Решение № 1359 от 19.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1359 гр. София, 19.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20251110217483 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 74 ЗМВР.

Образувано е по жалба на В. С. Й., ЕГН **********, чрез адв. Я. С. – САК, против Заповед за задържане на лице рег. № 228зз-963/20.11.2025 г., издадена от *** – командир на отделение при 04 РУ – СДВР , с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа".

С жалбата се претендира незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се претендира неговата отмяна. Твърди се, че атакуваната заповед е издадена в нарушение на материалните и процесуалните разпоредби. Сочи се и че задържането не е било целесъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят В. Й., редовно призована, н е се явява, представлява се от адв. Я. С., редовно упълномощен, който поддържа жалбата. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява,представлява се от юрк. ***, който оспорва жалбата и намира, че атакуваната заповед следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, тъй като е постановена съгласно изискванията на закона. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

Софийска районна прокуратура - редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

1

Със заповед за задържане на лице рег. № 228зз-963/20.11.2025 г., издадена от *** – к.о. при 04 РУ - СДВР , по отношение на В. С. Й. била приложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа". Като правно основание за издаване на заповедта била посочена разпоредбата на чл.

72, ал. 1, ал. 1 ЗМВР, а като фактическо – „ЗМ – 1935/ - във връзка с чл. 194 от НК“. Й. била задържан в 20.00 часа на 20.11.2025 г. След задържането бил извършен личен обиск по реда на чл. 80 ЗМВР, при който били намерени вещи – подробно описани. Й. била задържана в помещение на 04 РУ - СДВР и била освободена в 15.30 часа на 21.11.2025 г.

Към административната преписка са приложени, заповед за задържане на лице рег. № 228зз-963/20.11.2025 г., протокол за личен обиск на В. Й. от 20.11.2025 г. извлечение от книга за задържани лица в 04 РУ – СДВР, както и извлечение от книга за пропускателния режим на пост № 1.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които прецени като еднопосочни и кореспондиращи помежду си. Въз основа на последните се изясняват обстоятелствата по издаване на атакуваната заповед за задържане и осъществените спрямо В. Й. действия за времето на задържането.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, адресат на акта, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на оспорване, респективно като такава следва да бъде разгледана по същество.

По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал.

1, т. 1, вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка и като всяка ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на правно определен резултат. В зависимост от конкретния случай, мярката по чл. 72 от ЗМВР, би могла да има превантивен или преустановителен характер.

Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК.

При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност 2 всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.

Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът намери, че жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР - от к.о. към 04 РУ - СДВР, каквато длъжност заема издалият заповедта * * * . Заповедта е издадена в условията на оперативна самостоятелност, с каквото полицейските органи разполагат, съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР.

Същевременно обаче, оспорената Заповед не съдържа задължителните реквизити по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – фактически основания за задържането. В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че в процесната заповед е посочено, че лицето се задържа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и „ЗМ – 1935/ - във връзка с чл. 194 от НК“ , но от последното не би могло да се релевира извод, че съдържателно заповедта е запълнена с фактически основания за задържането, за да е наясно задържаното лице, по каква причина са предприети действията срещу него, както и за да може да организира защитата си. Дори и при издаване на Заповед за задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – данни за извършено престъпление, макар да не е необходимо да са налице доказателства за осъществено от задържаното лице престъпление, а само данни, обосноваващи предположение в посочения смисъл, категорично е необходимо да се опишат подробно фактическите и правни основания за задържането, за да може да знае лицето за какво е задържано. Става въпрос за описване на конкретни фактически обстоятелства, сочещи на данни, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението, за което се води разследване или да е съпричастно с него. В процесната заповед липсва необходимото описание на фактическата обстановка и индивидуализация на деянието на задържаното лице. Дори и в случаите, когато действа в условията на оперативна самостоятелност, полицейският орган е длъжен да обективира в заповедта конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържане на лицето. Това не е извършено в процесния случай – от съдържанието на процесната заповед не може по никакъв начин да се установят фактите, предпоставящи необходимостта от задържане на жалбоподателя и съответно лишаването му от право на свободно придвижване и лична свобода за определен период от време. Още повече следва да се посочи, че в конкретния случай е имало образувано и ДП, при което би следвало да има яснота за предмета му и причината за образуване, като се посочи конкретна причина за задържането на жалбоподателя.

Неизлагането на мотиви в очертаната насока винаги съставлява 3 съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК – арг. от т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ВАС, съгласно която липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяна на издадения административен акт. Съдът в Страсбург също е имал възможността да се произнесе по аналогичен казус с решение от 24 юни 2014 г. по делото "Петков и Профиров срещу България", по жалби № 50027/08 и № 50781/09, че разпоредбата на чл. 5, § 1, б. "с" ЕКЗПЧОС изисква лицето да е задържано по "обосновано подозрение", че е извършило престъпление и че такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно /вж. § 46/. Поради това задържането следва да бъде обосновано с конкретни данни за извършване на престъпление от съответното лице или данни за съпричастност на лицето към извършването на конкретно престъпление.

В заповедта не са посочени конкретни фактически обстоятелства, като основание за задържането на лицето. Както беше отбелязано, отразяването на фактическите и правните основания, обуславящи издаването на акта, е задължителен негов реквизит съгласно императивните норми, съдържащи се в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, а отсъствието му се квалифицира като нарушение на изискването за форма и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна. В съдебната фаза на обжалването съдът не разполага с правомощия да замества липсващите мотиви на акта, а само проверява неговата законосъобразност. При отсъствието на такива, се налага обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради порок във формата и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в засягане правото на защита на задържаното лице, вследствие невъзможността му да се запознае с фактическите съображения, въз основа на които полицейският орган е издал процесната заповед за задържане. В същото време, при липса на описание на фактическите основания за задържането е нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за задържането си, залегнало както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно законността на задържането. Още повече, че видно от материалите по делото – докладна записка /л. 6/ е било налично фактическо описание на евентуално деяние, което не само не е възпроизведено в заповедта, а няма и данни съдържанието на докладната записка да е сведено до знанието на жалбопдоателя.

Оспорената заповед за полицейско задържане е незаконосъобразна и поради издаването й в противоречие с целта на закона - основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. Целта на принудителната административна мярка - задържане за срок до 24 часа, налагана по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да извърши престъпление или да осуети наказателно преследване, чрез заличаване на улики на местопрестъпление, укриване на улики или лица - като за всеки конкретен случай на задържане данните следва да бъдат категорично установени, което отново изцяло е в тежест на административния орган, издател на акта. Издаването на оспорената заповед, с която е разпоредено задържането на жалбоподателя, очевидно не допринася за постигане на посочените цели и съставлява акт на необоснована държавна принуда върху дееца чрез лишаването му от свобода до 24 часа, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки, съгласно легалното им определение в чл. 22 ЗАНН. От доказателствата по делото не се установи наличие на данни, че жалбоподателят може да се укрие 4 или да осуети полицейско разследване, да укрие улики или лица и по този начин да попречи на разкриване на конкретно престъпление. Още повече, че видно от материалите по делото по-рано същия ден Й. е била в сградата на 04 РУ – СДВР, видно от книгата за пропускателен режим на пост № 1 – л. 49 от делото.

Принудителните административни мерки следва да се прилагат ограничително и при стриктното спазване на закона. В случая задържането на жалбоподателя не допринася за постигане на посочените цели и съставлява акт на полицейски произвол, упражнен върху лицето чрез лишаването му от свобода за срок до 24 часа, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки, каквато е наложена и с процесната заповед за задържане.