Решение № 186 от 02.09.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Шумен, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Димчо Ст. Луков

Петранка Б. П. при участието на секретаря С.а Ст. Стойчева в присъствието на прокурора М. Й. С. като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243600600543 по описа за 2024 година Производство по чл. 318 и сл. от НПК.

С присъда № 35/10.07.2024 г. постановена по НОХД № 2537/2023 г.

ШРС е признал подс. Й. И. П. за невиновна в това, че в периода от 14.02.2019 г. до края на м. април 2019 г. при условията на продължавано престъпление /с няколко деяния/ в гр. Шумен, на *** в съучастие като съизвършител при част от деянията със С.С.П. от гр.Шумен /починал на 04.05.2019 г./ и при условията на посредствено извършителство чрез лицето А.А.Т. от гр. Шумен /починал на 25.10.2020 г./ самоволно, не по установения от закона ред осъществила едно оспорвано от други лица – Б. К. П. /починал на 01.09.2022 г./, З.И.З /починал на 24.02.2019 г./ и съпругата му Р. В. З., Г.И.А. и М. И. Н. – собственици на жилища и живущи в жилищна сграда на *** свое предполагаемо право – а именно правото на ползване на подход от 25 кв. м., който е част от съсобствен парцел *** по действащия регулационен план на гр.Шумен /ПИ с идентификатор ***/ и който подход бил предоставен в дял за реално ползване на собствениците на жилища в жилищна сграда на ***, съгласно Решение на Шуменски народен съд, влязло в сила на 19.05.1971 г., като: - на 14.02.2019 г.

1 сама премахнала метална оградна врата, поставена в началото на подхода и предприела разбиване на бетонна настилка, положена около главна ревизионна шахта, находяща се в подхода; - на 04.03.2019 г. в съучастие като съизвършител със С.С.П., както и при условията на посредствено извършителство чрез лицето А.А.Т. от гр. Шумен изградили кофраж и бетонов /циментов/ праг – бордюр с височина от 6 см. до 12 см. в различните си части /около главната ревизионна шахта/, чрез което се възпрепятствало преминаването на автомобили през прохода; - в периода от 14.02.2019 г. до края на м. април 2019 г. на няколко пъти, в съучастие като съизвършител със С.С.П. натрупала различни вещи в подхода, които възпрепятствали свободното преминаване през прохода, в немаловажен случаи, поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 323 ал. 1 във р. с чл. 20 ал. 2 и във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.

На основание чл. 190 от НПК постановил направените по делото разноски да остават за сметка на държавата.

Срещу присъдата е депозиран протест от Шуменска районна прокуратура. В протеста се излага, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. В допълнение към протеста се сочи, че извода на първоинстанционния съд за недоказаност подс. П. да е извършила всяко едно от деянията за неправилен. Това, според прокурора се дължи на противоречие на извода на съда със събраните по делото гласни доказателства.

Обсъждат се подробно гласните доказателства и според прокурора неясни са мотивите, защо първоинстанционния съд кредитира едни показания, а други – не. На следващо място – сочи се неправилен извод на първоинстанционния съд, че подс. П. сама е възстановила първоначалното фактическо положение след отправеното и предупреждение, което било в противоречие с гласните доказателства по делото. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова с която подс. П. да бъде призната за виновна по предявеното и обвинение, като и се наложи наказание, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 323 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.

В съд. заседание представителят на ШОП намира, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна, незаконосъобразна и необоснована.

2

На първо място се сочи неправилност на мотивите на районния съд относно некредитиране показанията на св. Т., касателно въпроса кой е премахнал малката портална врата. На второ място – неправилни мотиви на районния съд относно разбиването на шахтата от подс. П. за неговата несъставомерност, както и нейното участие в изграждането на бордюра около разкопаната шахта.

На трето място – неправилни са мотивите на районния съд и относно това кой е нареждал камъни и други вещи в прохода с което се затруднявало преминаването на живущите в кооперацията. На последно място – прокурора намира, че не е налице маловажен случай и при трите деяния осъществени от подс. П.. Предлага на съда да отмени присъдата и постанови нова с която подс. П. да бъде призната за виновна и осъдена по предявеното и обвинение.

Алтернативно – прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, поради противоречие в мотивите на съда.

Подс. П., редовно призована не се явява. Явява се упълномощен защитник. Същия намира присъдата за правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.

В рамките на своите правомощия във въззивното производство, ШОС установи следното:

През 1995 г. подс. П. и нейния съпруг С.С.П. /починал на 04.05.2019 г./ станали собственици в режим на съпружеска имуществена общност на първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда и съответните идеални части от общите части на сградата, ведно с 4/5 идеални части от дворно место, в което била построена жилищната сграда, а именно от дв. пл. *** което дворище било с площ от 210 кв. м. на ***. През 2000 г. двамата придобили собствеността и на втория жилищен етаж от същата сграда и барака, заедно с 1/5 идеална част от дворното место, в което били построени, с площ 210 кв.м., съставляващо имот пл. ***, за който имот заедно с имот пл. №2528, бил отреден парцел III - 2527, 2528. По този начин подс. П. и съпругът й били собственици на дворното място от 210 кв.м. от имот ***, включен в съсобствен парцел *** по плана на гр. Шумен с обща площ от 730 кв.м. и с идентификатор ***. В същия имот имало построена през 70-те години на 3 миналия век масивна четириетажна жилищна сграда, като имотът също бил включен в *** от кв. 120 по плана на гр. Шумен с обща площ от 730 кв.м.

Четириетажната сграда /кооперация/ се водела на адрес гр.Шумен, ул.„Х. А.“ № 4А и била с идентификатор ***.3. В тази жилищна сграда, но на различни етажи живеели пострадалите Б. К. П., З.И.З /починал на 24.02.2019 г./ и съпругата му Р. В. З., и Г.И.А.. Пострадалата М. И. Н., която била дъщеря на Г.И.А., живеела в гр.Варна, но често посещавала майка си в гр. Шумен и била собственик на жилището в кооперацията, в което живеела майка й. На 02.03.2000 г. пострадалият Б. К. П., заедно със съпругата си продал на сина си Е. Б. П. собствения си недвижим имот, а именно - първи жилищен етаж с принадлежаща изба и таванско помещение, ведно с 0.2321 от общите части сградата от четириетажната жилищна сграда.

С решение от 01.03.1971 год. по гр. д. №936/1970 год. на ШРС /което дело не се пази в архива на ШРС/, влязло в законна сила на 19.05.1971 год., съдът разпределил между съсобствениците реалното ползване на описания съсобствен недвижим имот на основание чл.32 от ЗС. Формирани били два дяла за реално ползване, като от южната част на парцел 2527 бил даден вход /изход/ към улица „Х. А.“ за новостроящата се четириетажна сграда и собствениците на жилища там, който представлявал подход с площ от 25 кв.м. и ширина 3.00 метра, а за собствениците /праводатели на Й. П. и С.П./ на двуетажната сграда на ул.„Х. А.“ №4 била дадена друга част от съсобствения имот - в източна посока на съществуващата на място масивна ограда към настоящия момент, свързваща югоизточния ъгъл на сграда с идентификатор ***.1 /жилищната сграда на подсъдимата и съпруга й/ и североизточния ъгъл на сграда с идентификатор ***.4 /Офис на благотворително сдружение „***“, която сграда също била собственост на подсъдимата П. и съпруга й С.П./.

След построяване на кооперацията, в периода преди 1975 год., от живущите в тази сграда била изградена метална врата /малка врата за пешеходци и двукрила врата за автомобили/ в частта от съсобственото място, което било предоставено за реално ползване на собствениците в жилищната кооперация, която служила за вход и изход. Реално този подход с площ от 25 кв.м. бил единствен достъп за собствениците и живущите в сградата с идентификатор ***.3 до улица. В същото време по силата на посоченото решение праводателите на подсъдимата и съпругът й, а впоследствие последните двама като съсобственици на посочените по-горе имоти получили 4 като компенсация право на реално ползване на площ от 50 кв.метра. Достъпът до тази площ се осъществявал посредством малка врата, намираща се между имотите.

Към 2019 г. подс. П., нейният съпруг, както и лицата, които притежавали имоти в четириетажната кооперация, реално били съсобственици на недвижим имот, представляващ дворно место, съставляващ *** от кв. 120 по действащия регулационен план на гр .Шумен /ПИ с идентификатор ***/. Пострадалите Б.

К. П. и Г.И.А. били ползватели на описания съсобствен имот.

До 2015 год. между подс. П. и нейния съпруг от една страна и от друга страна собствениците и живущите в жилищната кооперация на ул.„Х. А.“ №4А нямало проблеми относно ползването на дяловете и относно преминаването през подхода от 25 кв.м., който бил част от съсобствен парцел *** от кв. *** по действащия регулационен план на гр. Шумен. През 2015 год. обаче С.П. зазидал дървена врата, находяща се между имоти № 2527 и № 2528, като по този начин ограничил достъпа си до дадената им със съдебното решение от 1971 г. част за реално ползване от съсобствения парцел.

Впоследствие там П. изградил и ограда. Така подсъдимата П. и съпругът й започнали да предявяват претенции да преминават през въпросния подход от 25 кв. м., както и да го ползват, въпреки несъгласието на пострадалите. Те искали от ползвателите и собствениците на имоти в кооперацията да не преминават през въпросния подход, а да си осигурят достъп от към сградата на *** в гр. Шумен, откъдето преди имало такъв подход. В същото време искали да им бъде осигурен свободен достъп до подхода. Поради тази причина помежду им възникнал спор и относно съществуващата метална врата в началото на подхода, като подсъдимата и съпругът й казвали многократно на пострадалите да си махнат металната врата. Живущите и собствениците в четириетажната жилищна сграда не били съгласни, поради което между тях често възниквали пререкания. Подсъдимата и съпругът й поискали да получат достъп и до главната ревизионна шахта, в която били заустени отпадните води на кооперацията и на техния Офис на благотворително сдружение, като пострадалите им се противопоставили. Въпросната шахта се намирала непосредствено до металната врата, в началото на подхода, източно от металния профил на вратата, положен на земята. Същата била с размери 110x110x80 см. Така между П. и П. от една страна и лицата Б. К. П., З.И.З 5

/починал на 24.02.2019 год./, съпругата му Р. В. З., Г.И.А. и М. И. Н., от 2015 г. се разразил един траен спор относно ползването на този подход, относно съществуването на металната врата и относно достъпа до шахтата, който лицата не могли да решат извънсъдебно. Стигнало се и до физически съприкосновения и непрестанни конфликти, които станали предмет на произнасяне по множество други преписки, наблюдавани и приключени от ШРП.

През 2017 г. в поземления имот с идентификатор *** бил въведен в експлоатация Офис на благотворително сдружение „***“, която сграда с идентификатор *** била собственост на подс. П. и съпруга й П.. Тази нова сграда граничела с подхода за преминаване, ползван от живущите в четириетажната жилищна сграда, като била изградена в северна от него посока. По искова молба, с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС, подадена от подс. П. и С.П. в ШРС било образувано и водено гр.д. № 3242/2017 г. за ново разпределяне на ползването на съсобствените незастроени площи, като делото приключило с решение №1115/18.12.2018 г., влязло в законна сила на 22.01.2019 г. Със съдебния акт исковата претенция на подс. П. и С.П. била отхвърлена, като съдът се мотивирал, че след решението от 01.03.1971 г. по гр. д. №936/1979 г. на ШРС, влязло в законна сила на 19.05.1971 г., когато съдът бил разпределил реалното ползване на съсобствения недвижим имот, липсвали новонастъпили обстоятелства, имащи обективен характер, които да налагат съдебна намеса в отношенията между страните по спора относно ползването на съсобственото место, т.е. разпределението на ползването останало същото каквото било установено още през 1971 г.