Определение № 259 от 30.03.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 259 гр. гр. Добрич, 30.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Деница Б. Петкова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20233200500148 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК:

Въззивно частно гражданско дело №148/2023 г. по описа на Окръжен съд - Добрич е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Разпореждане от 02.02.2023г., постановено по ч.гр. дело № 274/2023г. по описа на ДРС, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 108/02.02.2023г. по ч.гр. дело № 274/2023г. по описа на ДРС, в частта с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление по чл. 410 от ГПК срещу М. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., за сумата от 68, 86 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.03.2021 г. до 20.06.2021 г., както и в частта за сумата над 155, 35 лева до пълния претендиран размер от 180, 06 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 11.03.2021 г. – 27.01.2023 г.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно, а доводите на заповедният съд за нищожност на уговореното договорно възнаграждение като противоречащо на добрите нрави и за недължимост на част от претендираното обезщетение за забава за необосновани. Предвид изложеното моли въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника за посочените суми.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 413, ал. 1 от ГПК, като взе предвид доводите на частния жалбоподател и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Същата 1 е и редовна.

На осн. чл. 413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. №274/2923г. на ДРС е образувано по депозирано от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу М. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Д. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, за следните суми, прехвърлени от „Ай тръст“ ЕООД на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение № 1 към договор за цесия от 01.02.2022 г.: 1) 812, 90 лева, представляващо дължима главница по договор за потребителски кредит № 2329084, сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД на 29.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 27.01.2023 г., до окончателно изплащане на сумата;

2) 180,06 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 11.03.2021 г. – 27.01.2023 г.; 3) 68, 86 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.03.2021 г. до 20.06.2021 г., както и за направените по заповедното производство разноски.

С Разпореждане от 02.02.2023г., постановено по ч.гр. дело № 274/2023г. по описа на ДРС, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 108/02.02.2023г. по ч.гр. дело № 274/2023г. по описа на ДРС, заповедният съд е отхвърлил подаденото заявление по чл.

410 за сумата от 68,86 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.03.2021 г. до 20.06.2021 г., както и в частта за сумата над 155, 35 лева до пълния претендиран размер от 180, 06 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 11.03.2021 г. – 27.01.2023 г.

За останалите претендирани суми, вкл. и за разноските, е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК.

За да отхвърли заявлението относно претенцията за договорна лихва в размер на 68,86 лв. районният съд е приел, че клаузата в процесния договор, предвиждаща договорен фиксиран годишен лихвен процент от 40,00% върху главницата е неравноправна съгласно чл.143, ал.2 от ЗЗП като надвишаваща трикратния размер на законната лихва и противоречаща на добрите нрави.

Наред с това с помощта на общодостъпен онлайн калкулатор е изчислил законната лихва върху главницата за посочения в заявлението период.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3, на чл.411, ал.2 / ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто безспорно е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя е налице 2 договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал. 2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Предмет на настоящата жалба е претенцията на заявителя за заплащане на сумата от 68, 86 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.03.2021 г. до 20.06.2021 г. В представения договор за потребителски кредит, при предоставена в заем сума от 1000 лв. е договорен фиксиран годишен лихвен процент от 40,00 % и ГПР 48,23 %. Така уговорената възнаградителната лихва надвишава 4 пъти законната лихва по просрочени задължения. Трайно е прието в съдебната практика, че няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, която е определена с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта.

Максималният размер на договорната лихва /била възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги от чл.9 от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Прието е, че ако договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, а по обезпечен заем двукратния размер на законната лихва, то е налице неравноправие, тъй като в този случай така определеният размер на възнаградителната лихва съществено превишава нейната обезщетителна функция по повод предоставеното ползване на заемната сума. Размерът на законната лихва е определен с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта. Към момента на сключване на договора основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0, 00 % . Поради това най-високата стойност, която е имала законната лихва за периода на действие на договора от момента на сключването му е 10,00%. С клаузата, с която е уговорена възнаградителна лихва, надвишаваща 4 пъти законната лихва по просрочени задължения се нарушават изискванията за еквивалентност на престациите, поради което тя не отговаря на изискванията за добросъвестност и се явява неравноправна съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. В допълнение, математически верни са изчисленията на заповедния съд досежно присъдения със заповедта размер на законната лихва.

С оглед на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд се явява правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 02.02.2023г., постановено по ч.гр. дело № 274/2023г. по описа на ДРС, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 108/02.02.2023г. по ч.гр. дело № 274/2023г. по описа на ДРС, с което е отхвърлено подаденото заявление по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу М. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., за сумата от 68, 86 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.03.2021 г. до 20.06.2021 г., както и в частта за сумата над 155, 35 лева до пълния претендиран размер от 180, 06 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 11.03.2021 г. – 27.01.2023 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4