Решение № 260250 от 29.09.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, …09.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен състав, в открито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.

№ 2654 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 264569 от 04.11.2019 г., постановено по гр. дело № 38741/2019 г. по описа на СРС, ГО, 126 състав, са отхвърлени предявените от А.Ю.Б. срещу „Ф.“ ООД, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.328, ал.2 от КТ, съгласно Заповед № 471/10.05.2018г. на управителя, по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за въстановяване на заеманата до уволнението длъжност „мениджър продажби“ и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за обезщетение за оставане без работа по чл.225, ал.1 КТ в размер на 42 000,00 лева за периода 14.05.2019г. до 14.11.2019г.

С решението съдът се е произнесъл по разноските в производството, съобразно изхода на спора.

С определение № 12851 от 14.01.2020г., постановено по гр. д. № 38741/2019 г. по описа на СРС, ГО, 126 състав, е оставено без уважение искането на „Ф.“ ООД, за изменение на постановения по делото съдебен акт - решение № 264569 от 04.11.2019г., в частта му за разноските.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство А.Ю.Б., посредством процесуален представител с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва решението в цялост, като се излагат съображения за неговата неправилност. На първо място жалбоподателят поддържа, че не са налице обективни данни за промяна в управлението на дружеството или за това да е сключен договор за управление с нов управител, като цитираният в заповедта за уволнение договор не е отразен публично никъде – например в партидата на работодателя в Търговския регистър. Счита, че по делото не е налице първата предпоставка за настъпване на основанието по чл.328, ал.2 КТ, а именно – наличие на нова програма за управление, която да обоснове промени в трудовите правоотношения на персонала. На следващо място излага, че въззивникът – ищец А.Ю.Б. не е бил част от ръководството на предприятието, че не са му възлагани и съответно не е изпълнявал никакви ръководни функции по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на КТ, което било видно както от длъжностната му характеристика, така и от всички останали събрани и неоспорени от страните в производството доказателства. В подкрепа на изложеното сочи, че последният не е имал подчинени и не е организирал трудовия процес на други служители на работодателя, самият той е бил пряко подчинен на търговския директор – чужди пазари в изпълнението на своята длъжност, а длъжността му се е намирала на най – ниското стъпало в структурата на предприятието. Навежда, че намирането от страна на ищеца на дистрибутори в съответна държава, посочена му от ръководството и при параметри, определени от същото, не представлява създаване на нов бизнес, доколкото в тези търсения последният не е имал оперативна и финансова свобода. С оглед изложеното намира, че не е налице основанието по чл.328, ал.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, респективно уволнението е незаконно и следва да бъде отменено. Поради посочените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Претендират се сторените разноски в първоинстанционното и въззивното производство, по представен списък по реда на чл.80 от ГПК. Релевира се възражение за прекомерност по отношение претендираните от насрещната страна разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна в производството – „Ф.“ ООД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който са развити подробни съображения за нейната неоснователност. Поддържат се релевираните в първоинстанционното производство доводи, че трудовото правоотношение на въззивника е прекратено при спазване на законовите изисквания по чл.328, ал.2 КТ, а именно – наличие на нов договор за управление, нова бизнес програма с бизнес задача, прекратяване на договора в рамките на 9 месеца от сключване на договора за управление, както и че заеманата от А.Б. длъжност преди уволнението е била ръководна по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на КТ. По изложените съображения, моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се и сторените във въззивното производство разноски, за които се представя списък по реда на чл.80 от ГПК.

Депозирана е от страна на „Ф.“ ООД частна жалба по реда на чл.248 ГПК, срещу определение № 12851 от 14.01.2020г., постановено по гр. д. № 38741/2019 г. по описа на СРС, ГО, 126 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на решение № 264569 от 04.11.2019г., в частта за разноските, с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Поддържа, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че уговореното възнаграждение в размер на 5 040 лева в случая е само за процесуално представителство по предявените от А.Б. искове, като за предявения от „Ф.“ ООД насрещен иск е предвидено да се уговори допълнително възнаграждение.

Отделно от това сочи, че дори спорът да не се отличава с особена сложност от правна и фактическа страна, присъденото обезщетение за разноските не може да бъде в размер под минималния такъв, съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – тъй като определените минимуми са задължителни. Навежда, че делото е по – сложно от фактическа страна за ответника в производството, доколкото именно той носи доказателствената тежест в процеса относно обстоятелствата, свързани със законността на уволнението, включително установяване на ръководния характер на длъжността на ищеца и наличието на предпоставките за прекратяване на трудовото му правоотношение по реда на чл.328, ал.2 от КТ. Моли се атакуваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от А.Ю.Б., с който същата се оспорва като неоснователна.

Поддържа, че неоправдано е тълкуването, според което разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се прилага само по отношение на неоценяемите искове по трудови дела, каквото изключение не е предвидено в текста на разпоредбата.

Счита, че разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г. е създадена с оглед характера на правния спор, а не според вида на предявения иск – оценяем или неоценяем, следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение и по иска с правно основание по чл.344, ал.1, т.3 от КТ също е в размер на 560 лева, а не както твърди частният жалбоподател – 2 820 лева. Моли се съдебният акт да бъде потвърден, а депозираната частна жалба – оставена без уважение.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани доказателства по реда на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса и срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от А.Ю.Б. срещу "Ф." ООД при условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност.

Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявените искове, като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл. 272 ГПК/.

Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В конкретния случай не е спорно между страните обстоятелството, а същото се установява и от събраните по делото доказателства – трудов договор № 1800 от 29.07.2016 г. и допълнително споразумение № 1800 от 30.12.2016г. към него, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността – „Мениджър продажби“ код НКПД: 1221 6003, Market Development Manager, с място на работа – офис София – MDU – Region South. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 471/10.05.2019 г. на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, считано от 14.05.2019г., поради сключване на договор за управление с управителя от 10.05.2019 г., с рег.№ 1640/10.05.2019г., заверен от нотариус с рег.№ 328 на Нотариалната камара, с район на действие – гр.София, сключен на основание решение на Общото събрание на „Ф.“ ООД, обективирано в протокол от 27.03.2019г.

Видно от приложената по делото длъжностна характеристика (ролеви профил) на А.Ю.Б., длъжност – „Мениджър развитие на пазари“ при „Ф.“ ООД, основната цел на длъжността е управление на поверената му територия с цел изпълнение на заложените годишни планове за оборот и печалба, поставени от компанията. Визирани са следните отговорности: 1).

Управлява и договаря директно или индиректно /чрез дистрибутор/ всички търговски канали на поверената му територия, 2). Планира продажби, печалби и инвестиции в района, изготвя промоции и програми, 3). Проследява и анализира данните за заявки, доставки, обороти и казуси при различни клиенти за постигане на заложените цели, 4). Договаря търговски условия и промоционални активности с ключовите клиенти или дистрибутори на съответната територия, като преминава към изпълнението им, след одобрение от прекия мениджър, 5). Извършва проверки по отношение на количествени и качествени показатели на покритието на продуктите на компанията в поверената му територия, 6). Предлага на директния си мениджър одобрение на разходи по дейността /търговски активности и др./, следи за целесъобразността и акуратността на постъпилите разходи преди да поиска одобрението им, 7). Анализира продажбите и резултатите от търговските активности и предлага на директния си мениджър дейности по подобряване на резултатите в поверената му територия, 8).

Разпечатката съдържа 33 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0df1fae4-3378-4f7c-a918-27eb613972fa