Решение № 1635 от 29.09.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1635 гр. Пловдив, 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Николай Д. Голчев при участието на секретаря Катя Ив. Янева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20215330100849 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И. С. Л., ЕГН ********** против Микро Кредит АД, ЕИК 202073629, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 26 ЗЗД, от които главният за признаване на установено в отношенията между страните, че Договор за заем „********” № ****** г. и Договор за допълнителни услуги към договор за заем „********” № ****** г. са нищожни поради това, че са съставени в шрифт по-малък от „12“ и че в договора и допълнителното споразумение към него не е посочен действителният годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите и предявен при условията на евентуалност иск за признаване на установено в отношенията между страните, че клаузите на чл. 2, ал.1 от Договор за заем „********” № ******** г. и на чл. 3 и чл. 4 от Договора за допълнителни услуги към договор за заем „********” № ****** г. са нищожни на основание противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и неспазване на предписаната от закона форма.

Ищцата посочва, че на ********г. е сключила Договор за заем „********“ № ******** в офис на “Микро Кредит” АД при следните условия: размер на отпуснатия заем- 3 300 лева; размер на погасителната вноска- 394.25 лева; число за плащане - 20то число; посочен годишен лихвен процент-40. 47%, ГПР – 48,90 %, брой вноски -10, дата на първо плащане – 20.03.2020г. и сума за плащане 3942,50 лв., като към договора е приложен и погасителен план.

При подписване на договора за заем, ищцата посочва, че й е бил даден и друг договор за подпис, чието съдържание не било разяснено. Акцесорният договор, който е 1 подписала ищцата е такъв за допълнителни услуги към договора за заем, като е сключен при следните условия, които не са индивидуално договорени, а именно: срок 10 месеца, вноска 192.52 лв., дата на вноската – 20 – то число, услуга „връщане в 30дневен срок” с цена на същата 182,16 лв. и начин на плащане – приспадане от предоставената в заем сума. Посочва, че към договора за допълнителни услуги е приложен и погасителен план, в който е отразено, че плащанията са вече в размер на 586,77 лв., което включва и графа, наименована „услуги” с месечни плащания от по 192,52 лв. Твърди се, че при изготвяне на договора за заем не са спазени императивните законови разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Сочи се нарушение, на разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗПК, като не е спазен законоустановения минимален размер на шрифта на договора. Ищецът сочи, че е налице нарушение и на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като посочения в чл. 2 от договора ГПР не отговаря на реалния такъв и на общата сума, която следва да се върне в действителност. Поддържа се, че заплатените допълнителни услуги не са включени в ГПР, въпреки че представляват сигурен разход за потребителя.

При условията на евентуалност в случай, че съдът приеме, че договорите не са изцяло недействителни на сочените основания, то се сочи недействителност на горепосочените клаузи от договорите. Твърди се, нарушение на добрите нрави, доколкото в акцесорния договор за услуги се предвижда прекомерно висока сума за услуги, които не са получени от ищеца, както и за такива, които финансовата институция следва по закон да предостави. Липсата на разясняване от страна на служителите на финансовата институция, предоставила заем на ищеца относно точните параметри на договорите и правата и задълженията на кредитополучателя се сочи, че представлява нарушение на добрата търговска практика. Предвид изложеното, моли се така предявеният главен иск да бъде уважен. В случай, че главният иск не бъде уважен, моли се да бъде уважен предявеният при условията на евентуалност иск.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове, като недопустими, тъй като ищцата се е възползвала от възможността да погаси предоставената в заем сума в 30 дневния срок, за което е заплатила и такса. Сочи, че доколкото всички суми по договора са заплатени, то за ищцата не съществува интерес от прогласяване цялостната или частична нищожност на договора.

Оспорва исковете, като неоснователни и недоказани по изложените в отговора на исковата молба съображения. Твърди, че липсват доказателства по делото за неспазване на разпоредбата на ЗПК, уреждаща минималните размери на шрифта на договора. Сочи, че на ищеца са връчени общи условия при сключване на договора за заем, като тя е подписала всяка страница от тези общи условия. Излага възражения относно твърдения, касаещи размера на възнаградителната лихва, каквито не са изложени в исковата молба. Сочи, че същата е съобразена с обективните критерии за добросъвестност и не е налице противоречие с добрите нрави. Счита, че са спазени законовите изисквания, като на ищцата са разяснени правата и задълженията й по така сключените договори, като ГПР е съобразено с параметрите на договора и законовите изисквания, касаещи включените в него компоненти. Посочва, че елементите на дълга са ясно, точно и константно дефинирани, а договорът не съдържа възможности за промяна на ГПР.

Твърди, че посочването от кредитора при сключването на договора на непроменливите параметри на лихвения процент и годишния процент на разходите по 2 прозрачен и недвусмислен начин, ведно с фиксирането им в погасителния план, е именно действие по избягване на всякакви съмнения на потребителя, че би възникнало каквото и да е изменение или увеличение на първоначално определения лихвен процент. Моли да бъде взето предвид, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК поставя знак за равенство между общите разходи по кредита и годишния процент на разходите, който представлява процентно изражение на същите тези разходи за потребителя. С оглед на изложеното по-горе, записаният в договора за кредит размер на ГПР е реално прилагания такъв спрямо отпуснатия кредит, като е недопустимо същият, бидейки предвиден изцяло в рамките на закона, да бъде определяй като „нелоялна търговска практика". По отношение на допълнителната услуга пакет „********" и възражението за недължимост на същата твърди, че в т .2 в Договор за заем, кредиторът се е задължил да предостави допълнителен пакет в услуги в полза на кредитополучателя срещу съответното възнаграждение. Сочи се, че при сключването на процесния договор за заем, кредитополучателят е изразил информирано съгласие, изразявайки желание да получи услугите единствено като допълнение към подписания договор за заем, като същите не са задължителна предпоставка за сключването му и получаването на заемната сума.

Твърди се, че договорът за допълнителни услуги е сключен въз основа на изрично искане от страна на ищцата, обективирано в Искане за допълнителни услуги към заем ******** №********. Оспорва, като неоснователно твърдението на ищеца, че допълнителната услуга има за цел да заобиколи изискването на чл. 19. ал. 4 от ЗПК.

Поддържа, че договорът за заем и договорът за допълнителни услуги са напълно отделни облигационни правоотношения, като в случая, кредиторът е поел допълнително задължение, вземайки под внимание изричното искане на кредитополучателя да се ползва от допълнителни преференциални условия. Моли се така предявените искове да бъдат отхвърлени.

По допустимостта на производството:

Съдът счита, че предявените искове са допустими, доколкото от субективните твърдения на ищцата, изложени в исковата молба се изяснява, че се търси прогласяване нищожността на целия договор за кредит ( при условията на евентуалност на чл. 2, ал.

1 от договора за заем и чл. 3 и чл. 4 от договора за допълнителни услуги, сключен към договора за заем). Нужно е да се изтъкне и че фактът на цялостно заплащане на дължимите по процесния договор за кредит суми, не лишава ищцата от интерес да търси неговото прогласяване за недействителен. В случай, че договорът за кредит бъде прогласен за недействителен, предвид нормата на чл. 23 ЗПК, за ищцата би се породило вземане срещу ответника- кредитор за всички суми, които са платени над главницата.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Микро Кредит” АД и И. С. Л. е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за заем ******** № ******** от ********г. Неизменна част от договора заем е Договора за допълнителни услуги от ********г. / л. 8- 9 от делото /. По силата на договора за кредит, чистата стойност на предоставения на ищеца финансов ресурс е 3 300 лв. От тази сума обаче, се приспадат 182, 16 лв., които са възнаграждение за кредитора за предоставената услуга „Връщане в 30 дневен срок“, съобразно отразеното 3 в Договора за допълнителни услуги от ********г. Впрочем, последното обстоятелство напълно оборва твърдението на ответника, че двата договора представляват напълно отделни правоотношения. Явна е връзката между договора за заем и допълнителното споразумение към него. Освен, че в титулната част от допълнителното споразумение ясно е отразено, че се сключва към договора за заем № ********/ ********г., то и възнаграждението за услугата „Връщане в 30 дневен срок“ се приспада от общата сума, която потребителят следва да усвои по кредитното правоотношение. Предвид това, за целите на настоящия процес, договорът за заем и допълнителното споразумение към него следва да се разглеждат съвместно.

Съобразно чл. 3 от Договора за допълнителни услуги, на ищеца- заемател се предоставят следните услуги: 1) Пакет „********“, за който се заплаща ежемесечно сума в размер от 192, 52 лв. за срок от 10 месеца ( видно е, че сумата се дължи ежемесечно и от приложения към допълнителното споразумение погасителен план- л.

9 от делото ); 2) Услуга „Връщане в 30 дневен срок“, за което се заплаща еднократна такса от 182, 16 лв., която както бе вече посочено се приспада от получения от потребителя финансов ресурс ( вместо 3300 лв., ищцата е получила 3 117, 84 лв. ).

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза / л. 86- 88/ се изяснява, че ищцата е заплатила всички дължими по договора за кредит суми в тридесетдневен срок от получаване на кредита. Предвид това, ищцата не е заплащала възнаграждение по услугата „********“. В заключението е отразено и че дължимото възнаграждение в размер от 182, 16 лв. по услугата „Връщане в 30 дневен срок“ е приспаднато при усвояване на сумата по кредита и поради това ищцата е получила финансов ресурс в размер от 3 117, 84 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, доколкото същото е обективно обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно - техническа експертиза / л. 89- 103/ се изяснява, че договорът за заем, допълнителното споразумение към него и погасителният план към тях са изпълнени с шрифт с размер „11“. Що се касае до общите условия, приложими към договора за кредит и допълнителното споразумение към него, те са изпълнени в размер от „10,3“.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, доколкото същото е обективно обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Микро Кредит" АД като заемодател и И. С. Л. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 3300 лв. ( 3 117, 84 лв. след приспадане на възнаграждението за услугата „Връщане в 30 дневен срок“ ).