Решение № 877 от 12.11.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1673/2021
- Вид
- Решение № 877
- Подписан
- 12.11.2021
- В сила
- 26.04.2023
- Състав
- Албена Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123 ал.1 т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175 ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 2, т. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- параграф 6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 337 ал.1 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 877 гр. Варна, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Албена Славова при участието на секретаря Незает Ар. Исаева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20213110201673 по описа за 2021 година УСТАНОВИ:
Производството по делото е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Н. АНГ. Н. против НП № 20-0819-001533/14.05.2020 г. на Началника на група в сектор „ПП“при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.
185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1/един/ месец за нарушение на чл. 123 ал.1 т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка относно твърдяното нарушение.
Излага становище, че НП е необосновано, доколкото липсват доказателства установяващи описаното в него деяние и виновното му осъществяване. Сочи, че от изложената в НП фактическа обстановка не се установява мястото на извършване на деянието. Излага становище, че с НП се наказва два пъти за едно и също нарушение.
Иска НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност в случай, че същото бъде потвърдено, да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени становища от същия, в които се поддържа 1 депозираната жалба с изложените в същата аргументи. Изразява се писмено становище по същество, в което се оспорват събраните по делото гласни доказателства и изготвената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпили са по делото писмени бележки от юк Л.А., в които се оспорва въззивната жалба. Сочи се, че НП е обосновано и законосъобразно и нарушението не се отличава с малозначителност по смисъла на чл. 28 б.а. от ЗАНН. Иска се на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН за бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО и в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, да се присъдят такива в по-нисък размер предвид действителната правна и фактическа сложност на делото.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – Г. Г. ИВ., свидетелят по акта – ЕВГ. Ж. Г. и собственика на превозното средство, на което са причинени щети в резултат на деянието – св. С.З..
Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и заключението по извършената съдебнопсихиатрична и психологична експертиза.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 19.04.2021 г. около 12.48 ч. , жалб. Н. бил паркирал собствения си л.а. Рено Меган Сценик с ДК№ В 6339 РМ на паркинга до магазин „Май Маркет“ на ул. „Иван Драсов“ в гр. Варна. Зад автомобила на въззивника бил паркиран л.а. Хонда с ДК№ В 7762 СА, собственост на св. С.З.. В посочения по-горе времеви интервал възз.Н. се качил на паркирания на указаното място автомобил, привел го в движение като предприел маневра излизане от реда на паркиралите автомобили. . При движението със задна дясна част на управлявания от него автомобил, била ударена предна лява част на л.а. „Хонда“, вследствие на което било счупено предно ляво огледало на същия, и повредена предна лява врата, доколкото последната била огъната. Въззивникът не спрял, а продължил движение в неустановена по делото посока.
Около 13.30 ч. св. З. отишъл до паркирания от него автомобил и възприел причинените по същия повреди. От служители на магазин „Май маркет“ бил уведомен за настъпилия инцидент и механизма на осъществяването му. Магазинът бил оборудван с охранителни камери, съотв. служители от търговския обект, предоставили възможност на св. З. да прегледа записите на същите, които отразявали процесното събитие.
Междувременно около 13.00 ч. бил подаден сигнал за настъпилия инцидент. На място били изпратени полицейски служители в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна – св. Г.И. и св. Е.Г.. Същите прегледали записа на охранителните камери, обслужващи 2 магазин „Май Маркет“ и снели обяснения от св. З.. След като въз основа на записа бил установен регистрационния номер на превозното средство, с което била причинена констатираната по автомобила на св. З. щета, полицейските служители извършили справка за собствеността на същия и установили, че е притежание на възз.Н..
Впоследствие възз.Н. бил посетен на фигуриращия в информационната система постоянен адрес на същия в гр. Варна, жк Младост, бл. 113, вх.7, ет. 7, ап. 126. Същият попълнил декларация на основание чл. 188 от ЗДвП, в която заявил, че собствения му автомобил е управляван от него на посочената дата до 13.00 ч. Полицейските служители не успели да извършат оглед на превозното средство, което според възз.Н. било във владение на неговия баща към момента на посещението им на адреса.
При така установените факти, св. Г.И. съставил на възз.Н. АУАН за нарушение на чл. 5 ал.1 т.1 и нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗдвП, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на същия на основание чл. 185 от ЗдвП и чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство е назначена и извършена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза , в заключението по която вещите лица сочат, че не се установяват данни за психично разстройство в тесен смисъл по отношение на възз. Н., а анализът от материалите по делото сочат, че същият страда от Параноидно личностово разстройство. С оглед на липсата на психично заболяване при лицето, съотв. активна психоза в експертизата е формиран извод, че към датата на процесното нарушение Н. не е страдал от умствена недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, като същият е бил със запазени годности да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане .
Наказателното постановление НП № 20-0819-001533/14.05.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на група в сектор ПП-КАТ – Варна , съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2020 г.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в 3 шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът не споделя доводите на въззивника, че местоизвършването на нарушението е неясно описано. Видно от съдържанието на НП, е индивидуализирано, както населеното място, в което е осъществено, така и конкретния адрес, на който е настъпило произшествието с визиране на съществуваща улица, съществуването на която е ноторноизвестен факт, предвид наличната информация в интернет относно административните адреси в гр. Варна.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:
1/ по пункт първи на обжалваното НП, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника за извършено нарушение на чл. 5 ал.1 т. от ЗДвП;
Съдът намира, че въз основа на събрания по делото доказателствен материал безспорно се установява, че на процесната дата въззивникът при движение на заден ход, като не се е убедил, че няма да създаде опасност с поведението си, е причинил пътно-транспортно произшествие. В параграф 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието пътнотранспортно произшествие. Същото е дефинирано като „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”. В случая от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св.Г.И., св. Е.Г. и св. С.З., които кореспондират помежду си и със събрания по делото писмен доказателствен материал безспорно се установява, че вследствие на удара между двете превозни средства е причинена щета по л.а. Хонда, изразяваща се в деформация по предна лява врата и унищожаване на ляво огледало. Свидетелските показания са непротиворечиви относно механизма на настъпване на произшествието и индивидуализацията на превозните средства между които е реализирано, като идентично се възпроизвеждат чрез тях събитията, възприети въз основа на изгледания видеофайл, изготвен от охранителните камери на магазин „Май маркет“.
Съдът намира, че безспорно е установено и авторството на деяние с оглед приобщената чрез АНП декларация по чл. 188 ал.1 от ЗДвП, в която въззивникът е завил, че е управлявал процесното превозно средство към времевия интервал, в който е установено, че е извършено деянието. Не са ангажирани доказателства, които да опровергаят съдържанието на същата, а него повече от показанията на полицейските 4 служители се установява, че въззивникът не е отрекъл този факт. Нещо повече, в разпита си полицейските служители категорично заявяват, че лицето, възприето от записите като водач на л.а. Рено е идентично по външни белези и облекло с възз.Н. установен непосредствено след инцидента на постоянния му адрес.
Въз основа на установените по делото факти, съдът намира, че е безспорно установена и вината на жалбоподателя, доколкото същият е извършил деянието непредпазливо при форма на вина небрежност, след като е бил длъжен и могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат.
Съдът обаче намира, че неправилно е приложен материалния закон, като деянието е квалифицирано като нарушение на бланкетната обща разпоредба на чл. 5 ал.1 т. 1 от ЗДвП, а не на специалната такава, чието правило на поведение е дерогирано с извършеното деяние, а именно – разпоредбата на чл. 40 ал.1 от ЗДвП, според която преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. В конкретния случай, жалбоподателят не се е уверил , че пътят зад управляваното от него превозно средство е свободен, който пропуск е довел и до настъпването на ПТП с материални щети по л.а. Хонда.
Същевременно конкретното нарушение е предвидено в хипотезата на санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП, която е приложима в случая и която предвижда налагане на административно наказание глоба в размер от 20 лв.
Съдът намира, че доколкото въззивникът се защитава срещу факти и приложимите материални норми обуславят налагане на идентична по размер административна санкция, се касае за същото наказуемо престъпление, поради което е допустимо изменение на обвинението в частта за нарушения материален закон и правното основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето. Допустимостта на изменение на обвинението в посочения смисъл се извежда от нормата на чл. 84 от ЗАНН, която препраща за неуредените в ЗАНН случаи към правилата на НПК и по-конкретно в настоящия казус към разпоредбата на чл. 337 ал.1 т.2 от НПК.
Разпечатката съдържа 35 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0df70796-0c27-4b9b-8aa6-93986ea38c0b