Решение № 17841 от 31.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17841 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20231110102500 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на **** срещу М. Ц. П., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с искане да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, а именно: сумата от 464.10 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2017 г. до м. 05.2019 г., ведно със законната лихва от 24.08.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 105.35 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 30.07.2021 г.; сумата от 18.37 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 07.2018 г. до м. 05.2019 г., ведно със законната лихва от 24.08.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 4.30 лв. – мораторна лихва за периода от 31.08.2018 г. до 30.07.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48749/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и за исковото производства.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот, към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за имота, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Излага, че ответницата е изпаднала в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е сключвала индивидуален договор с ищеца. Твърди, че на 14.02.2019 г. имотът е придобит от трето лице, поради което 1 задълженията следва да се търсят от настоящия собственик. Счита за недоказано влизането на ищцовите Общи условия в сила. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия като недоказана. Оспорва иска за стойността на топлинната енергия и по размер, като счита, че в тази връзка са представени документи, които са без материална доказателствена сила и не установяват реално потребеното количество топлинна енергия. Акцентира, че по делото не са представени фактурите, липсват данни за показанията на общия топломер в абонатната станция, доказателства за неговата изправност и доказателства относно изправността на отоплителните уреди. Счита, че е налице неяснота относно загубите на топлинна енергия и как са калкулирани те и относно отопляемия обем, на база на който е определена дължимата сума за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата за периода до м. 08.2018 г. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за установяване дължимост на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48749/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок, при наличие на предпоставката по чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие, поради което възражението на ответницата за необходимост от индивидуален договор е неоснователно.

В случая от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 26.03.2008 г. се установява, че през 2008 г. ответницата е придобила собствеността върху апартамент № 6, 2 находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 2“, бл. 262, вх. 2, ет. 2. Видно е от Постановление за възлагане на недвижим имот от 14.02.2019 г., влязло в законна сила на 08.04.2019 г., че въз основа на Протокол от 08.02.2019 г. за обявяване на купувач на недвижим имот по реда на чл. 492, ал. 1 ГПК процесният имот е възложен на трето лице. Ето защо съдът намира за установено, че ответницата е била собственик на имота през част от исковия период – от 01.05.2017 г. до 07.04.2019 г.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало през горепосочената част от процесния период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, който договор съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от **** на клиенти в гр.

София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, за които с Определение № 28385/14.08.2023 г. е съобщено на страните, че на съда е служебно известно тяхното публикуване в един централен и един местен всекидневник.

За установяване факта на доставяне на топлинна енергия, нейния обем и цена, включително за доказване на правилното отчитане, разпределение и остойностяване на доставената топлинна енергия на ответницата през процесния период, е прието заключението на съдебно-техническата експертиза, за изготвянето на което вещото лице е съобразило редица документи, включително главните отчети и изравнителните сметки, съставени от ****. Възражението на ответницата, че за тези обстоятелства са представени само документи без материална доказателствена сила, е неоснователно, защото те се установяват от експертното заключение.

Съдът кредитира заключението на вещото лице Т. като обективно, компетентно и обосновано. От него се изяснява, че за периода редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Вещото лице посочва, че топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй като е преминавал проверки, които винаги са приключвали със заключение за съответствие.

Изяснява се, че остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение ****.

Установява се, че през процесния период в имота не е ползвана топлинна енергия за отопление на имот, като показанията на апартаментния топломер са били нулеви.

Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване през периода е начислявана по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота, но за периода 2018 г. – 2019 г. водомерът не е отчетен и на абоната е начислена топлинна енергия по разход от предходен период, което е нарушение, но е в интерес на абоната. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, по нормативно установена формула, като енергията е разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Вещото лице Т. посочва, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.

3

След като по делото е установено наличието на валидно договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия през част от исковия период, както и действителното доставяне на такава, то искът за нейната цена се явява доказан по основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота на ответницата е от значение единствено за доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.

При определянето на реално дължимата от ответницата цена на доставената топлинна енергия следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. От заключението на съдебно-техническата експертиза се изяснява, че стойността на доставената в имота през целия процесен период топлинна енергия възлиза на 478.01 лв. Доколкото ответницата е материалноправно легитимирана да отговаря само за задълженията за периода, в който тя е била собственик на имота – от м. 05.2017 г. до м. 03.2019 г. включително /доколкото тя е изгубила собствеността още в първите дни на м. 04.2019 г./, съдът на основание чл. 162 ГПК приема, че дължимата от нея сума за доставената през този период топлинна енергия възлиза на 450 лв.

По възражението на ответницата за изтекла погасителна давност съдът намира следното:

Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.

Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна 4 по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност е 69 дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.