Решение № 23745 от 29.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23745 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20241110161491 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск по чл.220,ал.1 КТ.

Ищецът Ф”ЕООД е предявил иск за осъждане на ответника в качеството му на негов бивш работник по трудово правотношение , изпълнявал длъжността „шофьор на товарен автомобил , международни превози” , да му заплати обезщетение по чл.220,ал.1 КТ за неспазено тримесечно предизвестие по чл.326, ал.1 КТ за едностранното прекратяване на трудовото правоотношение по негово искане на основание чл.326,ал.1 и ал. 2 КТ, въз основа на което е издадена заповед от 12.03.2024г. от управителя на ищцвото дружество, в размер на 2 799 лв, заедно със законната лихва от предявяването на исковата молба – 17.10.2024г. до окончателното плащане и разноските по делото.

В хода на съдебното производство ищецът и пълномощниците му поддържат предявения иск. При устните състезания в заседанието на 28.11.2025г. адвокат на ищеца е пледирал за уважаване на иска.

Ответникът К. А. К. оспорва изцяло предявения иск видно от изявленията на пълномощника му в депозирания на 20.12.2024г. отговор на исковата молба. Сочат се доводи , според които трудовото правотношение между страните е прекратено не на основание чл.326,ал.1 КТ , както твърди ищеца и както е посочено в издадената от него заповед от 12.03.2024г., а на основание чл.327,ал.1,т.2 КТ, т.е. едностранно от ответника, поради неплащането на трудовото му възнаграждение за месеците януари и февруари 2024г. от ищцовото дружество , т.е. трудовото правоотношение според ответната страна е прекратено от ответника но без предизвестие, а не с предизвестие по чл.326,ал.1 КТ.

1

Поради тази причина според ответника за него не е възникнало задължение по чл.220, ал.1 КТ за плащане на обезщетение за неспазено предизвестие.

В хода на съдебното производство ответникът и пълномощникът му поддържат оспорването на предявения иск. При устните състезания в заседанието на 28.11.2025г. адвокатът на ответника е пледирал за отхвърляне на иска. Доводи за неоснователността му са посочени и в депозираната на 02.12.2025г. писмена защита от адвоката на ответника.

Софиийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и от правна страна следното:

Относно процесуалния ред за разглеждане на иска :

Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки че предявеният осъдителен иск по чл.220,ал.1 КТ произтича от трудово правоотношение между страните , той не е сред изброените в чл.310 ГПК, поради което следва да бъде разгледан не по реда на чл.310 –чл.317 ГПК , а по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК.

Относно предявеното с исковата молба искане по чл.389 ГПК :

С определение № 42757/21.10.2024г. на СРС , 68 състав по насотящото дело е ОТХВЪРЛЕНО предявеното от ищеца с исковата молба искане по чл.389 ГПК за допускане на обезпечение на иска чрез налагане на запор на посочена банкова сметка на ответника.

Като необжалвано от ищеца това определение е влязло в сила.

Относно основателността на иска :

Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Страните по делото не спорят, че са сключили Трудов договор от 05.12.2023г., по силата на който е възникнало безсрочно трудово правоотношение между тях , като ответникът е изпълнявал длъжността „шофьор на товарен автомобил , международни превози”. Този трудов договор е представен с исковата молба.

Не е спорно по делото , че с писмена покана , изх. № 7 /21.02.2024г. (с погрешно написана дата – 21.12.2024г.- б.с.) ищецът като работодател е изискал от ответника като работник обяснения по чл.193 ГПК за неявяване на работа, считано от 19.02.2024г. и за други деяния, квалифицирани като дисциплинарни нарушения. Тази покана е представена по делото с исковата молба.

Безспорно е по делото и , че на 11.03.2024г. ответникът е подал до управителя на ищцовото дружество писмено Заявление , с което го е уведомил, че от датата на получаване на заявлението прекратява едностранно трудовия договор на основание чл.327 ,ал.1,т.2 ГПК поради забавяне на изплащането на трудовото му възнаграждение за периода от 01.01.2024г. до 03.02.2024г.

Няма спор между страните по делото и , че е издадена Заповед от 12.03.2024г. на управителя на Ф”ЕООД , с която е прекратен трудовия договор между страните „на основание чл.326 ,ал.1, и ал.2 КТ без предизвестие по инициатива на работника съгласно 2 негова молба” , считано от 12.03.2024г. , която е връчена на ответника на 15.03.2024г. видно от неговия подпис под текста й. Тази заповед е представена с исковата молба.

Заповедта от 12.03.2024г. на управителя на ищцовото дружество не е породила правно действие , т.е. трудовия договор между страните не е прекратен като правна последица от тази заповед. Това е така , тъй като не е налице писмено изявление на ответника като работник за едностранно прекратяване на трудовия договор с ищцовото другжество на основание чл.326 , ал.1 ГПК с предизвестие.

Фактът , че ответникът не е оспорил заповедта от 12.03.2024г. чрез предявяване на иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ , на който се позовава ищцовата страна, не означава , че тази заповед е породила правни последици. Това е така , тъй като заповедта от 12.03.2024г. няма конститутивно действие, а само установително (декларативно) действие, което обаче не съответства на реално осъществените факти. Това е така , тъй като работодателят не може със свое изявление да прекрати трудовия договор на основание чл.326,ал.1 КТ , защото това е едностранно право на работника , чието упражняване зависи само от неговата лична преценка. Работодателят може само да констатира прекратяването на трудовия договор на основание чл.326 ,ал.1 КТ , но само ако е налице надлежно писмено изявление на работника с изрично искане в този смисъл.

Писменото заявление от 11.03.2024г. на ответника представлява изявление за едностранно прекратяване на трудовия договор без предизвестие на основание чл.327 ,ал.1,т.2 КТ поради неплащане на трудово възнаграждение, което е РАЗЛИЧНО от изявлението за едностранно прекратяване на трудовия договор с предизвестие на основание чл.326,ал.1 ГПК.

Работодателят няма право да трансформира изявлението по чл.327, ал.1,т.2 КТ на работника в изявление по чл.326,ал.1 КТ , както е в конкретния случай. Ако основанието за прекратяване по чл.327 ,ал.1 КТ , което е посочено от работника , не е налице , отправеното от него изявление по чл.327,ал.1 КТ не поражда действие и няма за правна последица прекратяване на трудовия договор, но в този случай изявлението по чл.327,ал.1 КТ на работника не се трансформира автоматично в изявление по чл.326,ал.1 КТ и не обуславя прекратяване на трудовия договор с предизвестие от работника, както е приела ищцовата страна , за да издаде заповедта от 12.03.2024г.

Следва да се отбележи , че посоченото от ответника в писменото му заявление от 11.03.2024г. прекратително основание по чл.327 ,ал.1,т.2 КТ не е било налице към датата на получаване на това заявление от ищеца като работодател (11.03.2024г.) , защото видно от представеното по делото преводно нареждане от 23.02.2024г. трудовото възнаграждение на ответника за месец 01.2024г. му е било платено без закъснение , а трудовото възнаграждение за месец 02.2024г. не е било изискуемо към 11.03.2024г. , но и то е платено в срок видно от предственото преводно нареждане от 15.03.2024г. Неосъществяването на посоченото от ответника в писменото му заявление от 11.03.2024г. прекратително основание по чл.327 ,ал.1,т.2 КТ означава , че не са настъпили посочените в това изявление правни последици , а именно не е настъпило прекратяване на трудовия договор на 3 основание чл.327 ,ал.1,т.2 КТ.

Поради посочените причини трудовият договор между страните не е прекратен нито на основание чл.327,ал.1,т.2 КТ , както твърди ответника (защото няма никаква забава на ищеца при плащане на трудовите възнаграждения на ответника за месеците 01 и 02.2024г.) , нито на основание чл.326 ,ал.1 ГПК , както твърди ищеца (защото няма писмено изявление на ответника за едностранно прекратяване от него на трудовото правоотношение без предизвестие). Това означава , че въпреки че страните не изпълняват задълженията си по трудовия договор между тях , трудовото правоотношение не е прекратено формално, доколкото за прекратяването му се изисква писмена форма чл.335,ал.1 КТ , а не е налице валиден писмен акт , който да е породил правни последици , изразяващи се в прекратяване на трудовия договор между страните, доколкото такива актове не са нито писменото заявление на ответника от 11.03.2024г. , нито писмената заповед на ищеца от 12.03.3024г.

Страните следва в бъдеще да уредят писмено и по надлежен ред прекратяването на трудовото правоотношение между тях , което обаче е неотносимо към предмета на настоящото дело , който включва само осъществените факти до приключването на съдебното дирене в настоящото съдебно производство , а до този момент няма надлежни доказателства за валидно прекратяване на трудовото правоотношение между страните.

Обезщетението по чл.220,ал.1 КТ се дължи само при прекратяване на трудовото правоотношение на основание , изискващо отпряване на предизвестие. В конкретния случай трудовото правоотношение между страните не е прекратено на основание чл.326 ,ал.1 КТ едностранно от ответника с предизвестие, поради което за ищеца не е възникнало претендираното от него вземане по чл.220,ал.1 КТ за обезщетение за неспазено предизвестие.

Доколкото претендиранато от ищеца вземане по чл.220,ал.1 КТ не съществува към датата на приключване на устните прения пред настоящата съдебна инстанция , предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

Относно разноските :

На ответника с оглед чл.78,ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото , представляващи платеното от него адвокатско възнаграждение (800 лв видно от представения Договор за правно обслужване от 19.12.2024г.) На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като искът е отхвърлен изцяло.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от Ф”ЕООД, ЕИК:****, Столична община , село *** със съдебен адрес : град София, пл. „** чрез адв. Н. С. , против К. А. К., ЕГН: **********, град *** , област Пазарджик , ** със съдебен адрес : град София, бул. *** чрез адв. Е. Е. Х. , осъдителен иск по чл.220,ал.1 КТ за заплащане от ответника на 4 обезщетение по чл.220,ал.1 КТ за неспазено тримесечно предизвестие по чл.326, ал.1 КТ за едностранното прекратяване на трудовото правоотношение по негово искане на основание чл.326,ал.1 и ал. 2 КТ, въз основа на което е издадена заповед от 12.03.2024г. от управителя на ищцвото дружество, в размер на 2 799 лв ( две хиляди седемстотин деветдесет и девет лева), заедно със законната лихва от предявяването на исковата молба – 17.10.2024г. до окончателното плащане и разноските по делото.

ОСЪЖДА Ф”ЕООД, ЕИК:****, Столична община , село *** със съдебен адрес : град София, пл. „** чрез адв. Н. С. , ДА ЗАПЛАТИ на К. А. К., ЕГН: **********, град *** , област Пазарджик , ** със съдебен адрес : град София, бул. *** чрез адв. Е. Е. Х. , на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 800 лв (осемстотин лева), представляваща направените от ответника разноски по настоящото дело- платеното адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5