Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 04.02.2014, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
452/2013
Подписан
04.02.2014

Цитирани разпоредби

  • чл.103 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.104, ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.397,ал.1,т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.147,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146,ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • §3,т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.58,ал.1,т.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.288 · Търговски закон
  • чл.294,ал.2 · Търговски закон
  • чл.430 · Търговски закон
  • чл.430,ал.2 · Търговски закон

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Бургас, 04.02.2014г.

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Окръжен съдия : Боряна Димитрова като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 452 по описа за 2013 година, на основание чл. 374 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Околовръстен път” № 260, представлявано от Петя Николова Димитрова – изп. директор, Димитър Борисов Шумаров – изпълнителен директор; Милена Ивайлова Ванева – прокурист – съвместно от всеки двама изпълнителни директори или от прокурист заедно с изпълнителен директор чрез адв. З.И.К. – САК със съдебен адрес:*** против „Хар Мил България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Бургас, ж.к. „Изгрев”, бл. 68, вх. 1, ет. 3, представлявано от М.И.Б. и против М.И.Б., ЕГН **********,***, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответниците, вземането й за сумата от 151 715,46 лв. – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 26.07.2010г. и сумата от 5 957, 94 лв.- лихви за периода 21.05.2010г.- 21.07.2010г., както и направените в производството разноски.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответниците, на които е указано да подадат писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.

В предоставения на ответниците срок за писмен отговор, такъв е постъпил от същите , като наред с него, са депозирали и насрещна искова молба. С нея ответниците М.И.Б. и „Хар Мил България” ООД чрез адв. В.В. са предявили насрещен иск срещу първоначалния ищец „Юробанк България” АД., с посочено от ответниците правно основание чл. 55 от ЗЗД и цена на иска 5000 лв, с искане съдът да обяви нищожността на клаузи от договора за кредит и да бъде осъдена “Юробанк България” АД да им заплати сумата от 4000 лв., представляваща разликата между предварително договорената лихва в размер на 10% годишна лихва и заплатените от тях суми в завишен размер за периода 25.01.2007г. до завеждане на иска. Заявили са и евентуална претенция за осъждане на ответника да им заплати сумата от 4000 лв. като недължимо платена, поради неправилно изчисляване на лихвата от банката за периода от 25.01.2007г. до датата на завеждане на иска. Предявили са и иск за осъждане на банката да им заплати сумата от 1000 лв., представляваща недължимо платени „автоматични такси” по кредита за периода от 25.01.2007г. до датата на завеждане на иска.

С Определение № 1177/20.10.2013 година, постановено по настоящото дело, по аргумент от разпоредбата на чл.104, ал.1 т.4 , чл.103 вр. чл.211 ГПК, насрещният иск не е приет за разглеждане от настоящия съд, като същият е изпратен за разглеждане по подсъдност на Бургаския районен съд.

Отговорът на ответниците е изпратен на ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба.

В предоставения двуседмичен срок по чл.372 от ГПК, ищецът е депозирал допълнителна искова молба.

Същата е изпратена на ответниците с възможността за подаване на допълнителен отговор. Ответниците са депозирали по делото допълнителен отговор.

При това положение съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.374, вр. чл.146 ГПК.

Проект за доклад:

Обстоятелства, на които ищецът основава претендираните права и предявените искове:

Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди в исковата си молба, че на 25.01.2007г. бил сключен договор за банков кредит между ,,Юробанк България”АД от една страна и ,,Хар Мил

България”ООД, представлявано от М.И.Б., от друга. По силата на чл.1,ал.1 от договор

№ BL 4258- продукт ,,Бизнес револвираща линия”, на кредитополучателя- ответник по настоящото дело бил отпуснат кредит в размер на 150 000 лева(сто и петдесет хиляди лева) за посрещане на краткосрочни оборотни нужди.

С договор за поръчителство от 08.12.2009г., М.И.Б. се задължила да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя ,,Хар Мил България”ООД по горепосочения банков кредит. Същият бил изменен и допълнен с Анекс№1 от 08.12.2009г.(подписан и от поръчителя), чрез който страните предоговорили остатъчния дълг по кредита и бил въведен облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания. Съгласно анекса, кредотополучателят ползвал шестмесечен период на облекчено погасяване на кредита, през който са заплащали само част от начисляваните лихви, а остатъка от дължимите лихви заплащал на датата на изтичане на периода. След изтичане периода на облекчено погасяване, кредитополучателят се задължавал да погасява дължимите суми на месечни вноски за срок до 15.02.2017г.(чл.6 от Анекс№1/08.12.2009г.). Съгласно чл.8 от анекса, било предвидено, че ако кредитополучателят не заплати една месечна вноска за главница и/или лихва, банката има право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем.

Било договорено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост, дължимата от кредитополучателя лихва следвало да се увеличи автоматично с наказателна надбавка(неустойка) за просрочие на главницата в размер на 10 пункта(чл.4 от договора).

Поради просрочване на дължимите вноски, ищецът обявил кредита за предстрочно изискуем на 29.06.2010г., като изпратил нотариална покана до длъжника.

Предвид поведението на ответниците, ищецът депозирал заявление пред РС-Бургас за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, които впоследствие били издадени по образуваното ч.гр.д.№5958/2010г. по описа на БРС за следните суми:151715.47 лева(сто петдесет и една хиляди седемстотин и петнадесет лева и четиридесет и седем стотинки)- дължима главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от 26.07.2010г.; 5957.94 лева(пет хиляди деветстотин петдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки)- лихви за периода 21.05.2010г.- 21.07.2010г., както и за сумата 8018.04 лева(осем хиляди и осемнадесет лева и четири стотинки)- разноски за адвокатски хонорар и държавна такса по заповедно производство.

Образувано било изпълнително дело при ЧСИ Таня Маджарова, рег.№803 на Камарата на ЧСИ.

Ответникът оспорил съществуването на дълга, поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяването на настоящия иск. Представя доказателства. Претендира разноски.

Правна квалификация: Предявените искове са с правно основание в чл.422 от ГПК,вр.с чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ответниците, чрез процесуалния си представител- адв.В.В.- САК, оспорват изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан и като такъв молят да бъде отхвърлен.

В отговора се твърди, че ищецът няма основание за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, тъй като не e налице фактическият състав за това, а цитираните в исковата молба клаузи- чл.8 от анекс №1 и чл.25 ,б.,,г” във вр. чл.26,б.,,в” от договора за кредит, не касаsj предсрочната изискуемост.

Излага се твърдение, че на 21.05.2010г. e направено плащане в размер на 2000 лева- вноска, многократно надвишаваща дължимото по договора; на 23.06.2010г.- в размер на 2000лв.; на 21.07.2010г. била внесена сума по кредита в размер на 1700 лева, а на 10.08.2010г.- 1800лева.

Поради горното, ответната страна намира, че е налице точно изпълнение на договора за кредит, като дори за целия период- от подписване на договора до обявяването му за предсрочно изискуем, били надплащани суми на банката.

Излага се още, че ответниците не са уведомявани за настъпила предсрочна изискуемост, въпреки задължението на ищеца да стори това, нито е връчвана нотариална покана. Изразява се несъгласие с претенцията за главница по кредита в размер на 151 715,47 лева, тъй като банката била отпуснала кредит в размер на 150 000 лева.

Твърдят, че са плащани суми за

„автоматични такси”- неуговорени предварително в договора, но начислявани и удържани без основание.

В писмения отговор се заявява, че след подписване на договора за банков кредит на 25.01.2007г. и започнатото усвояване, било установено, че удържаните от сметката месечни вноски за олихвяване на кредита били необичайно високи, като с всеки изминал месец олихвяването се увеличавало. При отправено запитване към кредитора, било обяснено, че покачването е в резултат на едностранното вдигане на лихвата от страна на банката(противно на установената с договора годишна лихва в размер на 10%). Първоначалното олихвяване било в размер на 845.83 лева. Няколко месеца по- късно, вноската нараснала до размер 896.30 лева, т.е. с 50.47 лева в повече от първоначално договореното. Последвало увеличение в размер на 938.88 лева, докато достигнала до 1762.50 лева, т.е. повече от два пъти от първоначално договореното.

Посочват се четири клаузи от процесния договор-чл.3,ал.1; чл.3,ал.3; чл.4 и чл.20, за които се твърди, че накърняват договорното равноправие, поради което са нищожни, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, която разпоредбата считат, че намира приложение и при търговските сделки по правилото на чл.288 от ТЗ. Излагат се подробни съображения в тази насока. Също така: при уговорките за едностранно вдигане на лихвите се нарушава принципа на справедливостта, поради неравностойност на насрещните престации по договора; липсата на краен размер за повишаването й, обуславя противоречието й с добрите нрави. Въпреки подписването на договора, ответниците твърдят, че нищожните по горните съображения клаузи не пораждат задължения за тях.

По отношение на ответницата М.Б. се навеждат доводи, че посочените клаузи от договора за кредит и от допълнителното споразумение били неравноправни по смисъла на чл.146,ал.2 от Закона за защита на потребителите. За неравноправността на клаузите свидетелствали и данните от проверките на Комисията за защита на потребителите при извършване на проверка на Общите условия и договорите на всички банки в България. Без посочване на обективни критерии, банките въвеждали възможност за промяна на лихвения процент по договорите за потребителски и ипотечни кредити, определяли лихви за забава, несъобразени със съществуващата нормативна уредба, както и обявяване на потребителски и ипотечни кредити за предсрочно изискуеми при неизчерпателно изброени обстоятелства. В процесния договор и допълнителните споразумения съществували именно такива клаузи.

Посочва се още, че ответниците нито били уведомени от банката за вдигането на лихвата, нито имали възможност да се откажат от него.

Горепосочените клаузи от договора за кредит и допълнителното споразумение противоречали и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Излагат се подробни съображения в тази насока.

Относно Анекс №1 от 08.12.2009г. към договора за банков кредит, в писмения отговор се твърди, че в чл.5 от същия било налице начисляването на лихва върху лихва- анатоцизъм. Уговорката за анатоцизъм по своето естество била нищожна.

Изцяло е оспорена претенцията в размер на 2957.94 лева, представляваща лихва за периода 21.05.2010г.-21.07.2010г, тъй като нямало изпадане в забава на плащанията. Освен това, ответниците не били подписвали Общи условия към договора. Не било известно и как е формирана лихвата(методиката на изчисляване).

Не били налице и условията за вдигане на базовия лихвен процент, тъй като всички външни индекси, включително Софибор паднали драстично след подписване на договора. С едностранното вдигане на вноската, банката прехвърляла изцяло риска върху кредитополучателите.

В отговора на исковата молба се съдържа особено искане- чрез налагане на обезпечителна мярка по чл.397,ал.1,т.3 от ГПК, да бъде постановено спиране на незабавното изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д.№5958/2010г. на БРС.