Решение № 4043 от 07.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4043 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20251110205929 по описа за 2025 година Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба вх. № ***/03.04.2025г. по описа на ОПП СДВР от И. П. Ц. с ЕГН: ********** и адрес в гр.София, ж.к."Хаджи Димитър" № 35, ет. 4, ап. 20, чрез адв. Н. С. с адрес: гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 66, вх. Б, ет. 3, ап. 18 срещу Наказателно постановление N *** от 18.03.2025г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел “ПП”, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в размер на 700 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н. С..

В хода на съдебните прении последния моли за отмяна на процесното НП, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага аргументи за техническа неизправност на измервателното средство, с което е констатирано процесното нарушение. Не претендира присъждането на разноски.

В съдебно заседание административният орган, редовно уведомен не се 1 явява и не изпраща представител.

По делото е постъпило становище от пълномощник на административния орган, в което се излагат аргументи за неоснователност на жалбата.Претендират се разноски.

СРП, редовно уведомена не изпраща представител.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата на И. П. Ц. с ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление N *** от 18.03.2025г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел “ПП”, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

На 31.12.2024 г. в 10:26 часа, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство CORDON-M с № MD1193 движение на лек автомобил марка ***, модел *** с регистрационен номер *** със скорост от 54 км. /ч. – над разрешената за движение в населено място, а именно в град София, по бул. “Ботевградско шосе” до №459, с посока на движение от ул.

“Околовръстен път” към бул. “Владимир Вазов”.

На 19.02.2025г. жалбоподателят И. П. Ц. с ЕГН: ********** е попълнил саморъчно декларация за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, с която декларира, че на 31.12.2024г. около 10:26 часа той е управлявал лек автомобил марка ***, модел *** с регистрационен номер ***.

В тази връзка на 19.02.2025 година М. П. П. съставил акт за установяване на административно нарушение серия АД № 021154 срещу И. П.

Ц. за това, че на 31.12.2024г. около 10:26 часа, в гр.София, по бул.

“Ботевградско шосе”, с посока на движение от ул. “Околовръстен път” към бул. “Владимир Вазов” управлявал личния си лек автомобил марка ***, модел *** с регистрационен номер ***, като до №459 се движил с превишена наказуема скорост от 104 км/ч (при приспаднат 3% толеранс от измерената скорост от 108 км/ч) при ограничение 50 км/ч, валидно за населено място.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление N *** от 18.03.2025г., издадено от началник сектор в СДВР, 2 о т д е л “ПП”, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в размер на 700 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административно-наказващия орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.

Отразените в АУАН и в Наказателното постановление фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административно-наказателното производство пред административно-наказващия орган. Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

Административно-наказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия АД № 021154, който е съставен от мл. автоконтрольор при ОПП СДВР, в съответствие с материалната и териториална компетентност на същия, съгласно чл. 189, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 1 ЗДвП и Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. Въз основа на него е издадено и процесното НП, което също е издадено от надлежно оправомощено лице, съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДВП.

Правилно актосъставителя е избрал общия ред за установяване на 3 нарушението и правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя с наказателно постановление. Макар и фиксирано с техническо средство, нарушението подлежи на установяване и санкциониране по общия ред, тъй като с оглед на тежестта му е предвидена санкция от две кумулативни административни наказания - глоба и лишаване от право да управлява МПС.

Тълкуването на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, води до извода, че специалния ред за установяване и санкциониране с електронен фиш, намира приложение само за нарушенията за които се предвижда наказание глоба.

След като законът не предвижда възможност с електронен фиш да се налагат други по вид административни наказания, то изводът който се налага е, че за деяния наказуеми с различно от глобата наказание или за деяния за които задължително се налага кумулативно наказание - в случая лишаване от право, то следва производството да се развие по общия ред. Условия за това са налице, макар и да се касае до нарушение фиксирано с техническо средство, тъй като разпоредбата на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, изрично предвижда субсидиарно приложение на общите правила на ЗАНН, а следващата алинея изрично посочва, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Законът не дава възможност за тези потежки нарушения да се ползва привилегията по чл. 189, ал. 9, от ЗДвП, отнасяща се до глобите налагани с електронен фиш.

Не се констатират нарушения на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, относно съставянето на АУАН и издаването на НП.

Във връзка, с възражението в жалбата, че средството, с което е заснето процесното нарушение към момента на заснемане не е било техническо изправно съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 140 км. ч., като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, 4 която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

В случая е съставен АУАН, а въз основа на него и НП за налагане на глоба за нарушение, установено с „автоматизирано техническо средство” по смисъла на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, което е годно да установи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед №8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи образец.

По делото е наличен коректно и в пълнота попълнен протокол за работа на техническото средство по чл.10 от Наредбата, придружен със снимка на техническото средство установило нарушението.

От представеното и прието по делото приложение по чл. 10, ал. 1 е видно, че автоматизирано техническо средство CORDON № MD1193 е стационарно и на дата 31.12.2024г. е било позиционирано гр. София, по бул.

“Ботевградско шосе”, с посока на движение от ул. “Околовръстен път” към бул. “Владимир Вазов”.

При това положение, отразените в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като същия има характера на официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му. В протокола за използване на АТСС е отбелязано и неподвижността на режима на измерване, тъй като е попълнена графа "стационарен" режим на измерване.

Посочената система записва време, скорост, дата и рег.№ на автомобила и към 31.12.2024г. е била технически изправна и годна за експлоатация до 13.06.2027г.

При отчитане на скоростта и последвалото издаване на АУАН и НП е взето предвид допустимото отклонение в показанията на техническото средство и от резултата са извадени 3 %, като гаранция за обективност на измерването.

Видно е, че в АУАН и НП е приета скорост на движение на автомобила от 104 км./ч. От друга страна, в приложеният по делото снимков материал от автоматизирано техническо средство, е отчетена скорост на движение 108 км./ч.

5

При тази фактическа установеност съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на вмененото административно нарушение.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойност на скоростта, а именно 50 км/ч в населено място, когато се касае за управление на ППС от категория В, както е в случая.

При служебна проверка на АУАН и НП Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването им, които да са нарушили правото на защита на нарушителя.

Съдът намира, че АУАН и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. В акта е направено описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на наказаното лице нарушение. Посочени са дата и място на нарушението, както и нарушените законови норми, като е налице пълно единство между фактическо и правно обвинение. Както в АУАН, така и в НП са посочени и доказателствата, които подкрепят административно наказателното обвинение. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице, с оглед на което се явяват неоснователни наведените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения в тази насока.

С обжалваното Наказателно постановление N *** от 18.03.2025г., издадено от началник сектор при СДВР, отдел “ПП” на жалбоподателя са 6 наложени административни наказания на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в размер на 700 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.