Решение № 784 от 28.10.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 784 гр. гр. Хасково, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640101253 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ от К. А. А., ЕГН **********, с адрес: *********, адв. А.Д., член на САК, личен № 100768210, против „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД /правоприемник на „Мъни плюс мениджмънт“ АД, с предишно наименование „Силвър Проджект“ ЕАД/, ЕИК: 206613478, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4, ет.6 Б, съдебен адрес:

*********, адв. И.Й.И. – САК, за прогласяване недействителността на сключен между страните договор за потребителски кредит № M0000009548/22.03.2022 г. При условията на евентуалност са предявени искове за прогласяване недействителността на клаузите на чл.9 и чл.18.2, т.8 от договор за потребителски кредит № M0000009548/22.03.2022 г.

Ищцата твърди, че на 22.03.2024 г. между нея и ответното дружество бил сключен договор за потребителски кредит № M0000009548/22.03.2022 г. Съгласно чл. 6 от Договора, срокът на същия бил 48 месеца. Съгласно чл.7 от Договора, общият размер на кредита възлизал на 2500 лева. Съгласно чл.8 от Договора, Кредитът се усвоявал еднократно и в пълен размер, незабавно след сключването на договора.

Съгласно чл.9 от Договора, годишният лихвен процент, с който се олихвява предоставения кредит, бил в размер на 41.00 %. Лихвата се изчислявала ежемесечно на база брой дни за месеца при 360 дни в годината. Договореният лихвен процент не зависел от друг референтен лихвен процент и/или друг индекс. Съгласно чл.10 от Договора, Годишният процент на разходите (ГПР) на кредита бил в размер на 49.62 %. Всички изчисления на ГПР 1 по кредита били извършени, съгласно законоустановената формула за пресмятане на ГПР, посочена в приложение №1, към чл.19 ал.2 от Закона за потребителския кредит. При така изчисления ГПР са били взети предвид следните допускания: 1. Настоящия договор ще запази обвързващата си сила между страните за целия посочен срок ; 2. Всяка от страните ще изпълнява точно и без забава задълженията си, съответно във връзка с изпълнението по договора няма да бъдат начислявани разходи за събиране на просрочените задължения, лихви за забава и други неустойки. В посоченият процент на ГПР не се включвали разходите при неизпълнение на настоящия договор, посочени в чл.19. Съгласно чл.11 т.1 от Договора, размерът на погасителната вноска бил 106,69 лева. Съгласно чл.11 т.2 от Договора, броя на погасителните вноски бил 48. Съгласно чл.11 т.3 от Договора, срокът за плащане на погасителните вноски бил описан в погасителния план (всяко 10- то число на месеца).

Съгласно чл.11 т.4 от Договора, общата сума дължима от потребителя възлизала на 5089,47 лева. В чл.11.5 бил описан подробно погасителния план към Договора. Съгласно чл.11 т.6 от Договора, Кредитът се погасявал от Потребителя посредством месечните анюитетни вноски (главница и лихва), съгласно погасителния план, подробно описан в чл.11.5, колона 5 и при условие, че е изпълнен ангажимента на потребителя по чл.18.2, т.7 от договора. В случай на неизпълнение на чл.18.2, т.7 към дължимата месечна анюитетна вноска се добавяли и допълнителните разходи в колона 6, договорени в чл.18.2, т.8. Погасителният план съдържал общия размер на дължимите погасителни вноски, датите на тяхното падежиране и подробна информация за всяка погасителна вноска, състояща се от вноска по главницата и вноски по лихвата, изчислена на базата на договорения лихвен процент по чл.9. В случай на просрочие при изплащането на една или повече дължими месечни вноски, потребителят бил длъжен да заплати и начислените лихви за периода на просрочието. Съгласно чл.11 т.7 от Договора, паричните вноски по кредита следвало да бъдат заплащани от потребителя на кредитора по един от следните начини:

- по банков път - банкова сметка в лева с IBAN: ********* при Първа Инвестиционна Банка АД и титуляр на сметката Мъни Плюс Мениджмънт ЕАД. Като основание за плащане следвало да се посочва номера на договора за потребителски кредит или ЕГН/ЛНЧ на потребителя. Плащането се считало извършено при заверяване на посочената банкова сметка с дължимата сума;

- в брой - в офисите на кредитора - чрез организираната система за разплащане ePay.bg, КИН: **********;

- чрез лицензиран оператор на услугата „платежни услуги парични преводи" „И3ИПЕЙ" АД, КИН: **********;

Съгласно чл. 11 т.8 от Договора, страните се съгласявали, че с всяка постъпила сума от Потребителя по настоящия договор ще се погасяват най- напред разноски, други разходи, комисионни, такси, ако такива са направени и/или начислени, после лихви за забава, после начислените лихви и накрая главницата на задължението. Съгласно чл. 18.2, т. 7 от Договора потребителят се задължавал в срок от 3 работни дни след сключването на договора, да предостави на кредитора оригинален документ - „документ за доходите", с подпис и печат 2 на издалите го лица и/или компетентни органи, удостоверяващ пълния размер на декларираните доходи от страна на потребителя в представеното искане за потребителски кредит, които са използвани при оценката на кредитоспособността. Документът за доходите можело да представлява служебна бележка, данъчна декларация с входящ номер, сключен и активен договор или друг документ, но не бил ограничен до изброените и се представял от страна на потребителя в търговския обект на кредитора, в който се сключвал договора за потребителски кредит. Кредиторът имал право да откаже приемането на представения документ за доходите, ако не удостоверява всички декларирани доходи от потребителя в искането за потребителски кредит. Съгласно чл. 28.2, т. 8 от Договора страните се съгласявали, че неизпълнението на задължението на потребителя по чл. 18.2, т. 7 ще причини на кредитора вреди, изразяващи се в извършването на допълнителни разходи, свързани с обезпечаването на риска от просрочие по погасителните вноски, които потребителят следвало да заплати в договорените размери. Потребителят декларирал, че е предварително уведомен от страна на кредитора и изрично се съгласявал, че неизпълнението на неговото задължение по чл. 18.2, т. 7 ще принуди кредитора да обезпечи заплащането на всички дължими погасителни вноски чрез заплащането на разходи, свързани с възлагане на обслужване на всички плащания по този договор на трето физическо или юридическо лице изпълнител/инкасатор на задължения /кредитен консултант/, което да следи лично за точното изпълнение на задълженията по този договор, като включително извършва следните фактически и правни действия: следи за падежите на съответните плащания; провежда телефонни разговори с потребителя; посещава потребителя в неговия дом или друго договорено между страните място, с цел събиране на дължимите суми и последващото им отчитане в офис на кредитора или директно по банкова сметка на последния; извършва всички други необходими действия във връзка с точното изпълнение на задълженията на потребителя по настоящия договор. Потребителят се съгласявал, че кредиторът ще извършва допълнителните разходи поради неговото неизпълнение през целия срок на този договор макар и отделни парични вноски да бъдат заплатени лично от страна на потребителя на определения падеж директно в търговски обект на кредитора или по негова банкова сметка.

В случай че потребителят в определения срок не изпълни задължението си, посочено в чл.

18.2, т. 7 същият дължал на кредитора заплащането на обезщетение в общ размер на 1680,00 лева, платимо на равни части, ведно с дължимите погасителни вноски по кредита, съгласно погасителния план по договора. В края на срока на Договора ищцата следвало да върне сума в общ размер от 6769,47 лева (при изтеглена главница в размер от 2 500 лева), от които: 2 500 лева - главница; 2589,47 лева - лихва; 1680,00 лева - обезщетение при неизпълнение на задължение по чл. 18.2, т. 8.

Поддържа се в исковата молба, че към датата на депозирането й ищцата погасила сума, малко по- малка от главницата по процесния договор.

Според ищцата договор за потребителски кредит № M0000009548/22.03.2022 г. е недействителен на основание чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл.10 ал.1 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК най-напред 3 поради това, че клаузата на чл. 18.2, т. 7 от договора и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налагали разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставяла избор за потребителя дали да предостави обезпечение под формата на документи за дохода му, които да доказват неговата кредитоспособност. В допълнение е посочено, че представянето на подобни документи поставяло изначално изисквания, за които било ясно, че са неизпълними от длъжника и с които кредиторът целял да се обогати. Не било посочено кои точно разходи формират ГПР. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК била на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следвало да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябвало да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) било оскъпяването му по кредита, което щяло да се дължи и в това именно се състояла недействителността като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В процесния договор било нарушено и това изискване на закона, доколкото никъде не било посочено кои разходи формират ГПР.

Същото представлявало нарушенне на чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК. Ето защо ищцата счита, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Неустойката за неизпълнение на задължение по чл. 18.2, т.8 не била включена като разход в ГПР и потребителят нямал възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното било задължително условие за получаване на кредита. Кредиторът не включвал т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му бил по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи били илюстрирани и от факта, че самият кредитор, изначално разсрочвал вземането за неустойка " в погасителният план. В тази връзка, явно било кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на изисканите от ответното Дружество документи.

Именно предвид гореизложеното, вземането за неустойка, на практика представлявало скрито възнаграждение за кредитора и като такова следвало да бъде включено в годишния 4 процент на разходите. Разходите за същата били пряко свързани с договора за кредит, съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.