Решение № 186 от 04.01.2024, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. В., 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ при участието на секретаря Н. ЦВ. К. като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №

20231300500340 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ЮБ“АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.С. 1766, ул.“О.“ №* против Решение № 508 от 03.07.2023г., постановено по гр.д. №2420 по описа на РС- В.. С обжалваното решение жалбоподателят „ЮБ“АД е осъден да заплати на ищеца С. И. Д. сумата от 1700 евро /главница/, представляваща обезщетение за причинени на 02.09.2022 г. имуществени вреди, в резултат на въвеждане в заблуждение на пълномощника на ищцата/ ЛН/ от длъжностно лице в „ЮБ“АД, при изпълнение на възложената му работа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 28.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението. Със същото решение въззиваемото дружество е осъдено да заплати на въззивника и сумата в общ размер от 734.34 лв., направени разноски в първоинстанционното производството.

Твърди се във въззивната жалба от жалбоподателя, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Излага се, че предявения иск от ищцата и при така наведените в исковата молба твърдения е с правна квалификация по чл. 79, ал.1 от ЗПУПС, уреждащ отговорността на Б* при изпълнение на неразрешена платежна операция, а не за непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД, доколкото платежната операция е изпълнена на основание на договор за спестовна 1 сметка, сключен между Б* и ищцата.

Посочва, че ВРС незаконосъобразно приел, че е налице нередовност на исковата молба и дал възможност на ищцата да внесе уточнение. Уточненията на ищеца в първото съдебно заседание представлявали изменение на основанието на иска по чл. 214 от ГПК, на което изрично се противопоставил, тъй като затруднявало защитата му. Излага, че с уточненията по чл. 143, ал.2 от ГПК не можело да се променя заявения правопораждащ факт и основанието на иска такова, каквото е очертано в обстоятелствената част на исковата молба. Счита, че няма противоречия в изложените в исковата молба факти, нито между тях и петитума на иска, поради което молба на ищцата от 21.02.2023г. не следва да се взема предвид, тъй като същата е подадена в изпълнение на процесуално незаконосъобразно разпореждане на съда.

Поддържа, че разпореждане N 561 от 13.03.2023 г. на ВРС е незаконосъобразно.

Излага, че с разпореждането съдът приел, че с молбата от 21.02.2023г. на ищеца по същество представлявала молба за изменение на иска, което е в противоречие с предходното разпореждане от открито съдебно заседание, според което искова молба била нередовна. В тази насока навежда довод, че ако няма редовна искова молба, то няма предявен иск, а ако няма предявен иск, не може да има и изменение в него. Счита за недопустимо с една и съща молба да се отстраняват нередовности в исковата молба и да се прави изменение на иска.

Твърди се, че молба за изменение на иска може да се подаде най-късно в първото съдебно заседание, поради което искането отправено от ищеца на 21.02.2023г. е извън преклузивния срок по чл. 214, ал.1 от ГПК. При това допуснато процесуално нарушение от ВРС счита, че обжалваното съдебно решение е недопустимо и иска същото да бъде обезсилено.

В условие на евентуалност твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществени процесуални нарушения. В тази насока навежда възражения срещу правната квалификация на предявения иск, като в случая б* можела да отговаря спрямо ищцата само на договорно основание, тъй като договорната отговорност изключвала д.ктната. Излага, че спорът произтичал от изпълнението на платежна операция по банковата сметка на ищцата, изпълнена на основание договор за спестовна сметка, сключен между Б* и ищцата и касаел само имуществените последици от изпълнението на платежната операция. Посочва, че редът за предоставяне на платежни услуги на физически лица, сключили договор за банкова сметка с банка били уредени в договора и приложимите към него Обши условия (ОУ), а правата и задълженията на страните по договор за банкова платежна сметка, които не са уредени в договора, са уредени в специален закон - Закон за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Обн., ДВ, бр. 20 от 06.03.2018 г., в сила от 06.03.2018 г., а подетайлно в Наредба N 3 на БНБ от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти.

Излага, че в случая условията за водене и извършване на операции с банкови сметки на физически лица са уредени в Раздел V от приложените общи условия за откриване, 2 водене и закриване на банкови сметки на физически лица (ОУ). Към случая били относими разпоредбите на чл.V, т.10 до т.14 от ОУ, съгласно които отговорност за съдържанието на платежното нареждане носи единствено титулярът на сметката. Задължението на Б* се изчерпвало с това да изпълни нареждането така, както е подадено. За нарушение на това задължение б* отговаря съгласно ЗПУПС, като не било налице основание за ангажиране на тази отговорност.

Твърди, че в случая липсвало и виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на б*. Посочва, че дори да има уговорка за задължаване на сметката на платеца на ден, различен от деня на подаването на платежното нареждане, то тя може да бъде само писмена, и платежното нареждане може да бъде отменено най-късно до края на работния ден, предхождащ деня на задължаване на сметката, съобразно чл. V.14 от ОУ към Договора и чл.85, ал.З от ЗПУПС, вр. чл. 83, ал.4 от ЗПУПС.

Жалбоподателят навежда възражения за неправилност на решението, поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода на съда, че по делото били установени всички елементи на фактическия състав на чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, който извод не се подкрепял от доказателства по делото.

Не било ясно в какво точно се изразявало противоправното деяние на банковия служител . П. и точното съдържание на изявлението на този служител, посочена от ищцата като извършител. Не било доказано твърдяното противоправно деяние на служителя . П., че последната въвела в заблуждение пълномощника на ищцата ЛН, че на следващия работен ден след посещението , при което наредила превода, то същият със сигурност може да бъде спрян по нейно искане. В тази насока посочва наличието на противоречия в събраните по делото гласни доказателства.

Излага, че няма основание за ангажиране на отговорността на б* по чл. 49 от ЗЗД, поради това, че служителката . П. няма вина и не носи отговорност за заблуждението на клиентката. Нито пък този служител е допускал, че клиентът може да е разбрал, че при поискване сумата ще бъде безусловно върната и че твърденията му за измама ще бъдат безусловно приети от получателя на превода и/или неговата банка.

Посочва, че действията на банковия служител . П. не са били противоправни.

Служителят е изпълнил задълженията си при изпълнение на платежно нареждане, произтичащи от закона (ЗПУПС) и договора, които включвали точно изпълнение нареждането на клиента и при отговор на въпрос да му отговори съобразно законовата уредба и вътрешните правила на б*.

Твърди, че решението на ЛН да извърши плащането на 1700 евро не е в причинно следствена връзка с поведението на служителя П.. От свидетелските показания на посочените от б* служит. се установявало, че тя е влязла с банковия офис с цел да извърши плащане, а разговорът относно нейните притеснения, при който е станало дума за връщането на превода, се е състоял след като платежното нареждане е било вече подписано. Поради което излага, че разговора със служителя не е причина, мотивирала към г-жа Н. да извърши превода.

3

Посочва, че по делото били налице доказателства, сочещи нейните действителни мотиви за превода: трудностите с намирането на квартира в А.; продължителното безрезултатно търсене, което логично я довело до решение при възникване на някаква, макар и несигурна перспектива за успешен изход, да се поеме известен риск; наличието на писмен договор, който логично би могло да се очаква да успокои в известна степен притесненията й и да я мотивира да преведе сумата.

Излага, че в обжалваното решение хронологическата последователност на събитията е игнорирана, доколкото се сочело, че нямало значение кога е било извършено твърдяното въвеждане в заблуждение - дали преди или след подписване на нареждането. Счита, че това обстоятелство е съществено за правния извод дали е налице причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно поведение и вредоносния резултат.

Иска от съда да отмени обжалваното решение на РС-В., вместо което да постанови съдебен акт с който да отхвърли предявения иск. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания. Прави искане за присъждане на разноски за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК от ответника по жалбата С. И. Д. гр.В., ул.“Ж.„ №22, бл.1, вх.* ап.* ЕГН ********** не е постъпил писмен отговор. В съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна, като доводи в тази насока са изложени в представената писмена защита. Не представя доказателства и не прави доказателствни искания. Прави искане за присъждане на разноски.

От данните по делото във връзка с направените оплаквания, съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

РС-В. е бил сезиран с искова молба от С. И. Д. от гр.В. против „ЮБ“АД, ЕИК 000694749, с която е предявен иск по чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1700 евро, обезщетение за причинените вреди, ведно със законната лихва от деня на завеждането на делото до изплащане на сумата и разноските по делото.

Обстоятелствата на които се основа предявения иск, са: Ищцата заминала за А., където имала затруднения с намирането на квартира. Потърсила съдействие от неин познат ЛД. На 01.09.2022 г. лицето ГМ изпратил договор за наем на ЛД, подписан от него.

Условието на „наемодателя“ било да се направи превод на едномесечен наем в размер на 1 700 евро, след което следвало оглед на апартамента, подписване на договора и настаняване.

Ищцата е клиент на ответното дружество „ЮБ“ АД. На 02.09.2022 г. упълномощената от нея ЛА Н.- нейна майка, превежда на ГМ сумата от 1 700 евро от 4 банковата сметка на ищцата в изпълнение на условието, необходимо за оглед на квартирата, който оглед обаче не се състоял, тъй като наемодателят спрял да отговаря на посочения телефонен номер. Ищцата разбрала, че е измамена и уведомила майка си.

При нареждането на превода на 02.09.2022 г./петък/ ЛН спод.ла със служител, че е възможно да са обект на измама, но я успокоили, че преводът се извършва на следващ работен ден, т.е. на 05.09.2022 г. - понеделник и ако се установи, че са измамени и наемодателят не се появи на уговорената дата 04.09.2022г. - неделя, то преводът ще се спре.

На 05.09.2022 г. пълномощникът на ищцата отишла в б* и входирала искане за връщане на превода от 1700 евро, но б* не изпълнила искането за връщане на сумата.

В допълнителна молба от 21.02.2023 г. ищцата уточнява, че за да извърши превода на 02.09.2022 г. упълномощената ЛА е била убедена от длъжностно лице, работещо при ответника в клон на б* гр.В., че превода се извършва следващият работен ден - 05.09.2022г. и че на сутринта на 05.09.2022 г. по нейно разпореждане може да се спре излъчването на превода. Възможността да се спре превеждането на сумата на 05.09.2022г. е основен мотив да се преведе на 02.09.2022 г. сумата от 1700 евро. Без гарантираната от длъжностното лице възможност да се спре изплащането на сумата от 1700 евро на 05.09.2022 г. ЛА не би извършила плащането на 1700 евро на 02.09.2022 г. Упълномощеното лице ЛА е била въведена в заблуждение от длъжностно лице относно възможността и времето да спре излъчването на превода - противоправно поведение по смисъла на чл.45 ЗЗД и в причинна връзка с причинената ѝ вреда в размер на сумата от 1700 евро.