Решение № 607 от 18.02.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. Варна, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20253110106802 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Етажната собственост с административен адрес в гр. *, представлявана от "**" ЕООД, ЕИК *- Управител на ЕС срещу В. А. К., ЕГН ********** и Ц. Д. С., ЕГН **********, от гр. * с която са предявени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. чл.51 ЗУЕС да се приеме за установено между страните, че ответниците дължат С. суми за такси за поддръжка и управление, както и вноски за Фонд „Ремонт и обновление“ за периода от м.05.2020г. до м.11.2024г. в размер на 672,15 евро, като размерът на задълженията на етажните собственици е определен, съобразно решение на ОС на ЕС от 22.06.2020г., за суми за поддръжка и фонд „ремонт и обновление“ и решение на ОС на ЕС от 19.05.2020г. за такса управление, заедно с решение за избор на управител, като за сумата длъжниците отговарят като собственици на имот – ап.23 в гр. *, ведно със законната лихва от 17.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, която главница включва: 202,47 евро- такса управление; 37,71 евро- за управление на асансьор; 28,69 евро- ел. енергия асансьор; 7,83 евро - обща ел. енергия; 40,47 евро- такса за почистване; 328,06 евро- такса за Фонд „Ремонт и обновление“; 26,92 евро - за контрол на достъпа до входната врата, 2 бр. чипове за нея и ключ за мазе 1 бр., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № */*на ВРС.

Съдът посочва размера на претенцията в евро на осн. чл.4 вр. чл.12 вр. чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

В исковата молба се излага, че ответниците са собственици на ап. 23 в сградата в режим на ЕС - апартамент. Сочи се, че съгласно протокол от 03.12.2024 г. за проведено ОС на собствениците на жилищна сграда в режим на ЕС с административен адрес: * и при наличие на изискуем кворум, е взето решение за избор на управител на тази ЕС търговското дружество **ЕООД, като управителят е вписан по надлежния ред.

С на ОС от 19.05.2020 г. и 22.06.2020 г. на ЕС, са взети решения относно метода на разпределение на разходите, взето било и решение за учредяване на фонд „Ремонт и 1 обновяване", като била определена месечна сума в размер на 237,90 лева месечно общо за сградата, като сумата била разпределена пропорционално според притежавания процент идеални части за всеки самостоятелен обект.

Твърди, че и към настоящия момент тази суми не са платени от ответниците, както и че при вземането на всички решения е спазен предвидения в закона срок и ред за обявяване и свикване на ОС, реда неговото провеждане съгласно чл. 15 от ЗУЕС, ведно с получаване на решението от проведеното ОС на ЕС на осн. Чл. 16 ал. 7 от ЗУЕС, както и че същите не са оспорили своевременно пред надлежния съд на осн. чл. 40 ал. 2 от ЗУЕС, поради което са влезли в сила към момента на предявяване на претенцията.

Сочи се, че ответниците не са изпълнили решенията на ОС в предвидения в ЗУЕС срок, с оглед на което се иска уважаване на предявените установителни искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Ц. С. и В. К. да подали идентични по съдържание отговори. В тях е застъпено становище за недопустимост и неоснователност на така предявените претенции. Излага се, че исковата молба е недопустима, като подадена без доказателства за представителната власт на законния представител. Оспорва, че Протокол 10 от 03.12 2024г. обективира решения на ОС на ЕС за наличие на валидно и влязло в сила решение на общо събрание на етажната собственост на сграда, находяща се на този административен адрес, за възлагане управлението на нейните общи части, на професионален управител - Триус 1 ЕООД, както и на валидно сключен договор с това лице.

Оспорва, валидността на решенията на ОС на ЕС за разпределението на разходите, предвид че на посочения административен адрес няма сграда, която да се състои от 39 самостоятелни обекти, като счита че отразените в тях решения не обвързват собствениците в нея. Оспорва решенията от 19.05.2020г. и 20.06.2020г. с определен метод за разпределение на разходите за управление и поддръжка и фонд „Ремонт и обновяване“, поради противоречие с чл. 50 и 51 от ЗУЕС. Възразява, че претендираните суми за 2020 и 2021 г. са недължими, поради изтекла 3-годишна погасителна давност. Прави възражение за липса на основания за солидарна дължимост на претендираните суми. Възразява, че претендираните суми са недължими, предвид липсата на валидни решения на ОС на ЕС, с който да са определени размерите на вноските на вноските за поддръжка и фонд „ремонт и обновление“, съгласно чл. 11, т. 5 и т.

7 от ЗУЕС. Излага, че в Протокол № 1/19.02.2020 г. липсва точка от дневния ред за вземане на решение за определяне на метод за разпределение на разходите за управление на общите части на сградата. Твърди, че липсват решения, относно определяне на конкретен размер на разходите. Възразява, че претендираните суми са недължими, на основание чл. 52, ал. 2 от ЗУЕС, предвид че имотът им не е електрозахранен и е негоден за живеене, като твърдят че същия не е обитаван през процесния период и към настоящия момент. Възразява, че претендираните суми за „Фонд ремонт и обновяване“ са недължими в претендирания размер. Прави възражение за недължимост на претендираните суми за контролиран достъп до входната врата за 2 бр. чипове за нея и ключ за мазе 1 бр., тъй като не са получавали такива. Искат отхвърляне на претенциите.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предмет на разглеждане са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК са правна квалификация чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл.51 ЗУЕС.

В тежест на ищецът е да докаже при условията на пълно и главно доказване следното: че общото събрание на етажните собственици е взело сочените в исковата молба решения за заплащане на вноски за поддържане на общите части на сградата, фонд „Ремонт и обновяване" и разходи за управление в твърдения размер и в твърдения срок; че ответниците са собственици на самостоятелен обект от сградата в режим на ЕС- ап. 23 и прилежащите към него ид.ч. от общите части на сградата, както и при какви квоти са съсобственици;

Указано е на ответниците, че по възражение по чл. 51, ал.1, изр.2 от ЗУЕС за 2 недължимост на разходи за управление и поддържане на общи части на ЕС, поради това че етажният собственик не е пребивавал в имота си повече от 30 дни в рамките на една календарна година, в тяхна доказателствената тежест е да установят фактите, на които се основава това възражение вкл., че имотът е в състояние негодно за обитаване, тъй като не е електрифицирано, водоснабдено и в него не са извършени довършителни дейности по обособяването му като жилище.

С определението по чл. 140 от 09.12.2025г. за безспорни между страните са отделени следните обстоятелства - ответниците са собственици, при равни части, на самостоятелен обект апартамент *, находящ се в гр. * с идентификатор по КККР *, който имот е с площ от 146,09 кв.м. ведно с 1,7498% ид.ч. от общите части на сградата и изба *с площ от 2,99 кв.м. ид.ч. от общите части.

От представеното от ответниците разрешение за ползване СТ-05-936/31.07.2018г. е видно, че е разрешено ползването на строеж „сграда за обществено-обслужващи дейности и обитаване с трафопост“, етап 2: жилищна част, с 23 апартамент, 5 ателиета, 4 магазина и др. обекти.

В заповедното производство са представени препис от протокол 1 от проведено на 19.05.2020г. ОС на ЕС с административен адрес гр.*, на което ОС са взети решения за приемане на оферта и сключване на договор за възлагане на поддръжка и управление на общите части в сградата при месечно възнаграждение от 280,80лв. или по 7,20лв. на месец за всеки самостоятелен обект в сградата; препис от протокол 2 от ОС на ЕС от 22.06.2020г. на което са взети решения - по т.4 е решено за необитаемите апартаменти да се заплащат 50% от дължимата за един обитател според чл.51, ал.3 ЗУЕС сума за такса за асансьорна уредба, ел. енергия асансьор, обща ел. енергия, такса за почистване на общите части, по т.8 е взето решение месечната сума, която се събира за Фонд „Ремонт и Обновление: да е 237,90 лв. месечно, разпределени съобразно ид.ч.. на отделните собственици в общите части на етажната собственост; препис от протокол 10 от ОС на ЕС, проведена на 03.12.2024г., на което е взето решение по т.5 сумата постъпваща ежемесечно във Фонд „Ремонт и обновление“ да остане без промяна – 356,85 лв. общо за сградата до следващото ОС на ЕС.

Ответниците са представили удостоверения от Община Варна, видно от които и двамата, считано от 2001г. не са имали адресна регистрация на ул. „Бачо Киро“ в гр. Варна.

Видно от представена от ответниците служебна бележка от 19.01.2026г., издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД ответниците не са клиенти на дружествотоза обект на потребление на ул. „*, респ. няма абонатен номер за такъв обект.

От правна страна:

В съответствие с разпоредбите на чл. 38 и чл. 39 ЗС, етажна собственост е налице при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици. При определяне дяловете на отделните собственици в общите части се взема предвид съотношението между стойностите на отделните помещения, притежавани от всеки от собствениците, изчислени при учредяването на етажната собственост.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответниците са собственици на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост.

Съобразно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, по отношение на всеки един от собствениците на обекти в режим на етажна собственост е налице задължение за заплащане на разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Правомощие по определяне размера им е предоставено на Общото събрание на ЕС, като чл. 51 ЗУЕС и чл.

41 ЗС определят начина, по който това следва да бъде извършено. Предвидено е разходите да бъдат разпределени поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства или съразмерно с дел на всеки в общите части.

От представения по делото Протокол от проведено на 22.06.2020г. ОС е видно, че е взето решение с оглед обявеното в т. 4 от дневния ред, за събиране на такса за асаньор, ел. ернвгия асансцор, обща ел. енергия и почистване за необитаемите апартаменти по 3 съответстващия за нормативната уредба към онзи момент чл.51, ал.1 ЗУЕС. Липсва по делото представено решение на ОС на ЕС за разглеждане и гласуване начина на събиране на разходите за поддръжка на общите части, каквито по съществото си представляват разходите за асансьор, ел. енергия и почистване. Ищецът е навел твърдения с исковата молба, че те са определени според брой ползващи лица за всяко домакинство, но не е представил доказателства действително да е взето такова решение и то относимо за процесния период.

При изложеното следва да се отхвърлят претенциите за сумите 37,71 евро- за управление на асансьор; 28,69 евро- ел. енергия асансьор; 7,83 евро - обща ел. енергия; 40,47 евро- такса за почистване за периода м.05.2020г.-м.11.2024г.

От ищеца не са представени доказателства и за вземане на решение за определяне на задължение от 26,92 евро - за контрол на достъпа до входната врата, 2 бр. чипове за нея и ключ за мазе 1 бр., поради което и за тази сума искът подлежи на отхвърляне.

По отношение на претендирани суми за такса управление 202,47 евро и Фонд „ремонт и обновление“ 328,06 евро са представени доказателства за взети решения за тяхното определяне.

С решение от ОС на ЕС от 22.06.2020г. за фонд „ремонт и обновление“ да се събират 237,90 лв. месечно, разпределени съобразно ид.ч. на отделните собственици в общите части на етажната собственост. Видно от списъците към протокол 2 и протокол 1- от ОС към обекта на ответниците принадлежат и 3,6719% ид.ч. от общите части. При съобразяване с посоченото решение за обща месечна сума за фонда, както и данните за притежаваните ид.ч. от общите части за периода 01.05.2020 г.- 30.11.2024г. задължението на ответниците възлиза на сумата от 480,15 лв. /8,73 лв. месечно/, а не претендираните 641,62 лв. Съдът допуска, че в периода 01.05.2020г.-30.11.2024г. е взето друго последващо решение за определяне на размера на вноските, доколкото с протокол 10/03.12.2024г. се взема решение да се запази месечен размер от 356,85лв., но няма данни кога е взето за първи път решение за събиране на тази сума, съотв. за какъв период се прилага, с оглед на което съдът прилага решението от 22.06.2020г.