Определение № 95 от 07.06.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 95 гр. гр. София , 07.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимира П. Костова

Красимира Хр. Райчева

Магдалена Ат. Лазарова като разгледа докладваното от Красимира П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20211010600237 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.270, ал.4 вр. с ал.1 от НПК.

С протоколно определение от 07.05.2021 г. по НОХД № 94/2021 г., Специализираният наказателен съд, III състав, е изменил изпълняваната спрямо подсъдимия С. М. А. мярка за неотклонение „Задържане под стража” в „Домашен арест” с електронно наблюдение.

Против определението е постъпил протест от прокурор при Специализираната прокуратура, с оплаквания за неправилност, изразяваща се в необоснованост и незаконосъобразност. В него се застъпва тезата за съществуване и на двата риска по чл.63, ал.1 от НПК – от укриване и от извършване на престъпление, поради което се настоява за отмяна на протестираното определение и потвърждаване на досегашната мярка за неотклонение на подсъдимия.

Въззивната инстанция, след като се запозна с протеста и с материалите по делото, счита, че същият е процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен.

НОХД № 94/2021 г. на СНС е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия С. М. А. за две престъпления: по чл.198, ал.1 от НК – за грабеж (с употреба на сила) на златен синджир от владението на свид.А. и по чл.214, ал.2, т.1 и т.2 вр. с ал.1 вр. с чл.213а, ал.2, т.1 и ал.3, т.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК – за изнудване на свид.А., в условията на продължавано престъпление, като деянието е било придружено със заплаха за убийство и от 1 него са били причинени значителни имуществени вреди.

Подсъдимият търпи най-тежката мярка за неотклонение от досъдебната фаза, като тя му е била взета с определение на Окръжен съд – Пловдив от 23.12.2019 г., а фактическото задържане датира от 21.12.2019 г. Тази мярка е била изпълнявана до 07.12.2020 г. вкл., когато е била отменена от СНС, по съображения за нейното взимане от некомпетентен съд, а на 08.12.2020 г. подсъдимият е бил освободен. По-късно, това определение за оставянето на дееца без мярка, е било отменено от АСНС и на 19.01.2021 г. А. отново е бил задържан под стража. Или иначе казано, задържането до сега се изчислява на над година и четири месеца, а времето, през което подсъдимият е бил без мярка за неотклонение на около 40 дни.

Към момента по делото се провежда съдебно следствие в първата инстанция, което се развива с нужната експедитивност и ритмичност.

За да уважи искането на подс.А. и неговата защита за облекчаване процесуалното положение на дееца, СНС е приел, че няма опасност от укриване, а опасността от извършване на престъпление е с намалял интензитет, предвид срока на задържане. Отчитайки освен това, като нови обстоятелства – усложненото семейно положение и влошено имотно състояние на молителя, съдът е преценил, че подходяща за изпълнение на целите по чл.57 от НПК се явява следващата по тежест мярка „Домашен арест”, контролирана чрез електронно наблюдение.

Въззивната инстанция споделя изложените в оспорвания съдебен акт съображения.

Възражението на държавното обвинение за опасност от укриване, понеже докато е бил без мярка, подсъдимият е пътувал по работа до РТ.е било разгледано от СНС и е получило адекватен отговор, с който и въззивният съдебен състав се солидаризира. А именно: подсъдимият се е завърнал по своя воля в страната, изпълнил е задълженията си, произтичащи от придаденото му процесуално качество, поради което няма как това обстоятелство да се интерпретира като риск от укриване зад граница, с цел избягване на наказателно преследване. От наказуемостта на деянията и фактът, че деецът и жена му са безработни понастоящем, е неприемливо да се черпят автоматични доводи за укриване, защото опити в такава насока не е установено въобще да са правени.

Самият първостепенен съд изобщо не е коментирал и не е поставил в основата на преценката си за подходящата мярка, твърденията на подсъдимия за страх от потърпевшия, за провокации в мястото за лишаване от свобода и за нисък праг на търпимост, поради което тяхното засягане в протеста е безпредметно.

Няма резон в оплакването, че неоснователно бил даден превес на 2 личния над обществения интерес с предприетата промяна в процесуалната принуда. Тъкмо обратното, СНС е пристъпил към едно балансирано и изцяло законосъобразно положение, което отчита както личната опасност на дееца и обществената опасност вменените му противоправни прояви, така и продължителността на задържането – малко над година и четири месеца, социалния му статус – баща на три деца и влошеното финансово положение на семейството му.

Няма спор, че както грабежът, така и изнудването са тежки умишлени престъпления по смисъла на закона. Няма спор, че конкретните специфики на двете инкриминирани деяния, описани в обвинителния акт създават впечатление на пръв поглед за вероятно агресивна и с ниски морално волеви задръжки личност на А., независимо от чистото съдебно минало (налице е реабилитация). От друга страна обаче, не могат да се подминат предполагаемите мотиви на дееца, които водят на извод за подозирана фрустрация, проявила се като агресия спрямо конкретен субект и неговото имущество.

Правилно е застъпеното от първата инстанция виждане, че подсъдимият, с оглед развитието на производството и значителното доказателствено инкорпориране, няма как, бивайки със следващата по тежест мярка, реално да влияе на доказателствените източници, а изтъкнатото в протеста възражение в обратен смисъл, е голословно.

Основателно е счетено, че риск от извършване на престъпление все още съществува, като според апелативния съд, той се свързва предимно с възможност за саморазправа с пострадалия (макар такава да не е била проявена, когато А. е бил без мярка), но преодоляването му е постижимо с избраната форма в ограничаване правото на свободно придвижване на подсъдимия, контролирана и чрез електронно наблюдение, още повече, че местоизтърпяването на домашния арест на дееца е определено от СНС в гр.П., а местоживеенето на свид.А. е в гр.П..

Протестът не съдържа адекватни контрааргументи, защо изменената мярка е неподходяща или недостатъчна като процесуално ограничение, нито отчита продължителността на задържането до момента.

Ако изолацията в домашни условия, съчетана с електронно наблюдение се окаже неефективна и подсъдимият предприеме опити за реализиране (дистантно или опосредено), на каквато и да е форма на посегателство, няма пречка въпросът с процесуалната принуда да бъде поставен отново за преразглеждане от съда.

По горните съображения, атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, Апелативният специализиран наказателен съд 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.05.2021 г. по НОХД № 94/2021 г. на Специализирания наказателен съд, III състав, с което изпълняваната спрямо подсъдимия С. М. А. мярка за неотклонение „Задържане под стража” е била изменена в „Домашен арест” с електронно наблюдение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4