Решение № 185 от 08.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. София , 08.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселин Пенгезов

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова в присъствието на прокурора Асен Бойчев Христов (АП-София) като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600199 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.

С присъда от 05.10.2020г., постановена по НОХД № 1432/2020г., СГС, НО, 13-ти състав е признал подсъдимият С. В. С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 302, т.1, б.

„а“, вр. чл. 301, ал.1 от НК, изразяващо се в това, че на 24.06.2019г., в часовия интервал 13.37 часа - 13.57 часа, в град София, в непосредствена близост до кръстовището при Орлов мост, образувано от булевардите „Цариградско шосе“, „Цар Освободител“ и „Евлоги и Христо Георгиеви“, в качеството си на длъжностно лице - младши автоконтрольор (младши инспектор) в група „03“, на сектор „02“, към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, приел от Х.

Д. Г. дар - парична сума в размер на 20 (двадесет) лева, за да не извърши действия по служба, нормативно установени в Инструкция № 8121з-749 / 20.10.2014г. - „За реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 90 / 31.10.2014г., изм. и доп. бр. 104 / 29.12.2017г. (наричана по[1]надолу за кратко Инструкцията), а именно: за да не докладва в Оперативно-дежурния център на СДВР или в Оперативно-дежурната част на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, съгласно разпоредбата на чл. 53, ал.1, т.1 от Инструкцията, за констатирано нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата („ Участниците в движението: т. 1 съобразяват своето поведение с пътните знаци), извършено от Х.Г. при управление на лек автомобил, марка „Кадилак“, модел „Ескалейд“, с peг. № *** и за да не отрази в писмен документ - ежедневна форма на отчет, съставян/а/ по реда на чл.75, ал.2, 1 т.1, вр. ал.1 от Инструкцията за осъществените действия по спиране и проверка на водача на лек автомобил, марка „Кадилак“, модел „Ескалейд“, с peг. № ***, като подкупът е извършен от полицейски орган, поради което на основание цитирания законов текст и чл. 54, ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, наказание „глоба“ в размер на 2000лв., а на основание чл.37, ал.1, т.6 от НК и наказание „лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност“ за срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл. 66, ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.307а от НК, СГС е присъдил в полза на Държавата равностойността на предмета на престъплението, а именно сумата от 20 /двадесет/лв., която да бъде заплатена от подсъдимия С. В. С..

Първоинстанционният съд е осъдил подсъдимият С. на основание чл.190, ал.2 от НПК да заплати 10 лв. за служебното издаване на 2 бр. изпълнителни листа.

Със същата присъда, подсъдимият Х. Д. Г. е бил признат за виновен в това, че на 24.06.2019г., в часовия интервал 13.37 часа - 13.57 часа, в град София, в непосредствена близост до кръстовището при Орлов мост, образувано от булевардите „Цариградско шосе“, „Цар Освободител“ и „Евлоги и Христо Георгиеви“, дал дар - парична сума в размер на 20 (двадесет) лева на длъжностното лице С. В. С. - младши автоконтрольор (младши инспектор) в група „03“, на сектор „02“, към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, за да не извърши С. действия по служба, нормативно установени в Инструкция № 8121з-749 / 20.10.2014г. - „За реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение", издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 90 / 31.10.2014г., изм. и доп. бр. 104 / 29.12.2017г. (наричана по[1]надолу за кратко Инструкцията), а именно: за да не докладва в Оперативно[1]дежурния център на СДВР или в Оперативно-дежурната част на отдел „Пътна полиция“, при СДВР, съгласно разпоредбата на чл. 53, ал.1, т.1 от Инструкцията, за констатирано нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение ПО пътищата („ Участниците в движението: т.1 съобразяват своето поведение е пътните знаци.... “), извършено от Х.Г. при управление на лек автомобил, марка „Кадилак“, модел „Ескалейд“, с peг. № *** и за да не отрази в писмен документ - ежедневна форма на отчет, съставян/а/ по реда на чл.75, ал.2, т.1, вр. ал.1 от Инструкцията, за осъществените действия по спиране и проверка на водача на лек автомобил, марка „Кадилак“, модел „Ескалейд“, с peг. № ***, като подкупът е бил даден на полицейски орган - престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал.1 от НК, поради което на основание цитирания законов текст и чл.

54, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, както и наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв. На основание чл. 66, ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.307а от НК, съдът е присъдил в полза на държавата равностойността на 2 предмета на престъплението, а именно сумата от 20 /двадесет/лв., която е възложил в тежест на подсъдимия Х.Г..

На основание чл.190, ал.2 от НПК, подсъдимият Г. е осъден да заплати 10 лв. за служебното издаване на 2 бр. изпълнителни листа.

В законоустановения срок срещу постановения съдебен акт са постъпили въззивна жалба /с допълнение към нея/ от подсъдимия С. В. С., подадена чрез защитника му- а.А., както и жалба от а.И.- в качеството й на упълномощен защитник на подсъдимия Х.Г..

В жалбата /и допълнението към нея/ на подсъдимия С. са релевирани доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на присъдата, като е заявено искане за отмяната й. Сочи се, че решаващият съд е направил незаконосъобразен извод относно наличието на квалифициращото обстоятелство, разписано в чл. 302, ал.1, предл. 1-во от НК, а именно- „лице, заемащо отговорно служебно положение“, като според защитата, заеманата от подсъдимия длъжност - младши- автоконтрольор не включва ръководни и управленски функции, и в този смисъл квалифицирания състав е неприложил спрямо него. Изразява се несъгласие с извършения доказателствен анализ, като се акцентира на наличието на противоречия в кредитираните от първия съд показания на свидетелите П. К. и М. Т. по въпросите прибрал ли е подсъдимият С. банкнотата в джоба на панталона си. Неизследвано като обстоятелство по делото било и какъв модел, размери и цвят било портмонето на подсъдимия Г.. Във връзка с горното се настоява за отмяна на постановената присъда и оправдаване на подсъдимия С..

Във въззивната жалба, подадена от защитника на подсъдимия Г.-адв. И. са изложени аргументи за неправилност, материална и процесуална незаконосъобразност на присъдата, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства не можело да се направи безспорен и категоричен извод, че подс. Г. е извършил деянието, като в тази насока се акцентира на колебливите и противоречиви показания на свидетелката П. К.. Изтъква се още, че видно от изготвените и приети технически експертизи, възпроизвеждащи записите на съответните камери, не било възможно да се определи/ идентифицира предмета, който си предават и приемат подсъдимите лица. В тази насока, подсъдимият в обясненията си пред съда поддържа, че при извършената проверка е получил само предупреждение, в замяна на което е предоставил на С. визитна картичка, която последният би могъл да ползва за музикално озвучаване на частни партита и други мероприятия, тъй като Г. свирел в оркестър и фирмата разполагала със заведения с жива музика. С оглед горното е заявено искане за отмяна на постановената осъдителна присъда и оправдаване на подсъдимия Г..

В срока по чл. 322 от НПК, страните не са взели становище по жалбите, при изпратени преписи.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият С., редовно призован, се 3 явява лично и се представлява от упълномощения си защитник- адв. В.. Последният поддържа подадената жалба, като счита за неправилна квалификацията по отношение на това, че подсъдимият в качеството му на полицай и длъжностно лице, заема отговорно служебно положение. Намира за недоказано обстоятелството, че подзащитният му е приел банкнота от 20 лева, която след това е сложил в задния джоб на панталона си. Не било подложено на обсъждане от първоинстанционния съд и обстоятелството, че видно от изготвената видеотехническа експертиза, времето на вербален контакт между двамата подсъдими е в рамките на 15 секунди, което е крайно недостатъчно за поискване и приемане на подкуп. Сочи още, че неговият подзащитен не е имал визуална възможност да възприеме нарушението, извършено от другия подсъдим. Поради това счита, че е налице необоснованост на така постановения съдебен акт и в тази връзка настоява за отмяната му и постановяване на оправдателна присъда по отношение на неговия доверител.

Подсъдимият С.С., в лична защита, поддържа казаното от защитата. В предоставената му последна дума настоява, че е невинен и моли да бъде оправдан.

Подсъдимият Х.Г., редовно призован, се явява лично и чрез представителя си- адв. И..

Същата поддържа доводите, изложени във въззивната жалба, като намира присъдата на първата инстанция за неправилна, необоснована и незаконосъобразна. По отношение на показанията на свидетелката П. К., счита за странен факта, че именно в интервала 13:37ч.13:57ч., в който е наблюдавала видеокамерите и е фиксирала подсъдимите, е била сама в стаята. Видно от изгледаните пред първата инстанция видеозаписи, се установява, че не е възможно да се определи, тоест да се идентифицира предмета, който си предават подсъдимите и в този смисъл било странно как у свидетелката се е оформило убеждението, че Г. е сложил в ръката на С. именно банкнота от 20 лева. Набляга и на факта, че клиентът й никога не е носил в себе си портфейл, а използва портмоне, което според тълковния речник е „малка кесийка“, в която се поставят кредитни и дебитни карти, визитни картички и стотинки. Не на последно място, изразява несъгласие с твърдението на първоинстанционния съд, че подсъдимият С. е приел вещта или банкнотата от 20 лева и я е поставил в задния си джоб, като в тази насока изобщо не бил дискутиран въпроса лятната униформа на тези служители има ли заден джоб. В заключение настоява за отмяна на присъдата, като бъде постановена оправдателна такава спрямо неговия подзащитен.

Подсъдимият Х.Г., в лична защита, поддържа казаното от защитата. В предоставената му последна дума настоява, че е невинен и моли да бъде оправдан.

Представителят на апелативна прокуратура намира жалбите за неоснователни. Счита, че анализа на доказателствата по делото сочи на обективност и законосъобразност на издадената от СГС присъда и на справедливо наказание, съобразено със закона, макар да намира същото за занижено, с оглед тежките последици от подобна деятелност за обществото. Напълно необосновано било съждението в една от жалбите за това, че подсъдимият С. не се вписвал в квалификацията по чл. 302, т. 1 вр. чл. 301, ал. 1 от НК, 4 доколкото в чл. 302 от НК изрично е отбелязано, че посочената квалификация е относима за лице, което заема отговорно служебно положение, включително от полицейски орган, какъвто е подсъдимият, без значение дали е младши, или старши автоконтрольор. Изразява несъгласие с лансираната защитна теза, че предоставената вещ не е банкнота, а визитна картичка, тъй като ако беше така, логично е подсъдимият Г. да разполага непрекъснато с такива, но в хода на цялото производство, включително и пред настоящата инстанция такава визитка не е представена. Счита, че с първоинстанционната присъда са взети предвид всички обстоятелства, извършен е обективен анализ на доказателствата, правилно са изведени правните изводи и в този смисъл не се установяват основания за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като взе предвид депозираните въззивни жалби, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, намери за установено следното: