Решение № 175 от 25.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Велико Търново, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

Явор Данаилов при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20224100500694 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 324 от 01.06.2022 година по гр. д. № 1631/2021 год. РС-Горна Оряховица е уважил предявените от М. М. против П. Й. П. иск с правно основание чл. 265 от ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Ответникът е осъден да заплати на ищцата 500 лв. обезщетение вместо изпълнение по договор за изработка, 152,24 лв. лихва за забава върху главницата от 01.06.2018 г. до 31.05.2021г. Искът за мораторна лихва е отхвърлен в останалата му част. Всяка една от страните е осъдена за разноски съобразно уважената респективно отхвърлената част от иска.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от П. Й. П.. Решението се обжалва по отношение на уважената част от исковете. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност, поради това, че неправилно са обсъдени доказателствата. Прави възражение на изтекла погасителна давност. Предвид това жалбоподателят моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски и в двете инстанции.

По реда и в срока по чл. 263 от ГПК от ищцата М. М. лично от нея и чрез пълномощника й адв. Д. Г. са постъпили отговори на жалбата. Оспорват жалбата като неоснователна. Считат решението за правилно. Молят въззивната жалба да бъде оставена 1 без уважение, а решението на районния съд – потвърдено. Претендира присъждане на разноските по делото.

Страните не са направила искания за събиране на нови доказателства и не представя нови такива.

В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и представя писмена защита от адв. П. Г, в която е извършен подробен анализ на доказателствата и тяхната достоверност.

Поддържа възражението за погасяване на иска поради изтекла давност. Поддържа твърденията, че не е сключвал посочения в исковата молба договор за изработка, а фактите изложени в исковата молба са свързани със заповедното производство, заповедта по което била обезсилена. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска.

Ответницата по жалбата се явява лично в съдебно заседание и с адв. Д. Г.. Оспорват жалбата като неоснователна.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения и обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност при условията на чл. 235, ал.1 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява редовна и процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Съдът се е произнесъл по допустим иск в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва въззивната жалбата и делото да бъдат разгледани по същество.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Горна Оряховица е бил предявен от ищцата М. М. против ответника П. П. осъдителен иск по чл. 265, ал. 2 вр. чл.

262, ал. 2 от ЗЗД, чрез който се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неизпълнен договор, равняваща се на предварително платената цена по договора, както и мораторна лихва в размер на 246,83 лв. за периода от 30.07.2016 г. до 31.05.2021 г. Ищцата твърди, че с ответника сключили устен договор за изработка на 15.07.2016 г., по силата на който била възложила на ответника П. да й изработи входна врата на първи етаж от жилищна сграда находяща се в гр.Г.О, ул.К № ... за срок от 14 дни при договорена цена 500 лв. Уговорено било да бъде изработена масивна входна врата от дървен материал - дъб, цвят „палисандър“, стандартен размер - 2.00 м. височина, 0.85 см. широчина, просвет и дебелина на изработваната от него врата в размер на 2

4 см. Цената била платена предварително и ответникът бил взел мерки. В определения срок поръчката не била изпълнена, а ответникът използвал сумата за други цели. Ищецът поискал връщане на сумата, а ответникът отговорил че му е необходим допълнителен срок за изпълнение, тъй като изработването на вратата се забавило. В края на август 2016г. ответникът да постави вратата, но отклонението от и недостатъците били толкова съществени, че вратата била негодна за договореното и съществено предназначение.

Вратата била незавършена с размери около 1.75 см. на 75 см. и с дебелина на вратата около 3 см и вместо изработка от дъб, цвят „палисандър“, ответникът донесъл врата от чамов материал. Твърди също така, че направила възражение за негодно изпълнение и поискала връщане на дадената сума в размер на 500 лв., заедно с лихвите Ответникът чрез подаден отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК е оспорил предявения иск. Оспорва всички твърдения на ищцата между него и ищцата да е сключват посочения в исковата молба договор за изработка и посочения предмет и параметри, както и да е получавал пари по такъв договор.Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съдът да отхвърли предявения иск изцяло.

От анализа на доказателствата се установяват следните факти:

В хода на производството са разпитани двама свидетели – Г.П – познат на страните, който правил ремонт в жилището на ищцата и Д.М – майка на ищцата, живееща в едно домакинство с нея. Свидетелят Г.П сочи, че преди 4-5 години правил ремонт на етажа в къщата на ищцата. Ответникът също е бил там, за да направи врата на етажа, след което да се обърне и да се шпаклова. Последното действие трябвало да бъде извършено от свидетеля, след като вратата се сложи. Сочи, че П. дошъл да вземе мерки, разбрали се с ищцата относно вратата да е дървена, дъбова или букова и уговорили срок 10-15 дни, за да може да завършат етажа. Свидетеля сочи, че са се разбрали за цена от 500 лева и видял М. като дала парите на ответника във връзка с уговорката за изработване на вратата. Ответникът закъснял с изработването. П и ищцата ходили да го търсят, но не го намерили; търсили го при жена му в магазина за строителни материали. Свидетелят пояснява, че от жената на ответника купували строителни материали и тя знае за тази врата, идвала е в къщата дори с него, като тя е предложила съпруга си за дърводелец при закупуване на материалите. Свидетелят сочи, че М. искала ответникът да й върне парите, защото той не си свършил работата.

От показанията на Д.М се установява, че двете живеят заедно в гр.Г.О, ул. К № ....

Къщата била на два етажа. Видяла ответника когато на 15.07.2016г. дошъл да вземе мерки за вратата. Ответникът казал, че няма пари да вземе материал и М. му дала 500 лева. Сочи, че ищцата искала вратата да бъде от дъб. Когато донесъл вратата се оказала, че не е това, което М. иска – вратата не пасвала по размер, а било и от талашит, а не от дърво. Закъснял със слагането на вратата. М. разбрала от жена му че отишъл в Пловдив да си прави протези, а като съберял пари ще направи вратата. Свидетелката сочи, че М. на първи август казала на майстора, че иска да направи вратата за 2 седмици, иначе ще го даде на съд, а той казал, че не може за 2 седмици да събере парите. Стигнали до споразумение ответникът ще направи друга врата, но до днес врата не била сложена и си зее така.

3

Съдът възприема показанията на двамата свидетели като отчита евентуална тяхна заинтересованост. Показанията и на двамата свидетели си кореспондират, не са противоречиви и установяват различни и взаимосвързани факти от които може да се направят изводи относно правната страна. Неоснователни са изложените в писмената защита на жалбоподателя възражения относно недостоверността на показанията на двамата свидетели. И двамата свидетели имат преки възприятия относно сочените от тях факти и как и какви уговорки са постигнати между страните по делото, както и относно изпълнението възложеното по договора от ответника. Свидетелката М. макар и да е майка на ищцата в своите показания не проявява пристрастност, а от друга страна те се подкрепят и от показанията на св. П. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, изразено в писмената защита и подкрепено от него в съдебно заседание, че свидетелите сочат факти, казани им от ищцата и не било възможно 82 годишна жена да има толкова добра памет относно датите. Ето защо съдът дава вяра на тези свидетели. Ответникът не представи доказателства, които да оборват установените чрез тези доказателства факти.

Предвид изложената фактическа обстановка се достига до следните правни изводи:

Между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен по между им 15.07.2016г. устен договор за изработка, като ищцата като възложител поръчала на ответника като изпълнител да изработи и постави дървена входна врата от дъб в за жилището на ищцата М. М. в гр.Г.О, ул.К № ..., срещу възнаграждение в размер от 500 лв. Уговорено било стандартен размер на вратата - 2.00 м. височина, 0.85 см. широчина, просвет и дебелина на изработваната от него врата в размер на 4 см. Договорен бил срок от 14 дни. Последният не бил спазен, но между страните била постигната уговорка вратата да бъде изработена по късно. Ответникът изработил врата и направил опит да я постави, но тя не отговаряла на заложените параметри и на мерките, които сам той бил взел. Тези действия били извършени в началото на м. август 2016г. и ищцата направила своите възражение относно некачественото изпълнение и постигнали уговорка да бъде изработена врата според поръчаното по договора и срещу вече получената цена. Ответникът бил предупреден, че в противен случай ищцата ще потърси правата си по съдебен ред. Приел тази уговорка и било постигнато съгласие за още две седмици отсрочка. Ответникът не изпълнил задълженията си и ищцата чрез предявяване на иска претендира обезщетение, поради разваляне на договора, в размер на 500 лв. – платената цена по договора и лихва за забава от 30.07.2016г. до 19.08.2021г. в размер на 246,83 лв.

Съгласно чл. 262, ал. 2 от ЗЗД ако стане ясно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващия може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила.

Съгласно чл. 265, ал.1, т. ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващия може да поиска поправяне на работата или заплащане на разходите, необходими за поправката, а ал. 2 сочи, че ако отк8лонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващия може да 4 развали договора. В настоящия случай се установява по несъмнен начин, че сключеният между страните устен договор е за изработка на входна врата от дървен дъбов материал с точно посочени параметри. Ответникът/жалбоподателят/ е предприел действия за изпълнението, като предварително му е била платена договорената цена. Той обаче не е изпълнил договора съгласно уговореното и изработената от него врата е била негодна по смисъла на чл. 265, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и недостатъците и са били толкова съществени, че изработената врата не е била годна за нейното обикновено предназначение. Въпреки това била постигната уговорка за изработването на нова врата до края на м. август 2016г. което не било сторено. Ето защо за ищцата е възникнало правото по чл. 262, ал.2 вр. чл. 265, ал. 2 от ЗЗД и тя го е упражнила като е развалила договора и е предявила настоящия иск. Искът се явява основателен и следва да бъде уважен.