Решение № 16867 от 29.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16867 гр. София, 29.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря М.А П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110108387 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, представлявано от А.С.А. - изпълнителен директор и И.Е. – председател на УС, със седалище и адрес на управление **********, чрез юрк. Й.С., против М. Д. Р., ЕГН ********** и против Н. Д. Р., ЕГН **********, и двамата с адрес в ********.

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес ********, аб.№ *******, са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Н.“ АД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.

Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 16880 по описа на съда за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Т.С.“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответниците за установяване дължимостта на следните суми: сумата от 3 336,21 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2017г. до 30.04.2020 г., мораторна лихва за забава в размер на 372,45 лв. за периода 15.09.2018 г., до 18.03.2021 г., както и сумата за дялово разпределение за периода 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 65,79 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 12,22 лв. за периода от 31.03.2018 г. до 18.03.2021 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на 1 сумите. Сумите се претендира по равно от двамата ответници, както следва: от М. Д. Р. сумата от 1 668,10 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2017г. до 30.04.2020 г., мораторна лихва за забава в размер на 186,23 лв. за периода 15.09.2018 г., до 18.03.2021 г., както и сумата за дялово разпределение за периода 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 32,89 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 6,11 лв. за периода от 31.03.2018 г. до 18.03.2021 г. и от Н. Д. Р. сумата от 1 668,11 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2017г. до 30.04.2020 г., мораторна лихва за забава в размер на 186,22 лв. за периода 15.09.2018 г., до 18.03.2021 г., както и сумата за дялово разпределение за периода 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 32,90 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 6,11 лв. за периода от 31.03.2018 г. до 18.03.2021 г.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли съда да задължи „Н.“ АД да представи всички относими към правния спор документи. Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Иска да бъде приложено по настоящето дело частно гражданско дело № 16880 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

Процесуалният представител на ищцовото дружество моли да бъде конституирано като трето лице-помагач на ищеца „Н.“ АД, което дружество, осъществява дялово разпределение на топлинна енергия в сградата етажна собственост, част от която е и процесният имот.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, чрез назначения им особен представител, депозират отговор, с който оспорват предявените искове. Излага се становище за нередовност на исковата молба, тъй като не са посочените претендираните месечни суми.

Особеният представител на М. Р. и на Д. Р. прави възражение за погасяване на вземанията по давност, поради изтичането на тригодишен срок до падежа им.

С отговора особеният представител на ответниците не ангажира доказателства и не изразява становище по доказателствените искания на ищцовото дружество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответниците; качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответника; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот от двамата ответници; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

По делото е представен Протокол от проведено наОбщо събрание (ОС) на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се осъществява от топлопреносното предприятие – „Т.С.“ ЕАД, като на съда му е служебно известно, че това дружество притежава лиценз за осъществяване на такава дейност.

Представен е сключеният между ищеца и „Н.“ АД договор, който от своя страна урежда 2 отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото не се спори, че за периода на претенцията услугата дялово разпределение на топлинна енергия е осъществявано именно от ищеца.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден. Така в процесния период е доставяна топлинна енергия и предоставени услуги за дялово разпределение за топлоснабден имот.

Според действащата норма на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота- собственост или вещно право на ползване.

По делото е представен нотариален акт, с който ответниците са придобили процесния имот.

С оглед на горното доказана се явява единствено облигационното отношение между ищеца и ответниците.

По делото не се спори относно потребеното количество топлоенергия, единствено е направено възражение за давност.

Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл.

111, б. „в“ ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал.

1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил института на погасителната давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане 3 на месечни вноски / равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.

Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски / равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с подаването на исковата молба.

С оглед на горното възражението за настъпила погасителна давност е основателно за периода от 01.05.2017. до 31.01.2018 г. на стойност 285,44 лева и 70,49 лева е размерът на законната лихва върху главницата, представляваща стойността на начислената топлинна енергия за периода от 01.05.2017. до 31.01.2018 Съдът намира, че правилото на чл. 33 от Общите условия не се отнася по аналогия към главницата за дялово разпределение, тъй като това перо е изключено от редакция на текста, т.е. за да се присъди търсената върху тази главница мораторна лихва е следвало потребителят да е бил поканен да плати. По делото няма данни за такава покана, нито дори за връчване на фактурите на абоната, които да служат за покана за плащане.