Решение № 398 от 24.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Пловдив, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно гражданско дело № 20265300500058 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Банка ДСК“АД- гр.

*** против решение № 4137/23.09.2025г. по гр.д.№ 15665/2024г. на ПдРС, XXIV гр.с. в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за признаване за установено, че въззиваемият З. Г. И. му дължи сумата от 920,13 лева, представляваща разлика между пълния претендиран размер на главницата по сключен между страните договор за кредит за текущо потребление от 22.12.2022г. в размер от 58636,90 лева и признатата за дължима главница от 57716,77 лева, сумата от 3286,66 лева- договорна лихва по същия договор за кредит за текущо потребление за периода 01.04.2023г.- 24.03.2024г.; обезщетение за забава в размер от 233,43 лева за периода 01.04.2023г.- 24.03.2024г.; сумата 808,60 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 25.03.2024г.29.04.2024г.; както и сумата 120 лева- разходи по изискуем кредит. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Погрешно първоинстанционният съд приел, че застрахователната премия по застраховка „Защита на кредита“ следвало да бъде включена в общия разход по кредита и съответно да бъде отчетена при изчисляване на ГПР. Сключването на застраховка не било задължително условие за отпускане на кредита. При сключване на договора за кредит не било известно дали ще бъде сключен договор за застраховка и какви ще са разходите по него. Също така към момента на сключване на договора за кредит не било известно дали между страните ще бъдат сключени някакви допълнителни споразумения и в частност на допълнително споразумение за ползване на пакет „ДСК Флекси- 4“ и какви ще са разходите по това допълнително споразумение. По изложените доводи се оспорва като неправилен и незаконосъобразен изводът на първоинстанционния съд за недействителност на договора за кредит. Иска се отмяна на решението на ПдРС в обжалваната част и уважаване на установителните искове за горепосочените суми.

1

С молбата от адв. И.- пълномощник на въззиваемия З. Г. И., същият е заявил искане жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 15665/2024г. на ПдРС, XXIV гр.с. е образувано по искова молба от „Банка ДСК“АД против З. Г. И., с която са предявени обективно съединени искове по чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ за това да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 58636,90 леваглавница по договор за кредит за текущо потребление от 22.12.2022г., договорна лихва в размер от 3286,66 лева за периода 01.04.2023г.- 24.03.2024г., обезщетение за забава в размер от 233,43 лева за същия период, 808,60 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 25.03.2024г.- 29.04.2024г., както и разходи по изискуем кредит в размер от 120 лева. Твърди се, че по силата на горепосочения договор за кредит банката предоставила на ответника сумата от 60000 лева за срок от 120 месеца, при референтен лихвен процент от 5,65 % годишно и годишен процент на разходите от 5,97%. В договора било уговорено, че в случай на забава повече от 90 дни настъпвали предпоставките за предсрочна изискуемост на целия кредит, който започвал да се олихвява с лихвена надбавка за забава в размер от 10%. Тъй като ответникът преустановил плащанията и не погасил 12 месечни вноски, банката подала заявление по чл. 417 от ГПК, като след издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по приложеното ч.гр.д.№ 7769/2024г. по описа на ПдРС, ответникът подал възражение против заповедта. В исковата молба се твърди също така, че ответникът бил уведомен за предсрочната изискуемост с покана от ЧСИ Бойка Андреева, връчена му на 25.03.2024г. При условие на евентуалност се твърди, че предсрочната изискуемост е обявена с връчване на препис от исковата молба.

Обезщетението за забавено плащане било уговорено в договора и било формирано, съгласно клаузата по чл.16 от общите условия към договора, в размер от 10%, като се дължало независимо от договорната лихва.

С подадения от З. Г. И. отговор на исковата молба исковете са оспорени като неоснователни и недоказани. Оспорва се да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като се твърди, че никога не му е изпращано уведомление за това. Оспорва се размера на непогасената главница и договорна лихва до момента на твърдяната предсрочна изискуемост. Оспорени са също така съдържанието и подписите на договора за кредит за текущо потребление. Заявено е и възражение за недействителност на договора за кредит.

В настоящето въззивно производство са безспорни следните факти: сключването на договора за потребителски кредит от 22.12.2022г., усвояването на сумата по същия, съществените условия по договора, а именно- уговорка за възнаградителна лихва, обезщетение за забава и такси при изискуем кредит, както и обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Спорът по делото се свежда до това, дали застрахователната премия по сключената от въззиваемия З. И. застраховка „Кредитна защита“ следва да се включи в общите разходи по кредита и съответно- в ГПР, и дали неотчитането на застрахователната премия като разход по договора за кредит обосновава недействителност на същия.

По настоящето дело са приети индивидуално заявление от З. И. по групова застраховка „Кредитна защита“, от дата 22.12.2022г., както и допълнително споразумение за ползване на пакет „ДСК Флекси- 4“, сключено между него и банката на 20.12.2022г. Нито в договора за кредит за текущо потребление от 22.12.2022г., нито в общите условия на банката, представляващи неразделно част от договора, не е уговорено, че кредитополучателят ще сключи застраховка „кредитна защита“ и/или споразумение за ползване на пакет „ДСК Флекси- 4“. В чл.9 от договора е предвидено, че кредитополучателите, сключили споразумение за ползване на пакет „ДСК Флекси- 4“, се ползват с преференциален лихвен процент. В чл.21 от общите условия е записано, че наличието на застраховка „живот“ на кредитополучателя, по която банката е ползващо се лице, освобождава кредитополучателя от задълженията по договора за кредит само до размер на платеното от застрахователя обезщетение. Тези клаузи не поставят сключването на договор за застраховка и/или на споразумение за ползване на пакет „ДСК Флекси- 4“. От 2 друга страна обаче, тъй като застрахователната премия е включена в погасителния план, то този разход на кредитополучателя е бил известен преди изготвяне и подписване на договора за кредит.

В разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК се сочи, че ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Застрахователните премии, за които става дума в цитираната легална дефиниция, са такива по застраховки, гарантиращи вземанията на кредитора. Както беше отбелязано по- горе, в случая не е налице категорично основание да се счита, че сключването на договора за застраховка е задължително условие за сключването на договора за кредит. По- съществено обаче е това, че разходът за застрахователна премия не води до надвишаване на максимално допустимия, съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, размер на ГПР. Месечната вноска за застрахователна премия в размер от 52,89 лева, се равнява на 8% от месечната погасителна вноска в размер от 655,63 лева и на 7,46% от всички месечни плащания. Дори и застрахователната премия да бъде прибавена при изчисляване на ГПР, предвид ниския му размер от 5,97 %, то той не би нараснал особено значително. Освен това срещу сключената застраховка въззиваемият ползва реална услуга, тъй като застрахователната сума / застрахователното обезщетение/ се определя в размер на остатъка по кредита към датата на застрахователното събитие, като не включва само просрочените преди застрахователното събитие вноски, наказателните лихви и разноски. При това не е налице каквото и да било основание да се счита, че застрахователната премия представлява скрита печалба на банката. Тя не оскъпява особено значително кредита и не е наложена на кредитополучателя като допълнителен разход в резултат от подвеждаща или непълна информация в договора за кредит. От приетите по първоинстанционното дело писмени доказателства и заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице Р. Г., не се установява по споразумението за ползване на пакет „ДСК Флекси- 4“ да са търсени или извършени каквито и да било плащания. Ето защо, настоящият състав на ПОС намира, че не е налице съществено нарушение на императивно законово изискване относно съдържанието на сключения между страните договор за потребителски кредит, което да обосновава недействителност на същия. Съответно- обжалваното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени исковете за установяване дължимостта на сумата от 920,13 лева, представляваща разлика между пълния претендиран размер на главницата по сключен между страните договор за кредит за текущо потребление от 22.12.2022г. и признатата за дължима главница от 57716,77 лева, сумата от 3286,66 лева- договорна лихва по същия договор за кредит за текущо потребление за периода 01.04.2023г.- 24.03.2024г.; обезщетение за забава в размер от 233,43 лева за периода 01.04.2023г.- 24.03.2024г.; сумата 808,60 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 25.03.2024г.29.04.2024г., за които е прието, че са недължими на основание чл.23 от ЗПК поради недействителност на договора за кредит.

Решението на ПдРС следва да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлен искът за сумата от 120 лева- разход по изискуем кредит. Претенцията за тази сума произтича от чл.20.2 от договора за кредит, в който е записано „разходи при изискуем кредит в лева – 120 лева/60 евро“, без да е посочено какви конкретни разходи се имат предвид и без да са налице доказателства за действително извършени разходи за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита или др. Съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в 3 договора за потребителски кредит. Тази разпоредба не е спазена. Освен това, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

Съобразно с решението по настоящето дело и материалния интерес по въззивната жалба, в полза на „Банка ДСК“ЕАД 5248,82/5368,82- ра част от юрк.възнаграждение в минималния размер от 200 лева /102,26 евро/ по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която индиректно препраща разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, както и 5248,82/5368,82- ра част от платената държавна такса в размер от 59,17 евро или общо 157,81 евро- съдебни разноски. В полза на въззиваемия З. И. ще следва да бъде присъдена 120/5368,82- ра част от платеното от него адв.възнаграждение в размер от 500 евро или 11,18 евро.