Решение № 26 от 27.02.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Девня, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20243120101021 по описа за 2024 година

Предявен е иск с основание чл.49, ал.1 СК вр. чл.59, ал.2 СК.

Ищецът П. Б. М., ЕГН **********, твърди, че с ответника М. Д. М., ЕГН **********, са съпрузи, сключили граждански брак на 21.07.2018г. От брака си имат едно дете – Д. М.Д., което е навършило 15 години. Твърди, че бракът между съпрузите е изчерпан от дължимото по закон и морал съдържание и следва да бъде и прекратен, поради неразбирателство и настъпила фактическа раздяла. Излага, че в момента ответникът живее с друга жена, от която има дете на 4 години. С оглед изложеното моли за прекратяване на брака, без съдът да се произнася относно вината и уважаване на предявените небрачни искове, като бъдат предоставени на майката родителските права по отношение на детето Д.

М. Д., бъде определено местоживеенето на детето Д. М. Д. при майката, бъде определен режим на лично контакти на бащата с детето Д. М. Д.а, бъде осъден ответникът да заплаща месечна издръжка за дъщеря си в размер на 270 лева ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковата претенция, а съответно и обстоятелствата, на които същата се основава, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага. На основание чл. 133 от ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът в срока по чл.131 ГПК да депозира 1 отговор на исковата молба се дължи на особени непредвидени обстоятелства, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.

Дирекция Социално подпомагане гр. Девня, редовно уведомени, не изпращат представител в о.с.з., представят социален доклад.

В о.с.з. ищцата и ответникът лично и чрез процесуални представители – упълномощени адвокати, заявяват съгласие бракът да бъде прекратен, без съдът да се произнася относно вината, като бъдат предоставени на майката родителските права по отношение на детето Деница М.ова Д.а, бъде определено местоживеенето на детето Деница М.ова Д.а при майката, да бъде определен режим на лично контакти на бащата М. Д. М. с детето Деница М.ова Д.а, да бъде осъден ответникът да заплаща месечна издръжка за дъщеря си в размер на 270 лева ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска.

От приетото копие на удостоверение за граждански брак е видно, че страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак в гр. Девня, за което е издаден акт №10 от 02.07.2005г., като след сключване на брака съпругата е приела да носи фамилно име М..

От приетото копие на удостоверение за раждане е видно, че страните по делото са родители на детето Деница М.ова Д.а, р на 14.10.2008г., ЕГН **********, което към датата на исковата молба не е навършило пълнолетие.

От представените писмени доказателства – копия на документи на немски език и в превод на български език, се установява, че ищцата П. М. има адресна регистрация в Р. Г., ****** Х. М. – С. Щ. ***, където живее в наето жилище на адрес М. – С. Щ. ***, ***** Х., 1-ви етаж вдясно (апартамент), а детето Д. М. Д. посещава общообразователно училище Мон – Сени в Р. Германия.

В представения по делото социален доклад, изготвен от Дирекция Социално подпомагане гр. Девня, се излага, че при срещата и разговора с бащата той заявил, че дъщеря му живее и учи в Р. Германия заедно с майка си. Проведен бил телефонен разговор с г- жа Б. по телефона и тя потвърдила местонахождението на детето. По данни и на двамата родители детето Д. е обхванато от образователната система в Р. Германия. От раздялата на страните основно грижи за момичето полага майката. Г – н М. живее в едноетажна къща в гр. Девня, която фиктивно се води на негов роднина, но е негова. Битовата хигиена в стаите е задоволителна. Обзаведена е с вещи, мебели, електроуреди, необходима на домакинството и неговите членове. От две години г – н М. съжителства с друга жена, която го подкрепя за всичко. В едната стая спят той и съжителката му, в другата спят нейните деца. Бащата работи на трудов договор и получава купони за храна. Притеснява се дъщеря му да не го забрави, желае контакт с детето си било и по телефона, както и по време на ваканциите тя да му гостува. Бащата заявил, че е съгласен да заплаща издръжка за покриване на част от нуждите и потребностите на дъщеря си. Становището на отдела за закрила на детето при Дирекция Социално подпомагане гр. Девня, съобразено със заявеното съгласие от бащата М.

2

М. майката П. М. да упражнява родителските права по отношение на дъщеря им Д. е, че исковата претенция следва да бъде уважена.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачната връзка с правна клалификация чл. 49 СК. Като основна причина за разстройството на брака съдът намира настъпилата фактическа раздяла между съпрузите, които живеят понастоящем на територията на две различни държави, които е довела до липса на взаимност и обща грижа за семейството. Ако страните са във трайна фактическа раздяла, отношенията между съпрузите не отговарят на желаното от правния ред съдържание на брачната връзка. След раздялата на съпрузите, ако те не поддържат отношения помежду си, това говори за липса на желание у тях за продължаване на брачната връзка. Брачната връзка отразява отношения между лица, които доброволно са избрали, да създадат семейство заедно. Ищецът и ответникът лично заявиха желание да бъде прекратена брачната връзка, налице са и данни в депозирания по делото социален доклад, че съпругът се намира във фактическо съжителство с друга жена, поради което съдът прави извода, че в конкретния случай е налице нежелание от страните да поддържат такава връзка занапред.

При това положение брачната връзка трудно би била заздравена. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага прекратяването му.

Искане за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака не е направено от никоя от страните, следователно съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Съдът намира, че с така предявения иск в частта относно предоставяне упражняването на родителките права по отношение на роденото от брака дете и двете страни търсят да закрепят юридически едно вече съществуващо фактическо положение.

Съдът се съобразява както с изложеното от Дирекция Социално подпомагане в гр. Девня така и с волята на страните относно местоживеенето и родителските права по отношение на детето Д. и приема, че възпитателските качества на майката, полагани до момента от нея грижи, както и заявеното от страните в о.с.з. на 12.02.2025г. желание майката да се грижи за детето, налагат уважаването на иска, като детето Д. следва да живее при своята майка, която да упражнява родителските права спрямо него. Местоживеенето на детето ще съвпада с местоживеенето на майката на адрес в Р. Германия, гр. Херни, 44627, Mont - Cenis str. 192, ет.1 –ви вдясно

Следва да се отбележи, че възлагайки упражняването на родителските права само на единия родител, другият не губи нито качеството си на родител, нито правата и задълженията си на такъв.

Съдът намира, че на бащата трябва да се осигури правото да взема детето при себе си два пъти в месеца – две съботи и недели месечно, считано от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя, с право на преспиване при бащата, ако бащата и детето пребивават на територията 3 на една и съща държава и след предварително уведомяване на майката, като бащата ще взема детето от дома, където се намира и ще я връща обратно. На бащата следва да се осигури и възможност да взема детето при себе си и за 15 дена през лятото с преспиване, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и през Коледните празници на всяка четна година за времето от 10,00 часа на 24.12 до 10,00 часа на 26.12. с преспиване и през Новогодишните празници на всяка нечетна календарна година за времето от 10,00 часа на 31.12. до 18,00 часа на 01.01. с преспиване, като бащата ще взема детето от дома, където се намира и ще я връща обратно

Съдът следва да се произнесе и по въпроса за издръжката на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка и на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Критериите за определяне размера на издръжката за едно дете са посочени в нормата на чл.142 СК, съобразно която размерът се определя от нуждите на детето и от възможностите на родителя, при съобразяване с посочения в ал. 2 минимален размер на издръжката на едно дете - една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната/ 1077 лв. за 2025 г/, т.е 269, 25 лева. За определяне нуждите на детето следва да се вземе предвид неговата възраст, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Всякакви други критерии – например статистически данни на НСИ относно размера на средния месечен разход за едно дете, формиран на база общия разход за издръжката на лице от домакинство за 2025г., от който след изключване на разходи, които обичайно не касаят малолетни лица (алкохолни напитки и тютюневи изделия, жилищно обзавеждане и поддържане на дома, данъци, социални осигуровки, изплащане парични задължения към трети лица и други), не съдържат такава информация. Предлаганата на официалната ел. страница на НСИ статистическа информация в раздел демографска и социална статистика е формирана по други показатели, различни от тези, посочени в СК – напр. за доходи и разходи на домакинствата, и от нея само косвено могат да се правят изводи и по спорния въпрос. Детето има навършени 16 години, има нужда от консумативи, храна, дрехи съгласно възрастта си. Няма данни и представени доказателства същото да страда от заболявания, които да налагат извънресни разходи за лечение и ведикаменти. Съъбразявайки се с изложеното от страните и съгласно диспозитивното начало в исковия процес съгласно което съдът не може да присъди повече от поискането от страната, съдът счита, че бащата М. Д. М. следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 270 лева, считано от датата на решението по делото както е уточнено от страните в о.с.з. на 12.02.2025г., с падеж на пето число на месеца, за който се дължи, до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

Присъдената от съда месечна издръжка за ненавършило пълнолетие дете се дължи ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното изплащане.

Съдът определя държавна такса по иска за развод при решаване на делото в размер на 75 лв., на осн. чл.6, т.1 и т.2 от ТДТССГПК, която да бъде заплатена от страните 4 поравно съгл. чл 329 от ГПК, при приспадане на вече платената от ищцата държавна такса от 25 лева. Бащата следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху определеният размер на издръжката в размер на 388, 80 лева.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между П. Б. М., ЕГН **********, ********** и М. Д. М., ЕГН **********, гр. Д., ул. “ Б. К. “ №*, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № **/0*.0*.2005г. от Община Д., без да се произнася по въпроса за вината, на осн. чл.49 ал.1 от СК.

ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от брака дете Д. М. Д., ЕГН **********, при майката П. Б. М., ЕГН **********, на адрес в Р. Г., гр. Х., ******, Mont Cenis str. ***, ет.1 –ви вдясно ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Д.