Решение № 328 от 17.02.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3075/2020
- Вид
- Решение № 328
- Подписан
- 17.02.2021
- В сила
- 17.02.2021
- Състав
- Ивелина Митева Събева, Мая Недкова, Константин Димитров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104а · Закон за енергетиката
- чл. 21, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл.98а · Закон за енергетиката
- чл.98в · Закон за енергетиката
- чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1 · Закон за нормативните актове
РЕШЕНИЕ
№ 328 гр. Варна , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Ивелина М. Събева
Константин Д. Иванов
Мая Недкова при участието на секретаря Нина И. Иванова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20203100503075 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 40127/24.06.2020г. на С. Х. С., собственик на ЕТ „Мизар-Съби Христов“, ЕИК837065411 чрез пълномощник срещу Решение № 1722 от 25.03.2020г., постановено по гр.дело № 15921/2019г. по описа на ВРС, 12св., с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивникът против „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, № 258, иск с правно основание чл.124 от ГПК, за приемане на установено в отношенията между страните, че въззивникът НЕ ДЪЛЖИ на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, № 258 сумата от 3791.74 (три хиляди седемстотин деветдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки) лева, представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 06.08.2016 г. до 17.06.2019 г. за обект на потребление, находящ се в ***,с кл. № 1300099173 и абонатен № 12321015, за която е издадена фактура от 01.10.2019 г.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Не оспорва, че между страните съществува валидно сключен договор за пренос и достъп до ел.енергия, както и, че същия се явява клиент с посочените абонатен и клиентски номер. Въззивникът намира извършената корекционната процедура за незаконосъобразна, а предявения иск за основателен. Твърди се, че съставянето на констативен протокол е съгласно изискванията на чл.55 от ПИКЕЕ, но същото не е достатъчно за да се приеме , че въззивникът дължи на дружеството заплащането на ел.енергия отчетена в скрития регистър, доколкото ответникът, чиято е доказателствената тежест не е установил показанията на скрития регистър към началото на визирания период на корекцията, респективно не е установил, че същата е била с нулеви показания.Твърди се неспазване на чл.33 ал.1 от ПИКЕЕ. Както и седмодневния срок за представяне на 1 демонтирания СТИ за експертиза в БИМ. иск и присъждане на разноски.
Моли за положително решение по предявения
В съдебно заседание въззивника чрез процесуален представител поддържат жалбата, претендира да се отмени първоинстанционното решение,да се постанови решение , с което иска да бъде уважен и да им се присъдят направените по делото разноски.Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Твърди се начислена сума за реално потребена от абоната ел. енергия, натрупана в т.н. скрит регистър, доказана с представения по делото протокол от БИМ, в качеството му на оторизиран и независим орган и заключението по СТхЕ. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната в имота ел.енергия. Същата се дължи на основание чл.55 от ПИКЕЕ вр.чл.200 от ЗЗД, като по делото е установено,че с спазени всички изисквания на правопораждащия фактически състав. Констативният протокол отразява действителното фактическо положение. В конкретната хипотеза не е налице изискването на чл. 33 от ПИКЕЕ т.к. обекта е присъединен към мрежа ниско напрежение с предоставена мощност до 100кВ. Спазен е 14дневния срок по чл.49 ал.5 от ПИКЕЕ. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото разноски.Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззивниците.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С. Х. С., собственик на ЕТ „Мизар-Съби Христов“, ЕИК837065411 срещу „Електроразпределение север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на 3791.74 (три хиляди седемстотин деветдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки) лева, представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 06.08.2016 г. до 17.06.2019 г. за обект на потребление с адрес –***, с кл. № 1300099173 и абонатен № 12321015, за която е издадена фактура от 01.10.2019 г.
В исковата си молба ищецът твърди, че е извършена проверка на средството за търговско измерване и е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което е начислена сметката за използвана ел.енергия, в размер на посочената сума.
Оспорва констатациите от изготвения КП,т.к. не е налице законова процедура по съставянето му. Оспорва и КП на БИМ. Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, както и не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в становището, периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури.
Моли за положително решение по предявения иск и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „ЕРП Север“ АД, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че процесната сума представлява цена на потребено количество електроенергия, дължима по силата на съществуващото между страните 2 продажбено правоотношение. Поддържа се, че е извършена проверка на средството за измерване, при която са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия. За проверката е съставен констативен протокол, на основание чл. 55 от ПИКЕЕ.Изготвения с обективираните в него констатации е годно основание за изготвяне на становище за начисляване на ел. енергия на начислените суми за потребена ел. енергия, като са спазени изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ. Абонатът е потребител ел. енергия в количество различно от отчетеното поради което дължи заплащането му, на основание чл.55 от ПИКЕЕ вр. чл.200 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Излагат се съображения , че ако съда приеме неприложимост на разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза , то доколкото в случая се касае за точно установено количество доставена на абоната ел. енергия, заплащането и се дължи на основание чл. 183 от ЗЗД.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищецът – въззивник е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в ***,с кл. № 1300099173 и абонатен № 12321015.
От КП № 1301595/17.06.2019г., се установява, че на посочената дата и по-горе адрес на потребление служители „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на процесното СТИ. Електромерът е демонтиран за проверка в БИМ и на негово място е монтиран нов. Протокола е подписан от актосъставителите и един свидетел – съпругата на ищеца, посочен с три имена и адрес.Последният е подписал протокола без възражения.
Представен е по делото КП № 1821/16.09.2019г. на БИМ – РО Русе, от който се установява, че при осъществяване на метеорологична експертиза на процесното СТИ е констатирано преминала ел. енергия в регистър 1.8.3 в размер на 010870.54 кВч и в регистър 1.8.4- 010391.49 кВтч. В протокола е посочено, че електромера съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Посочено е че СТИ не съответства на техническите характеристики – установена е намеса в тарифната схема на електромера.
3
По делото е представено становище от 27.09.2019г., за начисляване на корекция на ел. енергия за периода 06.08.2016г. до 17.06.2019г., като е посочено, че корекцията е извършена на основание чл.55 от ПИКЕЕ.
Изготвена е фактура № № 0105982176 от 01.10.2019г. на стойност 3791.74 лева.
От КП № 13121952 от 05.08.2016г. се установява, че процесното СТИ е монтирано на обекта на ищеца с нулеви показания на дневна и нощна тарифи.
От заключението/ и допълнително такова/ на приетата от ВРС съдебно – техническата експертиза се установява, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2015г., като метрологичната му годност е шест години. Натрупването в тарифа 1.8.3 е преминало през измервателната схема на СТИ в резултат на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ. Натрупаната в регистър 1.8.3 ел.енергия е преминала през СТИ, но не е отчетена. Нулевите показания на първа и втора тарифа на СТИ, означават, че при монтажа същия е бил нов, от което следва, че показанията и на останалите тарифи са нулеви. Направените изчисления и остойностяване на начислената ел.енергия в процесната фактура са математически точни и крайната цена е съобразена с решенията на утвърдените от ДКЕВР цени и ДДС, действащи в рамките на процесиня период.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласи доказателства чрез разпит на П. З. Д.,актосътавител, от които се установява , че при проверката на процесното СТИ и съставяне на КП, вписания в него свидетел е присъствал и е запознат с констатациите вписани в него.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия, което не е отчетено поради извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или неизправност на СТИ, че е извършена проверка на изправността на електромера и е използвана правилната съобразно одобрените и приети ПИКЕЕ методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена ел. енергия.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният електромер е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 55 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год. /, възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установено посредством метрологична експертиза измерено количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване.