Решение № 376 от 19.10.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Петрич, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20261230100191 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от адв. М. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., ул. “П.“ № 3б, ет. 3, ап.11, в качеството му на пълномощник на Ц. Н. А., ЕГН: **********, с адрес с. К. и съдебен адресат гр. П., ул. “П.“ № 3б, ет. 3, ап. 11, срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, бл. „Парк Лейн Офис Център“, ет. 8, представлявано от С. Ю. А..

Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 549277 от 14.03.2023 г., сключен с „Ай Ти Еф Груп“ АД, по силата на който е получил сумата от 3 500 лева, със срок на кредита от 18 месеца, при обща месечна погасителна вноска от 511,89 лева.

Съгласно чл. 13.4 от Общите условия към договора за кредит, в случай, че кредитополучателят не представи в срок обезпечение по кредита, същият дължи на кредитодателя неустойка, размерът на която е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично посочена в погасителния план по кредита. Изложено е, че в случая на ищеца е начислена неустойка в размер на 4 485,40 лева. Ищецът твърди, че договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. Чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че договорът е нищожен, ако не са посочения приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, като в случая бил посочен ГЛП, но липсвали каквито и да било условия за прилагането му. На следващо място е изложено, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чиято разпоредба сочи, че договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин, но в посоченото приложение било посочена само абсолютната стойност на ГПК, като липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита.

Не ставало ясно какво точно било включено в процента ГПР, освен лихвата. На следващо място се твърди, че процесният договор е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ГПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като претендираната сума за застраховка не била включена в ГПР и ГЛП.

Изложено е също така, че уговорената неустойка била нищожна като противоречаща на добрите нрави и поради това, че била сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 549277 от 14.03.2023 г., сключен между Ц. А. и Ай ти еф груп АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК; В условията на евентуалност да прогласи нищожността на чл. 13.4 от общите условия към Договор за потребителски кредит № 549277 от 14.03.2023 г., сключен между Ц. А. и Ай ти еф груп АД, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен пълномощник, депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявения с молбата иск. Оспорва изцяло твърденията на ищцовата страна, като счита, че процесният договор за кредит е действителен, както и че клаузата за неустойка съдържаща се в него, е валидна и не страда от пороците, релевирани от другата страна.

В срока за отговор на исковата молба, ответното дружество по първоначалния иск е депозирало насрещна искова молба по реда на чл. 211, ал. 1 от ГПК. Сочи се в молбата, че на 14.03.2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 549277, във формата на електронен документ, изцяло по инициатива на кредитополучателя Ц. Н. А.. По силата на цитирания договор първоначалният ищец, в качеството на кредитополучател е получил от ответното дружество – насрещен ищец паричен заем в размер на 1 789,52 евро (3 500 лв.), като се е задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски по кредита, а именно – да погаси кредита си на осемнадесет 30-дневни вноски, с общ срок за погасяване на кредита от 15.03.2023 г. до 14.09.2024 г. и при условия договорени между страните. Съгласно договора за потребителски кредит кредитополучателят дължи на кредитодателя и лихва за ползване на кредита в посочените в молбата размер и срок, за който същата се дължи.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Ц. Н. А. да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, съгласно сключения помежду им Договор за потребителски кредит № 549277 и приложимите към този договор Погасителен план, Приложение и Общи условия, главница в размер на 528,13 евро (1 032,93 лева), частично от 1 472,73 евро (2 880,41 лева), ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението, представляваща сбор от непогасена, изискуема и падежирала главница и предсрочно изискуема главница по кредита.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок, от процесуалния представител на ответника по насрещния иск е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения насрещен иск. Оспорват се изцяло изложените в насрещната искова молба факти и обстоятелства, като се излагат съображения за нищожност на процесния договор за потребителски кредит на различни, изчерпателно посочени основания.

В проведеното съдебно заседание страните не се явяват и представляват, като от процесуалните представители на страните са постъпили писмени становища, с които молят да бъде уважен, респ. отхвърлен предявения иск.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел за безспорен и не нуждаещ се от доказване факта на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 549277/14.03.2023 г.

Съгласно чл. 2. 1 от договор за потребителски кредит № 549277/14.03.2023 г. кредитодателя предоставя на кредитополучателя сума, определена по размер в Приложение № 1 към договора.

Видно от чл. 2. 2 сумата се предоставя по банков път на кредитополучателя или чрез платежната система на „Изипей“ АД.

От приложение № 1 към договор за потребителски кредит № 549277/14.03.2023 г. се установява, че договорената в заем сума е в размер на 3 500 лв. при годишен лихвен процент от 37,49% и годишен процент на разходите - 49 %.

2

От представената справка от ОББ АД, се установява, че ищцата Ц. Н. А. е получила по банков път процесната сума от 3 500 лева, на 14.03.2023 г.

Съгласно чл. 1 от Приложение № 5, страните са се споразумели, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит, кредитополучателят е длъжен са учреди следните обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция. Съгласно чл. 4 от Приложение № 5 ако кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието по обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение.

От Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № 549277/14.03.2023 г. се установява, че размерът на погасителната вноска с одобрено обезпечение е в размер на 262,70 лева, а размерът на погасителната вноска без одобрено обезпечение е в размер на 512 лева, като е посочено, че общо дължимата сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита е в размер на 4 728,60 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От ищцата Ц. Н. А. е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, с който се иска от съда да обяви за нищожен, сключения между Ц. А. и „Ай Ти Еф Груп“ АД, договор за потребителски кредит № 549277/14.03.2023 г., а в условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на неустойката по посочен член от Общите условия към договора за кредит, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване нормите на закона.

От ответника е предявен насрещен иск, с които е предявен иск с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД, с който се иска от съда да осъди Ц. А., да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД, сумата от 538,13 евро, частично от 1 472,73 евро, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на насрещния иск до окончателното заплащане, представляваща сбор от непогасена, изискуема и падежирала главница и предсрочно изискуема главница по договора за потребителски кредит.

Съдът на първо място следва да се произнесе по доводите на ищцата за наличие на неравноправни клаузи в сключения с ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД, договор за потребителски кредит № 549277/14.03.2023 г.

Ответното дружество „Ай Ти Еф Груп“ АД е финансова институция по смисъла на чл.

3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая.

Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищцата като потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Предвид това процесния договор попада в легалната дефиниция на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

С нормата на чл. 143 ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК.

Съдът намира, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в 3 случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочен ГПР в размер на 49 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Разпечатката съдържа 38 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0df33314-d81a-4a1d-8397-a1c2b0f18b7a