Решение № 473 от 18.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. София, 17.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Павлина Ив. Х.ва като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211000502765 по описа за 2021 година

САС е сезиран с въззивна жалба от всяка от страните по гр.д. 1613/21 г. по описа на СГС.

С решение по делото № 264 746/15.07.21 г. СГС, като е анализирал движението на процеса по гр.д. 96 196/18 г. по описа на СРС, 165-ти състав, е приел, че са налице предпоставките на чл. 2б ЗОДОВ. Допусната е неоправдана забава при осъществяване на процесуалните действия по описаното дело, по което ищецът в настоящото производство е ищец по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. СГС е установил даване на неправилни указания за уточняване на исковата молба до ищеца, неправилно прекратяване на делото, без да се отчете наличие на петитум, по който съдът не е бил сезиран (искане за присъждане на имуществени вреди), забава при разглеждане на делото след връщането му от инстанцията, произнасяща се по частна жалба. СГС е отчел, че смяната на докладчици по делото (обективно обстоятелство) не следва да води до накърняване на процесуалните права на страните (за разглеждане на делото в разумен срок). На това основание съдът е приел, че забавата от 2 г. 8 м. и 12 дни между подаването на исковата молба и произнасянето на съда, сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, е неоправдано и 1 нарушава правото на ищеца да получи своевременна и справедлива защита на заявени като накърнени права. Тъй като не са събрани гласни доказателства за негативните изживявания на ищеца, съдът е приел, че вредите са в рамките на обичайното разочарование от липса на справедлив и бърз процес, усещане за подценяване и омаловажаване на личността на ищеца. Присъденото обезщетение е в размер на 1000 лв., а за разликата до заявените 25 050 лв. искът е отхвърлен. Присъдена е законната лихва от датата на сезиране на съда с исковата молба.

С въззивната жалба на ищеца се оспорва правилността на решението в отхвърлителната му част. Правят се доводи за несъразмерност на обезщетението спрямо момента на забава, който се е увеличил до момента на провеждане на осз по въззивното дело (без през този период делото да е насрочено за разглеждане с призоваване на страните). Цитират се присъдени от ВКС и ЕСПЧ обезщетения и се извежда извод за несъразмерност на присъденото обезщетение.

Въззивникът ответник твърди, че вина за забавата има ищецът, който е сезирал съда с неясна искова молба, което е наложило оставянето й без движение. Твърди се, че решението е неправилно, защото изводите на СГС могат да са в акт по въззивна проверка за правилността на акта на СРС, но не и в рамките на водения процес, както и че присъденото обезщетение е завишено.

В жалбата се съдържа и забелязано едва при настоящото произнасяне искане за изменение на първоинстанционното решение на основание чл. 248 ГПК (СГС не е присъдил поисканото от ответника юрисконсултско възнаграждение поради това, че ответникът не е бил представен от юрисконсулт, а от експерт). За да не се бави произнасянето по делото, САС в срока за касационно обжалване ще върне делото на СГС за произнасяне на основание чл. 248 ГПК, което определение би подлежало на обжалване с отделна частна жалба.

При служебна проверка САС установи, че постановеното решение е валидно и допустимо.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната част, а относно правилността е ограничен от посоченото в 2 жалбата.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства и проверка на първостепенното решение се дължи на база доказателствата, събрани от СОС.

При тези правомощия, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд София намира следното:

Решението на СГС е правилно.

Предмет на установяване е дали е налице процесуална забава между сезирането на съда с искова молба и насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание. За да се определи утвърдената с исковата молба забава, следва да се прецени адекватността на даваните от съда указания.

Установяването на неправилността им във воденото производство не води до отмяната им, но се зачита като основание за забавяне на производството, дължащо се на неадекватни действия на съда.

СГС детайлно е проследил датите на отделните съдопроизводствени действия и поради правилност на решението, на основание чл. 272 ГПК САС се ползва от изложените от СГС мотиви.

Неоснователно е твърдението на въззивника ищец, че САС следва да оцени вредите с оглед нарасналото време, през което липсва насрочване на делото. С исковата молба ищецът е определил времеви период от момента на сезиране на СГС с иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ до постановяване на решението на СГС (правилно би било този момент да е до предявяване на исковата молба, защото до този момент ищецът може да има правновалидно твърдение за заявеното с исковата молба бездействие). Допуснатото произнасяне на СГС до момента на постановяване на решението е процесуално неправилно, но не се отразява на правилността на решението поради възможността за служебна справка за движението на делото.

След края на периода, посочен в исковата молба започва протичане на нов срок, който е извън предмета на спора и ищецът може повторно да сезира съда с искане за обезвреда.

Относно размера на обезщетението следва да се оцени естеството на търсената защита – иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди 3

– разходи за транспорт в размер на 500 лв. Разпоредбата на чл. 86 ЗЗД предвижда, че при забава на парична престация се начисляват законните лихви, а при вреди по-високи от тях, последните подлежат на доказване. Това означава, че ищецът ще получи материална компенсация за забавата в произнасянето на съда в размер на законните лихви.

На изследване подлежат вредите от неимуществено естество.

Невисоката цена на иска обосновава липса на тежки емоционални изживявания поради забавата. Въпреки това съдът е приел, че несвоевременното произнасяне и засягането на правото на ищеца от бърз и справедлив процес разколебава увереността му в институционната ефективност на системата, в чиито рамки се търси защита. В съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е определено обезщетение в размер на 1000 лв.

(двоен размер на заявената цена на иска по забавеното производство).

Отчетена е икономическата конюнктура в страната (правеща неприложима практиката на Европейския съд), защитимия интерес и времето на забавянето.

Ако и доколкото ищецът търпи по-високи вреди, същите биха подлежали на установяване, като доказателствената тежест за последното е на ищеца. Отказът му да се възползва от това свое право не позволява да се защити теза за несъразмерно присъдено обезщетение.

Доколкото изводите на двете съдебни инстанции съвпадат, решението следва да се потвърди, а всяка от страните да понесе разноските в процеса по начина, по който са направени.

В полза на адв. С. И. на основание чл. 38 ЗА следва да се присъди хонорар в размер на 51.17 лв.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение по делото № 264 746/15.07.21 г., постановено по гр.д. 1613/21 г. по описа на СГС.

ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА Софийския районен съд да заплати на адв. С. Т. И. хонорар за безплатно представителство в процеса пред САС в размер на 51.17 (петдесет и един, 0.17) лв.

След изпращане на препис от решението делото да се изпрати на СГС за 4 произнасяне на основание чл. 248 ГПК по частта от жалбата на СРС, имаща естество на искане за изменяне на решението в частта за разноските.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 30 дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5