Решение № 6044 от 02.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6044 гр. София, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. М.йлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Въззивно гражданско дело № 20261100509645 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на жалба с вх.№89777/04.08.2026г. на ЧСИ С.Я., подадена от длъжника М. С. Д. по изпълнително дело № 20268440401843 по описа за 2026 г. на ЧСИ С.Я., per. № 844, срещу Разпореждане от 31.07.2026 г. на ЧСИ С.Я., per. N° 844, постановено по изпълнително дело № 20268440401843/2026 г., с което е оставено без уважение Възражение с вх. № 83379/30.07.2026 г. за намаляване на приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 евро.

Жалбоподателят твърди, че в срок е подал възражение, с което е искал размерът на адвокатското възнаграждение да бъде намален до сумата от 500 евро, като с обжалваното разпореждане ЧСИ е оставил искането без уважение като не е изложил мотиви за това. Навежда доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като излага съображения, че изпълнителното производство е образувано въз основа на молба, която не съдържа конкретни твърдения за отделни случаи на неизпълнение на режима на лични отношения, а единствено искане за образуване на изпълнително дело и предприемане на действия по чл. 528 ГПК. Към момента на постановяване на обжалваното разпореждане производството не се отличава с фактическа или правна сложност и не е наложило извършването на значителен обем процесуални действия от процесуалния представител на взискателя. Не са извършени действия, конто по своя характер, обем или сложност да обосновават възлагането в тежест на длъжника на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро. Непосредствено след получаване на съобщението по изпълнителното дело длъжникът е изпълнил дадените от съдебния изпълнител указания и в определения срок е депозирал становище по чл, 528, ал. 2 ГПК., заведено в кантората на ЧСИ с вх. № 83380/30.07.2026 г. Със становището си длъжникът изрично е заявил готовност да предаде детето и да съдейства за изпълнението на определения режим на лични отношения, като е отговорил конкретно на поставените от ЧСИ въпроси относно готовността за изпълнение, наличието на пречки за своевременното изпълнение и мястото и времето, в конто е готов да предаде детето. Към момента на постановяване на обжалваното разпореждане не са били налице действия на длъжника в рамките на настоящото изпълнително производство, конто да са наложили извършването на сложни, многобройни или извънредни процесуални 1 действия от страна на процесуалния представител на взискателя. Напротив, длъжникът своевременно е предприел изисканото от него процесуално поведение и е заявил готовност за доброволно изпълнение. Иска от съда да намали адвокатското възнаграждение до сумата от 500 евро, както и да присъди направените в настоящото въззивно производство разноски.

В законоустановения срок по чл.436, ал.3 ГПК ответникът по частната жалба дава становище за неоснователност на същата. Посочва, че предмет на изпълнението е предаване на дете и осигуряване на изпълнението на режим на лични отношения, поради което производството е подчинено на специалните правила на чл. 528 ГПК. Този вид изпълнително производство предполага повишена степен на професионална ангажираност от страна на процесуалния представител. доколкото действията на съдебния изпълнител и страните засягат не имуществено право, а лични отношения между родител и дете. Излага съображения в подкрепа на твърденията си, че заплатеното адвокатско възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на делото и като такова не следва да бъде намалявано от съда.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия, като посочва, че жалбата е допустима, но неосновтелна. Обосновава дължимостта на претендираното адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство в пълен размер.

Софийски градски съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирана страна длъжник по изп. дело и срещу акт подлежащ на обжалване съгл. чл. 435, ал.2, т. 7 от ГПК, вр. чл.78, ал.5 ГПК. Същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Изпълнително дело № 20268440401843 е образувано по молба на взискателя К.С.Д. ( е фамилно име след развода - Х.), въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 02.06.20206г. от Софийски градски съд на основание Съдебно решение по ВГД № 12497 от 2024г. за изпълняване на определения от съда режим на лични отношения между майката-взискател и малолетното й дете Б. М. Д..

До длъжника е изпратена за връчване покана за доброволно изпълнение /изх. № 35047/17.06.2026г./, като едновременно с изходирането й е насрочена дата за предаване на детето, определена съгласно постановеният режим на лични отношения, описан по-горе, за 20.07.2026г. от 18:00 часа. За предприетото принудително изпълнение са уведомени и органите на реда и Дирекция „Социално подпомагане“, като изрично са отправени искания да се укаже съдействие по делото в рамките на възложените им правомощия за разясняване на предимствата от доброволното изпълнение, както и при необходимост да се предприемат мерки по Закона за закрила на детето.

На 20.07.2026г. по делото е постъпил доклад от Агенция за социално подпомагане /вх.

№ 78476/20.07.2026г./, с който са представени данни, че от страна на ОЗД към ДСП - район Възраждане са извършени неуспешни опити да се осъществи контакт с бащата - длъжник по делото.

Длъжникът М. С. Д. не е открит по местонахождение на постоянния и настоящия си адрес в гр. София, ул. ****, поради което на 24.07.2026г. на адреса е залепено уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. На 28.07.2026г., предч. изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението, длъжникът по делото - М.,. С. Д., се е явил в деловодството на кантората, където са му връчени покана за доброволно изпълнение /изх. № 35047/17.06.2026г./ и съобщение /изх. № 43342/27.07.2026г./, с което е определена нова дата за предаване на детето за 20.08.2026г., поради липсата на уведомяване по реда на чл. 528, ал.

1 от ГПК за предходно определената такава. До Дирекция „Социално подпомагане“ - район „Възраждане“ и до 03 РУ към СДВР са изпратени нови искания за оказване на съдействие по делото на определената дата за принудително изпълнение - 20.08.2026г. от 10:00 часа.

На 30.07.2026г. в деловодството на кантората е постъпило възражение /изх. № 83379/30.07.2026г./ срещу приетия по делото адвокатски хонорар в полза на взискателя. С 2 разпореждане от 31.07.2026г. възражението е оставено без уважение. До длъжника е изпратено съобщение /изх. № 44861/04.08.2026г./, ведно с препис от оспорваното разпореждане, което съобщение е връчено на 05.08.2026г. на заявения по делото електронен адрес за връчване на книжа.

В законоустановния срок е депозирана жалбата, предмет на настоящото производство.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие на длъжника в изпълнителното производство, видно от който уговореният и заплатен от него адвокатски хонорар е в размер на 500 евро.

Съгласно постоянната съдебна практика по приложението на чл. 79 ГПК на обжалване подлежи сметката за разноски, изготвена от съдебния изпълнител при предприемане на действия по принудително изпълнение, сметката за допълнителни разноски, както и постановлението за определяне на неплатените разноски при приключване на принудителното изпълнение. В съответствие с установената практика на Върховния касационен съд (определение № 403 от 01.12.2008 г. по ч. гр.д. № 1762/2008 г. V г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал.З, т.2 ГПК), съдът намира, че длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

В разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5

ГПК, ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна, но не по малко от определения в чл.36 ЗА размер.

В т. 2 ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че постановлението за разноските представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая в законовия срок е направено искането по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на размера на претендираното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните - определение № 403/01.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т.дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер, като с оглед последните изменения на чл.78,ал.5, изр.3 ГПК възнаграждението не може да бъде намалено под размера на заплатеното възнаграждение от насрещната страна.

По процесното изпълнително дело взискателят претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро, което е прието за събиране от съдебния изпълнител.

При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от страната 3 на упълномощения от нея процесуален представител, и фактическата и правна сложност на делото. Настоящият съдебен състав приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат над минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но в случая и с оглед приложението на чл.78,ал.5, изр.3 ГПК възнаграждението на адвоката на взискателя следва да бъде намалено до сумата от 500 евро.

Единствените усилия на представляващия взискателя адвокат са сведени до подаване на молбата за образуване на изпълнително дело. Не е било необходимо и не са извършвани действия по смисъла на чл. 528, ал. 4 - ал. 6 ГПК, поради което настоящият състав на съда приема, че не са били осъществени значими процесуални действия по защита и съдействие, респ. извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.Ето защо, съдът приема, че съдебният изпълнител неправилно е постановил отказ за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира, че общото правило за дължимост на разноски в производството по чл.435 ГПК е неприложимо в хипотезата, при която предмет на жалбата е постановление на ЧСИ за разноските по изпълнението, вкл. производството по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, каквото е настоящото. В това производство не следва да бъде разпределяна отговорност за разноски между страните, тъй като крайният резултат ще е кумулиране на нови задължения за съдебни разноски "в процеса относно разноските". Аналогично на производството по чл.248 ГПК, което има несамостоятелен характер и поради това в него отговорност за разноски не се носи, и в производството по обжалване постановлението за разноски на ЧСИ самостоятелни разноски на страните не се дължат. В това несамостоятелно производство само се изменя или допълва решението в частта за разноските /постановлението за разноските/ при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Изложеното е валидно и за производството по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, каквото е образуваното пред настоящия съд частно гражданско производство. В този смисъл е установената по приложението на чл.248 ГПК практика на ВКС, която според настоящия съд в случая следва да бъде съобразена /Определение №393/17.09.2018г. по гр.д.№2845/2018г. на ВКС, IV ГО; Определение №254/05.08.2020г. по ч.т.д.№810/2020г. на ВКС, І ТО; и др./.