Разпореждане № 25200 от 15.02.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 25200 гр. София, 15.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно гражданско дело № 20231110149066 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „.“ ЕООД с ЕИК . (заявител) срещу М. М. Д., ЕГН:

********** (длъжница) за издаването на заповед за изпълнение на парични вземания, произтичащи от сключен договор за кредит № . от 20.01.2021 г. сключен между длъжника и "." ООД. Претендираните суми са 300,00 лева главница, сумата 66,03 лева (шестдесет и шест лева и 03 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 20.01.2021 г. до 20.10.2021 г., сумата 34,89 лева (тридесет и четири лева и 89 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 20.10.2021 г. до 29.08.2023 г., сумата 262,86 лв. дължими такси и 290,97 лв. неустойка по 6.2 от договора за потребителски кредит. Заявителят твърди, че тези вземания са му били цедирани, като цесията е била съобщена на длъжницата.

Съгласно текущото законодателство когато вземанията произтичат от договори, сключени с потребител, договорите ведно с приложенията към тях и общите условия се прилагат към заявлението, при което заповедният съд осъществява служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи или противоречие със закона или добрите нрави. При констатирането на неравноправни клаузи (или дори само при обосновано предположение), съответно на противозаконни или безнравствени уговорки, съдът отхвърля изцяло или отчасти заявлението. В този смисъл са чл. 410, ал. 3, чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 413, ал. 2 ГПК.

Според приложените към заявлението заверени преписи от договор за паричен заем „.“ № . от 20. 01. 2021 г. (за който се твърди, че е бил сключен дистанционно), общи условия на „.“ ООД за заеми „.“ и тарифа за таксите и разходите, събирани от „.“ ООД от неговите клиенти във връзка с предоставяните от дружеството заеми „.“, заявителят е предоставил на длъжницата парична сума в размер на 300 лева, а тя се е задължила да му върне главницата заедно с фиксирана възнаградителна лихва в размер на 40, 05 % (изчислена на годишна основа) на девет месечни вноски, три от които в размер на 10 лева и 01 стотинки, а шест в размер на 56 лева. Годишният процент на разходите при това положение според данните по договора за потребителски кредит е в размер на 48, 52 %. Страните са уговорили компенсаторна неустойка, която да замести липсата на обезпечение, в размер на 290 лева и 97 стотинки. Съдът приема, че така уговорената неустойка не превишава типичните си функции и не нарушава добрите нрави, защото обезпечава заплащането на главница, която е в по-голям размер от нея, както и на възнаградителна лихва. От друга страна, тази неустойка съставлява разход по кредита, който е трябвало да бъде включен при 1 изчисляването на годишния процент на разходите. Това е така, защото съгласно под общи разходи по кредита за потребителя се разбират всички разходи по кредита, включително такси, комисиони и всички други видове разходи, които са пряко свързани с договора за потребителски кредит, известни са на кредитора и трябва да бъдат заплатени от потребителя, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК). Това е така, защото изпълнението на съответното задължение (предоставяне на персонално обезпечение – две физически лица, отговарящи на редица условия, или безусловна банкова гаранция – в тридневен срок от сключването на договора) е било практически неизпълнимо, а освен това от погасителния план следва, че страните по договора са предвидили още при сключването му неизпълнението му, включвайки в погасителния план и неустойката, чието заплащане разсрочили успоредно с вноските по договора за потребителски кредит. При правилно изчисляване на годишния процент на разходите и въз основа на стойността на тази неустойка, която е почти равна по размер с главницата по договора за кредит, той надхвърля императивния максимум по чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.

Пропускът на страните да посочат действителния размер на годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит обуславя недействителността му на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Смисълът на изискването в договора за потребителски кредит да бъде посочен тъкмо действителният годишен процент на разходите произтича от правото на потребителя да може да прецени правилно икономическите последици от сключването на договора, както и да може да направи адекватно сравнение с предложения за сключването на други договори за потребителски кредит (така че да може евентуално да „рефинансира“ кредита). Затова посочване в договора на годишен процент на разходите, който не съответства на действителния, съставлява заблуждаваща търговска практика и следва да се приеме за нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В сходен смисъл е трайната съдебна практика на почитаемия Софийски градски съд (решение № 3609 от 04. 07. 2023 г. на СГС, II – А въззивен състав, по в. гр. дело № 8049/2022 г.; решение № 4456 от 11. 08. 2023 г. на СГС, II – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 1898/2022 г.; решение № 4304 от 02. 08. 2023 г. на СГС, IV – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 8430/2022 г.; решение № 4067 от 20. 07. 2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 9689/2022 г.; решение № 4058 от 20.07.2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 7753/2022 г.; решение № 3868 от 13. 07. 2023 г. на СГС, II – Б въвззивен състав, по в. гр. дело № 62/2023 г.; решение № 3480 от 06. 07. 2023 г. на СГС, II – Д въззивен състав, по в. гр. дело № 9659/2022 г.; решение № 2449 от 16. 05. 2023 г. на СГС, IV – А въззивен състав по в. гр. дело № 87/2022 г.; решение № 1407 от 22. 03. 2023 г. на СГС, IV – Д въззивен състав, по в. гр. дело № 1167/2022 г.). При това положение потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Той не дължи лихви или други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК).

От съображения за пълнота заповедният съд следва да отбележи, че по отношение на претенцията за 262 лева и 86 стотинки разходи за събиране на вземането поради забава в плащането, заповедният съд констатира, че то се основава на чл. 37, ал. 1 от общите условия във връзка със съответната тарифа. Тази клауза на общите условия обаче заповедният съд приема за нищожна поради противоречие с императивното правило на чл. 33, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Според този текст при забава на длъжника по договора за потребителски кредит кредитодателят има право само на обезщетение за забава. В дадения случай той вече е претендирал съответно обезщетение (34 лева и 89 стотинки), поради което не може да иска и сумата 262 лева и 86 стотинки.

По изложените съображения заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде уважено единствено по отношение на претендираната чиста стойност (главница) по кредита. За останалите суми заявлението следва да бъде отхвърлено, а със заповедта за изпълнение пропорционално трябва да бъдат присъдени сторените разноски.

2

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс на „.“ ЕООД с ЕИК . в частта, в която се претендира от М. М. Д. с ЕГН ********** заплащането на сумата 66,03 лева, представляваща договорна лихва за период от 20.01.2021 г. до 20.10.2021 г., сумата 34,89 лева, представляваща мораторна лихва за период от 20.10.2021 г. до 29.08.2023 г., сумата 262,86 лв. дължими такси и 290,97 лв. неустойка по 6.2 от договора във връзка с договор за паричен заем „.“ № . от 20. 01. 2021 г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.

Електронен препис от разпореждането да се връчи на „.“ ЕООД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3