Определение № 137 от 05.03.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 137 гр. Враца, 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20261400500053 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 248, ал. 3 във вр. с чл. 274 ГПК.

Образувано е по частни жалби на ответниците в първоинстанционното производство срещу Определение № 2141/04.12.2025 г. на Районен съд – Враца по гр.д. № 1544/2025 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил молбата на ищцата за изменение на решението по гр.д. № 1544/2025 г. по описа на Районен съд – Враца в частта за разноските, като е присъдил в нейна полза пълния претендиран размер от 1200 лв. договорно адвокатско възнаграждение, осъждайки всеки от ответниците да й заплатят по 600 лв. адвокатско възнаграждение, вместо присъдените с първоначалното решение 400 лв. от всеки ответник.

С постъпилата частна жалба № 21625/23.12.2025 г., подадена от „Файнаншъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690, този жалбоподател излага съображения за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение в размер от 600 лв.

Счита, че съгласно чл. 36, ал. 2 Закона за адвокатурата адвокатското възнаграждение следва да е справедливо и обосновано, тоест съразмерно на извършената правна защита и съдействие, а в случая делото не било с фактическа и правна сложност – защитата била осъществена по отношение на една страна за претенции, чиито фактически състави са свързани, като аргументацията и по двата иска била една и съща, базирана на едни и същи доказателства. С оглед на това моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да определи адвокатско възнаграждение в размер от 250 лв.

Жалбоподателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434, в своята частна жалба с вх. № 21627/23.12.2025 г. излага същите съображения за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар. Подчертава, че фактическата и правна сложност на делото е законоустановен критерий при преценка за разумност, обоснованост и прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, съответно че в случая предметът на спора не бил сложен, а релевантните факти не 1 били многобройни. Моли въззивния съд да постанови определение, с което да бъде отменено определение № 2141/04.12.2025 г. на Районен съд – Враца по гр.д. № 1544/2025 г., както и адвокатското възнаграждение да бъде намалено до размер от 200 лв.

Постъпили са отговор на частната жалба с вх. № 2270/02.02.2026 г. по частната жалба на „Файнаншъл България“ ЕООД и отговор на частна жалба с вх.

№ 2272/02.02.2026 г. по частната жалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД от адв. Л.

А. като пълномощник на Н. С., в които се излагат идентични съображения за неоснователност на частните жалби. Посочва се, че изчислено съобразно правилата на Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, възнаграждението по предметното дело възлиза на 2318,60 лв., като претендираната от доверителката й сума от 1200 лв. е едва половината от това възнаграждение. Подчертава, че ответните дружества са дали повод за завеждане на делото, залагайки неравноправни клаузи в своите договори, като същата има право на възстановяване на сторените от нея разноски за правна защита, като се вземат предвид предмет на спора, цена, трудът на адвоката. Намира предложения от жалбоподателите размер на адвокатско възнаграждение за унизително нисък.

Счита, че ответниците си противоречат, тъй като ако делото не било с фактическа и правна сложност, нямало причина да депозират значителен по обем отговор на исковата молба. Излага, че е защитила доверителя си добре, като е извършила достатъчни, навременни и адекватни действия, които са съпътствани и от извънпроцесуална работа, поради което присъденото й възнаграждение не е прекомерно, а справедливо. Моли определението на районния съд да бъде потвърдено, а частните жалби – оставени без уважение.

Частните жалби са подадени в законоустановения срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт, като съдът ги намира за процесуално допустими, а по същество неоснователни поради следното.

След самостоятелна преценка на фактите и правото по делото въззивният състав намира, че районният съд правилно е присъдил на ищцата пълния размер на претендираните от нея разноски за адвокатско възнаграждение.

Първоинстанционното производство е образувано по четири субективно и обективно, кумулативно съединени искове на Н. Б. С. срещу „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Два от исковете са установителни - на основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр.с чл. 22 ЗПК ищцата е поискала от съда да приеме за установено, че всеки от сключените от нея договор за заем № 5064017 от 18.03.2024 г с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и свързания с него договор за предоставяне на поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД са недействителни. Другите два иска са осъдителни - на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е поискала „Изи Асет Мениджмънт“ АД да бъде осъдено да й заплати сумата от 3970,80 лв., а „Файненшъл България“ ЕООД да бъде осъдено да й заплати сумата от 5983,20 лв. Предявени са и искове по чл. 86 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху претендираните суми.

Сключените договори са с материален интерес както следва – договорът за заем с „Изи Асет Мениджмънт“ АД е с обща дължима сума по договора с такси и разноски – 12970,80 лв. Договорът за предоставяне на гаранция с „Файненшъл 2

България“ ЕООД е с материален интерес от 5983,20 лв. По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, а след депозиране на заключението на основание чл. 214 ГПК е поискано и допуснато изменение в размера на предявените осъдителни искове. Всички искове са уважени от районния съд. След постановяване на решението е проведено производство по чл. 248 ГПК, както и производство по чл. 247 ГПК – и двете по молба на процесуалния представител адв. Л. А. като процесуален представител на ищеца Н. С., като и двете производства са довели до правно изменение посредством постановяване на Решение № 784/04.12.2025 г. и обжалваното определение № 2141/04.12.2025 г.

Платеното на адвокат Л. А. възнаграждение е договорно, за изплащането му по банков път са представени доказателства и адвокатът е поискал присъждането му своевременно.

При така изложения анализ на фактическата и правна сложност на делото, неговото развитие пред първата инстанция, материалния интерес и извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия, въззивният съд не счита, че се касае за дело с ниска правна и фактическа сложност, нито че присъденото възнаграждение е прекомерно.

Типовият характер на подобни производства не обезценява вложения адвокатски труд – адвокатът е следвало да се запознае с договорите, да поиска извлечения за финансовите движения по тях още преди да образува делото пред съда, така че да подготви на съда всички необходими данни и доказателства ведно с исковата молба. Именно поради положените усилия на адвоката, съответно – прецизно подготвената искова молба с доказателствата към нея, своевременно направените доказателствени искания и срочно извършените процесуални действия, делото е приключило в едно съдебно заседание, в което е изслушано и прието заключението по възложената експертиза и делото е обявено за решаване.

Съдът не намира за основателно възражението за липса на правна и фактическа сложност поради свързаност между фактическите състави и предмета на отделните искове. В случая налице са отделни правоотношения на ищеца с различни юридически лица, с които той е обвързан от различни договори с различен предмет и самостоятелен материален интерес. Действително налице е взаимовръзка между двата договора, но договорът за предоставяне на гаранция има своето самостоятелно битие в правния мир – той може да бъде обявен за недействителен и при напълно валиден и законосъобразен договор за кредит и обратното. Двата договора имат достатъчно самостоятелен предмет, съществуване и различни страни, което обуславя наличието на правен интерес за обявяване нищожността на всеки от тях, респективно необходимост от иск и правна защита по всеки иск. Това от своя страна води до отговорност за заплащане на адвокатско възнаграждение по всеки от тези искове, когато са налице останалите предпоставки за ангажиране на тази отговорност.

Посоченият размер на адвокатското възнаграждение е двойно по-нисък от изчисления такъв по действащата Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, която, макар и незадължителна за съда, служи за ориентир, а присъденото възнаграждение в размер на 600 лв. за всеки ответник при общ материален интерес за ищцата от над 20 000 лв. не стои в противоречие с принципите на разумност и пропорционалност на разноските. То кореспондира на 3 характера, труда и отговорността, вложени от адвоката, и не следва да се намалява под предлог прекомерност.

Що се касае до възраженията на жалбоподателите за намаляване на адвокатското възнаграждение под присъдения с първоначалното решение размер от 400 лв., които са инкорпорирани в изложението на частните жалби, следва да се отбележи, че производството по чл. 248 ГПК пред районния съд, по отношение на което се упражнява въззивен контрол с настоящия съдебен акт, е образувано по молба на ищцата за изменение на решението в посока увеличение на присъдените разноски. Ответниците в първоинстанционното производство са имали възможност да депозират пред районния съд искане за изменение на разноските в посока намаление, но не са го сторили, поради което тези възражения не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.

С оглед всичко изложено въззивният съд намира, че принципите за пропорционалност и разумност на присъдените разноски не са нарушени, жалбите следва да бъдат оставени без уважение, а определението да се потвърди като правилно и

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2141/04.12.2025 г., постановено от Районен съд – Враца по гр.д. № 1544/2025 г.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4