима, поради което присъденото в настоящето производство адвокатско възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде редуцирано.

Прави се искане за отхвърляне на частните жалби и потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Частните жалби са процесуално допустими като подадени от лица с правен интерес, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдебното производство по гр.д.№ 2186/2024 г. по описа на РС-Враца е 2 образувано по искова молба на Д. А. А., действащ чрез пълномощника си адв.

Л. А., с която против "Кредисимо" ООД, ЕИК 175330437, и "Ай Тръст" ЕООД, ЕИК ***, са предявени следните обективно и субективно съединени искове:

1/ Иск за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № 2789012 о т 13.06.2023 г., сключен с "Кредисимо" ЕАД, и иск за осъждане на същото дружество да върне сумата 345,87 лв., представляваща недължимо платена лихва по договора за заем, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до погасяване на задължението;

2/ Иск за прогласяване недействителността на Договор за предоставяне н а поръчителство о т 13.06.2023 г., сключен с "Ай Тръст" ЕООД, и иск за осъждане на същото дружество да върне сумата 3 483,06 лв., представляваща недължимо платена сума за възнаграждение по договора, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, до погасяване на задължението.

В хода на съдебното производство районният съд на основание чл.214 ГПК е допуснал изменение в размера на предявените осъдителни искове, като е намалил иска срещу „Кредисимо“ ЕАД от 345,87 лв. на 306,34 лв. и иска срещу „Ай Тръст“ от 3 483,06 лв. на 1 286,72 лв.За разликата до пълните предявени размери на осъдителните искове съдебното производство е прекратено, поради оттегляне на исковите претенции.

С исковата молба са представени пълномощното на адв.Л. А. и договор за правна помощ, от които е видно, че е извършено упълномощаване и е договорено безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 и т.3 /роднини/.

По делото е проведено едно съдебно заседание, в което ищецът и неговият процесуален представител не са се явили лично, а преди същото е депозирана писмена молба.

С постановеното по делото Решение № 743/28.11.2024 г. районният съд е уважил предявените искове изцяло и на основание чл.38, ал.1, т.1 ЗА е осъдил всеки от ответниците да заплати на адв.Л. А. по 400,00 лв. за оказаното процесуално представителство но ищеца Д. А..

По делото са постъпили молби от ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕАД, с които се иска да бъде изменено постановеното решение в частта относно присъдените разноски в полза на адв.Л. А., като бъде определен адвокатски хонорар в по-нисък размер от минималния по Наребда № 1/2004 г., а именно – по 200,00 лв. за защитата по предявените искове против всеки от тях.

Както бе посочено, с постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение № 152/22.01.2025 г. е оставил без уважение тези молби.

Изложени са мотиви, че при отчитане вида и броя на предявените искове определените възнаграждения са под минималните размери по Наредба № 1/2004 г.

При така възприетото от фактическа страна, въззивният съд прави следните правни изводи:

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дел С 438/22, което е задължително за всички съдилища в Република България на основание чл.633 ГПК, е прието, че чл.101, пар.1 от ДФЕС във връзка с чл.4, пар.3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на 3 която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

След постановяване на посоченото решение на СЕС са постановени множество съдебни актове на ВКС на РБ, в които се приема, че регламентираните от Наредба № 1/2004 г. не представляват обвързващи съда правила, а могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай липсва фактическа и правна сложност на делото.

Действително против всеки от ответниците са предявени по два обективно съединени иска, но следва да бъде отчетено, че същите се основават на един и същ правопораждащ факт – недействителност на клаузи от договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство. Първите установителни искове за прогласяване на тази нищожност имат обуславящ характер по отношение на вторите осъдителни иск за връщане на даденото въз основа на нищожните клаузи, което предполага и еднаква защита по двата иска, поради което няма основание адвокатското възнаграждение да се формира отделно по всеки от исковете. Ето защо районният съд правилно е приел, че справедливо би било да бъде определен един адвокатски хонорар за двата предявени иска против всеки от ответниците. Същевременно следва да бъде отчетено, че пълномощникът на ищеца е извършил множество процесуални действия, свързани с осъществяване на договорената правна помощ и защита, а именно - изготвяне на искова молба и на допълнителна молба, с които са ангажирани и доказателства; изготвяне на писмено становище преди съдебното заседание; изготвяне на отговор по молбите по чл.248 ГПК; изготвяне отговор на частната жалба. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че при използването като ориентир на Наредба № 1/2004 г. правилно районният съд е присъдил в тежест на всеки ответник адвокатско възнаграждение към минималния размер и същото не се явява прекомерно.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че частните жалби са неоснователни и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 152/22.01.2025 г. по гр.д.№ 2186/2024 г. по описа на Районен съд-Враца.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно, съгласно чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5