Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 95 от 05.06.2026, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Гражданско дело 765/2025
Вид
Решение № 95
Подписан
05.06.2026
В сила
27.06.2026
Състав
Ангелина Гергинова Гергинска

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Сливница, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20251890100765 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. Д. Л., с ЕГН **********, подадена чрез адв. Л. А. – САК, с която против Община ** е предявен петиторен положителен установителен иск с правно основание чл.

124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот с площ от 450 кв.м., находящ се в с. **, община **, местност „**, при граници: наследници на ***, наследници на ** Л.а, наследници на ******, който имот е идентичен с южната част на имот с пл. № *по плана от 1987 г., а понастоящем попада в централната част на имот с идентификатор № **, целият с площ от 8646 кв.м.

В исковата молба е изложено, че ищецът е собственик на дворно място с площ от 450 кв.м. в местността „** на с. **, община **, при граници: наследници на ***, наследници на ** Л.а, наследници на ******, като е посочено, че този имот е южната част от друг, по-голям имот с площ от 1050 кв.м., при граници: наследници на ** Л.а, наследници на ******.

Сочи се, че целият имот е бил на бащата на ищеца – **, починал на 31.12.2020 г., като за целия имот, включително и за процесния такъв, баща му се е снабдил с документ за собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка, обективирана в НА № *, том I, дело № **г. на Сливнишки районен съдия, като в този нотариален акт е посочено, че имотът представлява „дворно място“, находящо се „в чертите на селищната част“. Посочено е, също така, че за територията няма одобрен регулационен план.

1

Ищецът посочва, че през 1987 г. се изработва първият, действащ и до сега кадастрален и регулационен план, в който имотът е заснет като имот с планоснимачен номер 152, като е предвидено северната част на имота, с площ от 600 кв.м., да се включи в регулационния план като ***, а южната му част, макар и заснета като част от имот пл. № 152, остава извън регулационните граници на селото.

За урегулираната част от имота, през 2017 г. ищецът, баща му и неговата сестра /починала на 25.02.2020 г./, като наследници на майката на ищеца, се снабдили с констативен нотариален акт за собственост – НА **. на нотариус с рег. № 634 при РС-Сливница.

В исковата молба е изложено, че имотът е ограден преди повече от 60 години с материализирана ограда, като местоположението й не е променяно до днес, че в рамките на тези огради имотът се владее поне от 1955 г. до днес и че същият винаги е имал характер на дворно място.

Ищецът посочва, че наскоро, при опит да се снабди с актуална скица на имота, разбрал, че същият не е нанесен и отразен в кадастралната карта /въпреки, че е бил отразен в действащия до одобрението й предходен кадастрален план като ПИ 152/, че, намирайки се извън регулационните граници на населеното място, макар и в населената част, в рамките на дворното му място, територията, в която попада имотът е отразена като земеделска земя.

Ищецът твърди, че при изготвяне на комбинирана скица от правоспособно по ЗКИР лице /л. 9/ се установило, че южната част от имота му с площ от 450 кв.м. попада в централната част на имот с идентификатор **, записан като собственост на Община **, на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Излага доводи за това, че имотът не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не е бил земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, не е влизал в блок на ТКЗС, не е внасян и не е обработван от ТКЗС, собствеността върху имота никога не е била губена и не подлежи на земеделска реституция, което обуславя и правния му интерес от завеждане на настоящото дело.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Община **, че ищецът, като наследник на **, е собственик на поземлен имот /дворно място/ в местността „** на село **, община **, с площ от 450 кв.м., при граници: наследници на ***, наследници на ** Л.а, наследници на ******, който имот е идентичен с южната част на имот пл. № 152 от одобрения през 1987 г. КРП, а понастоящем попада в централната част на имот с идентификатор **, съгласно комбинирана скица за пълна или частична идентичност, изработена през 2023 г. от правоспособно лице по ЗКИР.

Ответникът, Община **, е подал по реда и в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, с който е признал иска.

Ищецът, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, 2 заявява, че, предвид направеното от ответника признаване на иска, моли да бъде прекратено съдебното дирене и съдът да се произнесе с решение при признание на иска.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба, отговаря на действителното правно положение. Това, като последица, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледа точка, признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл.237, ал.1 ГПК/.

В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието, без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява решението си само въз основа на направеното признание.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237 ал.1 от ГПК.

Ответникът, чрез своя пълномощник, е направил изрично изявление за признание на иска по чл. 124 от ГПК, обективирано в отговора на исковата молба /л. 30-31/.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил в присъствието на страните за приетия от него ред за разглеждане на делото, които не са възразили.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявената искова претенция по чл. 124 от ГПК е основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена. По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за това.

Предвид направеното изявление от ищцовата страна, че не претендира направените разноски, поради направеното признание на иска от ответната страна, то сторените по производството разноски следва да останат така, както са направени.

Воден от горното и на основание чл.237, ал.2 от ГПК, СЪДЪТ РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община **, че В. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Люлин“, бл.810, вх. Г, ет.5, ап. 83, като наследник на **, е собственик на поземлен имот /дворно място/ в 3 местността „** на село **, община **, с площ от 450 кв.м., при граници: наследници на ***, наследници на ** Л.а, наследници на ******, който имот е идентичен с южната част на имот пл. № 152 от одобрения през 1987 г. КРП, а понастоящем попада в централната част на имот с идентификатор **, съгласно комбинирана скица за пълна или частична идентичност, изработена през 2023 г. от правопоспособно лице по ЗКИР.

Комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлен имот с идентификатор **, с. **, община **, област Софийска по КККР, одобрени със Заповед РД-18-**. на Изпълнителен директор на АГКК и Поземлен имот с пл. № 152, кв. 23 от действащ кадастрален и регулационен план на с. **, община **, одобрен със Заповед № АБ-314/02.11.1987 г., изготвена от „Геосистемс“ ООД – гр. София през месец май 2023 г., находяща се на лист 9 от делото, ДА СЕ СЧИТА за неразделна част от настоящото решение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Сливница, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20251890100765 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. Д. Л., с ЕГН **********, подадена чрез адв. Л. А. – САК, с която против Община ** е предявен петиторен положителен установителен иск с правно основание чл.

124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот с площ от 450 кв.м., находящ се в с. **, община **, местност „**, при граници: наследници на ***, наследници на ** Л.а, наследници на ******, който имот е идентичен с южната част на имот с пл. № *по плана от 1987 г., а понастоящем попада в централната част на имот с идентификатор № **, целият с площ от 8646 кв.м.

В исковата молба е изложено, че ищецът е собственик на дворно място с площ от 450 кв.м. в местността „** на с. **, община **, при граници: наследници на ***, наследници на ** Л.а, наследници на ******, като е посочено, че този имот е южната част от друг, по-голям имот с площ от 1050 кв.м., при граници: наследници на ** Л.а, наследници на ******.

Сочи се, че целият имот е бил на бащата на ищеца – **, починал на 31.12.2020 г., като за целия имот, включително и за процесния такъв, баща му се е снабдил с документ за собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка, обективирана в НА № *, том I, дело № **г. на Сливнишки районен съдия, като в този нотариален акт е посочено, че имотът представлява „дворно място“, находящо се „в чертите на селищната част“. Посочено е, също така, че за територията няма одобрен регулационен план.

1

Ищецът посочва, че през 1987 г. се изработва първият, действащ и до сега кадастрален и регулационен план, в който имотът е заснет като имот с планоснимачен номер 152, като е предвидено северната част на имота, с площ от 600 кв.м., да се включи в регулационния план като ***, а южната му част, макар и заснета като част от имот пл. № 152, остава извън регулационните граници на селото.

За урегулираната част от имота, през 2017 г. ищецът, баща му и неговата сестра /починала на 25.02.2020 г./, като наследници на майката на ищеца, се снабдили с констативен нотариален акт за собственост – НА **. на нотариус с рег. № 634 при РС-Сливница.

В исковата молба е изложено, че имотът е ограден преди повече от 60 години с материализирана ограда, като местоположението й не е променяно до днес, че в рамките на тези огради имотът се владее поне от 1955 г. до днес и че същият винаги е имал характер на дворно място.

Ищецът посочва, че наскоро, при опит да се снабди с актуална скица на имота, разбрал, че същият не е нанесен и отразен в кадастралната карта /въпреки, че е бил отразен в действащия до одобрението й предходен кадастрален план като ПИ 152/, че, намирайки се извън регулационните граници на населеното място, макар и в населената част, в рамките на дворното му място, територията, в която попада имотът е отразена като земеделска земя.

Ищецът твърди, че при изготвяне на комбинирана скица от правоспособно по ЗКИР лице /л. 9/ се установило, че южната част от имота му с площ от 450 кв.м. попада в централната част на имот с идентификатор **, записан като собственост на Община **, на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Излага доводи за това, че имотът не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не е бил земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, не е влизал в блок на ТКЗС, не е внасян и не е обработван от ТКЗС, собствеността върху имота никога не е била губена и не подлежи на земеделска реституция, което обуславя и правния му интерес от завеждане на настоящото дело.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Община **, че ищецът, като наследник на **, е собственик на поземлен имот /дворно място/ в местността „** на село **, община **, с площ от 450 кв.м., при граници: наследници на ***, наследници на ** Л.а, наследници на ******, който имот е идентичен с южната част на имот пл. № 152 от одобрения през 1987 г. КРП, а понастоящем попада в централната част на имот с идентификатор **, съгласно комбинирана скица за пълна или частична идентичност, изработена през 2023 г. от правоспособно лице по ЗКИР.