Решение № 12502 от 09.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12502 гр. София, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20211110173751 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове от „ТТ.С.“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против Н. Н. Б. за сумата 8039.86 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен №2050059, сумата 1102.97 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г., сумата 30.42 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 06.2018 г. до м.04.2020 г. и сумата 5.40 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.07.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №42484/2021 г., по описа на СРС, 168 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният в качеството си на потребител не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят . Заявява, че 1 в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.

В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът поддържа, че не е ползвател на топлинна енергия и не е собственик на процесния имот, поради което не следва да отговаря за процесните вземания.

Позовава се на изтекла в негова полза кратка погасителна давност. Счита договора сключен при общи условия за неравноправен и нищожен.

Поддържа, че в жилището никога не е имало отоплителни тела и топломери на тях, за което е удостоверено в изготвени от ФДР документи. Посочва, че с предходно постановени съдебни решения претенциите на ищеца са били отхвърляни като неоснователни.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД, счита предявените искове за основателни и доказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателя на ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.

2

Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

От приобщения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №70, н.д.№17676/1992 г. от 05.11.1992 г. на нотариус И. Н. – Първи нотариус при Софийската нотариална служба се установява, че Н. Н. Б. е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент №9, находящ се в АДРЕС с прилежащо му мазе. В качеството си на собственик на процесния апартамент Н. Н. Б. до настъпване на неговата смърт на 22.07.2002 г. е имал качеството потребител на топлинна енергия. След смъртта му всички негови имуществени права и задължения или дробни части от тях (дялове), са преминали върху настоящия ответник като единствен наследник по закон съгласно удостоверение за наследници с изх.

№000685/08.08.2003 г. г., издадено от Столична община, район Възраждане, което обстоятелство не е опровергано от ответника в настоящото производство. Възраженията на ответника, че не следва да отговаря за задълженията за топлинна енергия, тъй като приемането на наследството, разпореждайки се с имота, включен в наследствената маса, е последващо исковия период, съдът намира за неоснователни. Действително по делото не се установяват действия, извършени от Н. Н. Б. преди 31.08.2020 г., които да показват несъмнено намерение да приеме наследството, оставено от баща му, но съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН приемането произвежда действие от откриване на наследството. Затова наследникът се смята за правоприемник на наследодателя от момента на неговата смърт. Именно поради обратното действие във времето придобиването на наследството се счита за осъществено в този предходен момент – неговото откриване – 22.07.2002 г.

При това положение съдът намира, че независимо от възраженията на ответника последният е придобил собствеността върху процесния апартамент по наследство, считано от 22.07.2002 г. като след исковия период се е разпоредил с правото си на собственост заменяйки го за друг недвижим имот.

Това се установява от приобщения по делото нотариален акт за замяна на недвижими имоти – самостоятелни обекти в сграда №46, том II, дело 203/2020 г. от 31.08.2020 г. на нотариус С.М. рег. №785 на НК и район на действие СРС. При тези данни съдът формира извод, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката съгласно дадените с ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС разяснения през периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. респ. между него и топлофикационното дружество е съществувало облигационно отношение с предмет продажба на топлинна енергия.

Съдържанието на това облигационно отношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи през процесния период. Клаузите на действащите през процесния период общи условия не попадат в нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за защита на потребителите, каквито твърдения е навел ответникът.

3

Съдът намира, че те отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, поради което не могат да се квалифицират като неравноправни. Общите условия обвързват потребителите дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена е прието заключение на съдебнотехническа експертиза. Според заключението партида с абонатен №205059 се води на името на Н. Н. Б.. Вещото лице е установило, че в имота има 11 броя радиатори, които са затапени през 1992 г., но на ответника е начислявана топлинна енергия за отопление на имот при наличието на тези 11 броя инсталирани радиатори, на които няма монтирани топлинни разпределители и термостатни вентили като топлинната енергия е определяна на база „служебен отчет“. Констатирано е, че в имота липсва водомер за топла вода, но и че няма данни за затапване на щранга за топлата вода, поради което е начислявана топлинна енергия за БГВ на база брой лица – 4 лица с нормативно определен разход на денонощие в размер на 140л. през първия отоплителен сезон и на база реален отчет през втория отоплителен сезон.

Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост. Вещото лице е извело извод, че в имота през процесния период не е потребявана топлинна енергия за отопление на имот, респ. неправилно е била начислявана такава на ответника. Според заключението стойността на потребената топлинна енергия за БГВ и отдадена от сградната инсталация за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имота е в размер на 3675,76 лева.

Неоснователни са възраженията на ответника, че липсват доказателства за реално измерване на топлинната енергия, тъй като вещото лице е констатирало, че сумите за топлинна енергия за БГВ са отчитани, по изчислителен път в съответствие с действащата нормативна уредба и по показанията и технически изправен и сертифициран водомер за топла вода след извършен реален отчет. Отделно от това е съобразил, че намиращите се в имота радиатори са демонтирани (затапен). Посочено е и че отчетите са направени редовно през всички отоплителни сезони, включени в процесния период, за което свидетелстват и представените от третото лице – помагач талони за отчет на увредите за дялово измерване. Установена е и промяна в пълния отопляем обем на жилището, за което е изготвен констативен протокол, съгласно който считано от м.12.1999 г. е увеличен с 72 куб.м., достигайки 280 куб.м.

Ответникът не твърди да са заплатени суми за процесния период, поради което съдът приема, че същият като потребител на топлинна енергия за битови нужди дължи заплащането на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия в установения от заключението на съдебно – техническата експертиза размер като за разликата до 8039,86 лева следва да 4 се отхвърли като неоснователен.

При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията.

Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.