Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260019 от 20.04.2021, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Търговско дело 9/2019
Вид
Решение № 260019
Подписан
20.04.2021
В сила
02.12.2024
Състав
КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВ МОЛЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.100, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143, ал.1, изр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.365 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.366 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.75, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.2, т.19 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144, ал.3, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал.4 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.5 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т.12 · Закон за защита на потребителите
  • чл.58, ал.1, т.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.58, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл.4 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл.4 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т.2 · Закон за публичното предлагане на ценни книжа
  • чл.4, ал.2 · Закон за счетоводството
  • чл.4, ал.3 · Закон за счетоводството
  • чл.23, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.294, ал.2 · Търговски закон
  • чл. 430, ал.1 · Търговски закон
  • чл.430, ал.2 · Търговски закон
  • чл.430, ал.3 · Търговски закон
  • чл.507 · Търговски закон

Р Е Ш

Е Н И

Е № 260019 гр. Шумен, 20.04.2021 г.

Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и пети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

Окръжен съдия: Константин Моллов при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 9 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път”, № 260, представлявано от изпълнителните директори П.Н.Д. и Д.Б.Ш., чрез пълномощника си ад. Г.Х.. от АК – Кърджали със съдебен адрес:*** срещу Т.Г.Р., ЕГН **********,*** и З.Р.С., ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че на 30.05.2008 г. между „Юробанк България” АД (с предишно наименование “Юробанк и еф джи България” АД) от една страна и Т.Г.Р. и З.Р.С. от друга страна е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № .... По силата на договора ищецът е предоставил на ответниците кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 60 000.00 лв. по курс купува за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита.

Предоставеният от банката кредит е предназначен за закупу- ване на жилищен имот, описан в кредитния договор. Крайният срок за погасяване на кредита е 240 месеца, считано от датата на усвояването му – 03.06.2008 г. Към датата на усвояване размерът на предоставения и усвоен от ответника кредитен лимит в швейцарски франкове е 50 387.00 ш. фр. С договор за цесия от 15.07.2008 г. сключен между “Юробанк и еф джи България” АД и “Бългериън ритейл сървисиз” АД, банката е прехвърлила на търговското дружество всички свои взема- ния, произтичащи от договора за кредит, ведно с всички обезпечения и принадлеж- ности. С три допълнителни споразумения към договора – едно от 18.12.2009 г. и две от 30.09.2010г., цесионерът “Бългериън ритейл сървисиз” АД и ответниците са предоговорили условията по кредитния договор. С договор за прехвърляне на вземанията по договори за кредит от 30.07.2014 г. “Бългериън ритейл сървисиз” АД е прехвърлило обратно на ищеца всички свои вземания, произтичащи от кредитния договор. За извършените цесии, ответниците са били уведомени с Уведомление рег. № 2419 от 17.05.2018 г., т.І, Акт № ... на А.А., рег. № 019 на НК и район на действие РС – Шумен. Уведомлението е получено от лично от Т.Г.Р.. на 23.11.2018 г., а на ответника З.Р.С. на 26.11.2018 г. по реда на чл. 47 от ГПК. Със същото уведомление, ответниците са уведомени, че по- ради преустановяване на плащанията по кредитния договор на дължимите вноски по кредита за главница от 03.10.2011 г. и за лихва от 03.09.2011 г., банката обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем. С исковата молба ищецът моли съда да постанови решение с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 59 416.32 швейцарски франка, от които 44 841.37 ш. фр., представляваща част от усвоената и непогасена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № ... от 30.05.2008 г.;

8 138.55 ш. фр. представляваща част от дължимата и незаплатена договорна възнаградителна лихва за периода от 03.02. 2016 г. до 14.01.2019 г.;

5 916.11 ш. фр., представляваща част от дължимата и незаплатена наказателна лихва по кредита за периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г.;

428.67 ш. фр., представляваща част от дължимите и незаплатени такси за кредита за периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г.;

91.62 ш. фр. представляваща част от дължимите и незаплатени застраховки по кредита за периода от 10.06.2016 г. до 14.01.2019 г. и 643.67 лв. – разноски за нотариални такси, ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията и направените разноски по делото.

Ответниците оспорват иска, като го считат за неоснователен. Не оспорват обстоятелствата, че между тях и ищеца е сключен посочения в исковата молба кре- дитен договор и че между ищеца и “Бългериън ритейл сървисиз” АД са сключени договори за цесия от 15.07.2008 г. и 30.07.2014 г.

Оспорват, че предоставеният им кредит е в швейцарски франкове, а не в български лева и че размерът му може да надвишава 60 000.00 лв., независимо от курса на швейцарския франк. Считат, че дори кредитът да е отпуснат в швейцарски франкове, то курсът на тяхното изчисле- ние следва да е този посочен в приложение № 1 към кредитния договор. Договори- те за цесия не са породили действие спрямо вземането към тях. Сключените допъл- нителни споразумения към кредитния договор са нищожни, като противоречащи на закона, поради което не пораждат действие и не водят до промяна на условията по кредитния договор.

Договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи - чл.3, ал.1, ал.3 и ал.5, чл.6, ал.1 и ал.2, чл.7, ал.2, 12, ал.1, чл. 14, ал.5, чл.17, чл.18, ал.1 и ал.2, чл.22 и чл.27, ал.1. Правят възражение за изтекла давност относно дължими, но непогасени суми за погасянване на главницата, възнаградителната лихва, нака- зателната лихва и банкови такси за периода преди 14.01.2016 г.

Направено е възра- жение за прихващане между недължимо надплатени суми в размер на 2 06.86 лв. с евентуално дължими суми от ответниците към ищеца.

В допълнителната искова молба, ищецът заявява, че поддържа изцяло иско- вата си претенция и оспорва възраженията на ответника.

В отговора на допълнителна искова молба, ответниците поддържат направе- ните от тях възражения с отговора на исковата молба.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

При служебно извършена справка в

Търговския регистър, предвид чл.23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът установи, че на 11.01.2013 г. е вписана промяна във фирма- та на ищеца, като наименованието на банката се променя от „Юробанк и еф джи България” АД на „Юробанк

България” АД.

На 30.05.2008 г. между ищеца от една страна и ответниците от друга страна в качеството им на кредитополучател е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот .... Въз основа на договора банката е предоставила на ответниците кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 60 000.00 лева по курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита – чл.1, ал.1 от договора. Креди- тът се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на Т.Г.Р., като усвоеният кредит се превалутира служебно от банката в лева по нейния тър- говски курс „купува” в деня на усвояването – чл.2, ал.1 и ал.4 от договора. Дължи- мата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит е в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски фран- кове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.15 пункта. В момента на сключване на договора БЛП на банката е 4.5% - чл.3, ал.1 от договора. Т.е. дължимата лихва е 5.65%.

При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита дължимата лихва се увеличава с наказателна надбавка от 10 пункта – чл.3, ал.3 от договора. Кредитополучателят заплаща на банката еднократно такса за управление в размер на 1.5% върху размера на разрешения кредит; в началото на всяка следваща година, считано от откриване на заемната сметка по кредита годишна такса за управление в размер на 0.03% върху размера на непогасената главница към същата дата и еднократно дължима при подаване на документите за кредит административна такса в размер на 20.00 лв. – чл.4 от договора. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 240 месеца, считано от датата на усвояване на кредита – чл.5, ал.1 от договора.

Кредитополучателят погасява креди- та на месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора. Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцар- ски франкове – чл.6, ал.1 и ал.2 от договора. Кредитът е обезпечен чрез учредена от кредитополучателя договорна ипотека върху недвижимия имот, който се придобива посредством кредита, подробно описан в чл.1, ал.1 от договора - чл.13, ал.1 от дого- вора.

При непогасяване, на която и да е вноска по кредита, както и при неизпъл- нение от кредитополучателя, на което и да е задължение по кредитния договор, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем – чл. 18, ал.1 от договора. В чл.18, ал.2 от кредитния договор е уговорено, че при неиз- дължаване на три последователни месечни вноски, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем.

В чл.22 от договора, кредитополучателят изрично е декларирал, че е запоз- нат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продавана швейцарския франк към български лев, както и превалутирането по чл.20 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.6, ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразе- ни в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропус- нати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, при- ложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят е декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл. чл.20-22 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.

Страните по кредитния договор се съгласяват, че във всеки един момент от действието му, банката има право да прехвърли едностранно вземанията си, произ- тичащи от договора на дружества и институции от групата на Eurobank

EFG Group, включително на “Бългериън ритейл сървисиз” АД или на други финансови и нефи- нансови институции или дружества, включително такива, чиято дейност включва секюритизация. Кредитополучателят се съгласява и задължава в случай на прехвър- ляне на вземанията по кредитния договор на “Бългериън ритейл сървисиз” АД и при постигане на договореност между това търговско дружество и банката да про- дължи да погасява задълженията си по кредитната сметка в нея, а тя да привежда погасителните вноски по сметка на “Бългериън ритейл сървисиз” АД, като дължи- мите такси за превода не са за сметка на кредитополучателя – чл.27, ал.1 и ал.2 от договора.

Страните по кредитния договор са подписали и приложение № 1 към него, като съгласно т.1 от приложението датата на усвояване на кредита е 03.06.2008 г. Към тази дата приложимия курс „купува” за швейцарски франк на банката към лева е 1.1908, като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от ответника кредитен лимит в швейцарски франкове по чл.1 от договора е 50 387. 00 ш. фр.

На 02.06.2008 г. е депозирано искане за усвояване на суми по кредит от от- ветницата Т.Г.Р. с вх. № 534-1-850, с което моли със средствата по отпуснатия кредит в размер 50 387.00 ш. фр. да бъде заверена посочената сметката в банката (л.301). На същата дата е подадена молба за продаване на валута към жилищен кредит ... от Т.Г.Р. (л.302) за продажба на 50 386.20 ш. фр. при курс на швейцарския франк към лева 1.1908.

Ответниците оспориха своевременно истинността на двата документа относ- но автентичността им в частта касаеща подписа положен от ответницата Т.Г.Р.. В рамките на откритото с постановеното в съдебното заседание от 17. 10.2019 г. определение, производство по чл.193 от ГПК бе назначена съдебно-графична експертиза, която да установи дали подписите положени в двата документа са на Т.Г.Р.. От заключението на СГЕ се установи, че почеркът, с кой- то са положени подписите срещу „С уважение“ в Искане за усвояване на суми по кредит с вх. № 534-1-850 от 02.06.2008 г. и срещу „Подпис“ в Молба за продаване на валута към жилищен кредит ... принадлежат на Т.Г.Р.. С оглед на това съдът отхвърля извършеното по реда на чл.193 от ГПК оспорване на автентичността на подписа, поради обстоятелството, че то не е доказано и приема, че Т.Г.Р. е подписала и двата документа.