Решение № 15419 от 12.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15419 гр. София, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110167150 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Л. Г. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2390,45 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.11.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 390,22 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2020г. до 04.11.2022г., сумата от 32,82 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.11.2022г. до изплащане на вземането, и сумата от 6,95 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 01.12.2019г. до 04.11.2022г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 4, находящ се в гр.

София, жк. „Надежда 4“, ..., аб. № 111347, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 20.12.2022г. по ч.гр.д. № 65280/2022г. по описа на СРС, 81 състав.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми. Претендира разноски.

Ответникът Л. Г. К., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, е депозирала отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение с ищеца с предмет доставка на ТЕ. Излага съображения, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че ответникът е собственик или ползвател на имота. Оспорва представените от ищеца 1 писмени доказателства. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Директ" ЕООД не изразява становище за основателността на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 65280/2022г. по описа на СРС, 81 състав, по което на 20.12.2022г. е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу Л. Г. К. да заплати следните суми: сумата от 2390,45 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.11.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 390,22 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2020г. до 04.11.2022г., сумата от 32,82 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.11.2022г. до изплащане на вземането, и сумата от 6,95 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 01.12.2019г. до 04.11.2022г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 4, находящ се в гр. София, жк. „Надежда 4“, ..., аб.

№ 111347.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо него в посочените размери, за които е издадена заповедта.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобИ.не/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. ОткрИ.нето или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от 2 топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобИ.нето на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

В случая от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 43, том XXXVII, дело № 7799 от 26.05.1992г. (л.18-19) се установява, че Иво Атанасов Стефанов е придобил собствеността по отношение на имот, представляващ: апартамент № 4, находящ се в гр. София, жк. „Надежда 4“, .... Видно от приетото решение № 199/27.10.1995г. по гр.д. № 721/2005 г. на СРС, 84 състав (л.110) е, че това е станало през време на сключения между страните на 08.10.1989г. брак, поради което имотът е придобит в режим на СИО. Бракът между страните е прекратен с посоченото решение, като СИО е трансформирана в обикновена съсобственост при равни квоти, а ползването на процесния имот – семейно жилище, е предоставено на ответника Л. Г.

К..

С мотивите на цитираното и по-горе Тълкувателно решение № 2/2017 г. ВКС, 2 Актът е постановен на 06.05.2024 ОСГК, е възприето становището, че когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс (СК) 3 между двамата възниква наемно правоотношение. Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с открИ.нето на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг. Възникналото наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК само по себе си не е достатъчно, за да може да се приеме, че единствено ползващият бивш съпруг дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, тъй като по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на топлинна енергия продължават да бъдат и двамата бивши съпрузи по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството си на съсобственици.

В случая, по делото се установява, че ответникът в качеството си на съсобственик на имота (и бивш съпруг, комуто е предоставено ползването на имота семейно жилище) е отправил до ищеца предложение да е единствен купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за имота – с молба – декларация от 22.08.1996г. (л. 15-16), т.е. след прекратяване на брачната връзка. Ето защо и при съобразяване на цитираното по-горе Тълкувателно решение, съдът намира, че легитимиран да отговаря по предявените искове за цената на ТЕ и свързаните с нея други вземания, е именно ответникът Л. К..

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Техем Сървисис” ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 02.09.2002 г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.