Решение № 1679 от 10.04.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 19084/2023
- Вид
- Решение № 1679
- Подписан
- 10.04.2025
- Състав
- Таня Аспарухова Георгиева - Точевска
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 1 т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 ал. 1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68г ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- параграф 1 т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1679 гр. Пловдив, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330119084 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: град София, кв. Малинова Долина, ул. „Рачо П.- Казанджията” № 6, сграда Матрикс Тауър, ет. 4-6, представлявана от управителя Р. М.- Т., чрез пълномощник адв. Д.
П., е предявил против М. Н. К., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „***********” № ***, ет.
***, ап. ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 9857/ 2023 г. на ПРС, I бр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4573/ 06.07.2023 г. суми, както следва: сумата в размер на 3 014, 68 лева- частична главница за вноски с настъпил падеж за периода 15.12.2019 г.- 15.05.2023 г. включително по договор за потребителски паричен кредит *********/ 20.11.2019 г., сключен с „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от 27.04.2022 г., сумата от 1 811, 36 лева- договорна лихва за периода 15.07.2020 г.15.05.2023 г., сумата от 605, 16 лева- лихва за забава за периода 16.07.2020 г.- 05.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението05.07.2023 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 20.11.2019 г. между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД и ответницата бил сключен договор за потребителски паричен кредит ********, според който на длъжника се предоставил кредит в размер на 5 000 лева, на 60 анюитетни месечни вноски, всяка от по 156, 34 лева, с краен срок на погасяване- 15.11.2024 1 г., при ГПР- 21, 58 % и ГЛП- 18, 01 %. След усвояване на кредита, длъжникът бил погасил част от вноските, след което преустановил плащанията си. С договор за цесия от 27.04.2022 г. вземането по кредита било прехвърлено на ищеца. До длъжника било изпратено уведомление от новия кредитор на адреса му, като пратката се върнала с отбелязване „непотърсена“. Твърди се, че с връчване на исковата молба също следвало да се счита уведомен длъжника за прехвърлянето. Поради неплащане на сумите по договора, ищецът образувал частно гр. дело № 9857/ 2023 г. на ПРС, I бр. с-в, по което се издала заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, но длъжникът възразил и в тази връзка се предявявал настоящият установителен иск, само за падежиралите вноски, доколкото нямало връчено уведомление за предсрочна изискуемост. В този смисъл се моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но взема писмено становище по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че на ответницата не била предадена кредитната карта като платежно средство- лицето не било подписвало протокол за получаване на издадена карта, съдържащ ПИН код, а и нямало извършени тегления на каса или в брой. Оспорва се наличието на валидно облигационно правоотношение между страните. Сумите за договорна лихва били погасени по давност. Посочва се, че ищцата била с 98 % инвалидност и в момента се намирала в тежка депресия поради психично заболяване, като тя била многократно обект на интерес за злоупотреба на фирми за отпускане на кредити поради здравословното си състояние. Клаузата за предсрочна изискуемост била уговорена във вреда на потребителя, като с нея се нарушавали принципите на добросъвестност.
Длъжникът не бил и надлежно уведомен за прехвърленото вземане. Размерът на лихвите бил прекомерен и противоречал на добрите нрави, поради което те били нищожни. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски. В съдебно заседание пълномощникът на страната поддържа отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 4573/ 06.07.2023 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 9857/ 2023 г. на ПРС, I бр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 3 014, 68 лева- частична главница за вноски с настъпил падеж за периода 15.12.2019 г.- 15.05.2023 г. включително по договор за потребителски паричен кредит ***********/ 20.11.2019 г., сключен с „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от 27.04.2022 г., сумата от 1 811, 36 лева- договорна лихва за периода 15.07.2020 г.- 15.05.2023 г., сумата от 605, 16 лева- лихва за забава за периода 16.07.2020 г.- 05.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 05.07.2023 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото в общ размер на 349, 15 лева.
Така издадената заповед за изпълнение е връчена лично на длъжника, която чрез 2 пълномощника си е подала възражение в срок, като в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си.
Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
С договор за потребителски паричен кредит ******** от 20.11.2019 г., г., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК: 204915054, на лицето бил отпуснат кредит в размер на 5 000 лева, при следните условия: 60 броя месечни вноски, всяка от по 156, 34 лева, ГПР- 21, 58 % и ГЛП- 18, 01 %, със застрахователна премия от 1 779 лева и такса ангажимент от 175 лева, при обща стойност на плащанията от 9 380, 40 лева.
Към договора са представени документите по кредитно досие на длъжникапогасителен план, условия по кредита, СЕФ, споразумение за разсрочване.
С договор за цесия от 27.04.2022 г. между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, по Приложение № *** е прехвърлил вземането по процесния кредит на ищеца, като са приложени приложение към цесията, пълномощно на цесионера, с което той да уведоми длъжниците за прехвърлените кредити, както и потвърждение за цесията.
Видно от приложението, процесният кредит е включен като част от цедираните договори под номер ****.
Представено е още уведомително писмо за цесията до длъжника, ведно с обратна разписка за връчването му на длъжника, върната като непотърсена пратка.
По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е установило, че заемът от 5 000 лева е отпуснат на ответницата за потребителски цели по следния начин: сумата от 4 825 лева- усвоени по нейна банкова сметка и сумата от 175 лева- удържана такса ангажимент. Общо платената по кредита сума била в размер на 312, 68 лева. Остатъчните дължими по кредита суми били, както следва: главница в размер на 2 897, 86 лева за периода 15.12.2019 г.- 15.05.2023 г.; договорна лихва в размер на 1 811, 36 лева за периода 16.07.2020 г.- 15.05.2023 г.; лихва за забава в размер на 397, 93 лева за периода 16.07.2020 г.- 15.05.2023 г.
Като писмени доказателства са приети документи относно здравословното състояние на ответницата- епикризи и ТЕЛК решения.
Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ответницата (протокол от с.з. от 21.03.2025 г.). Св. Т. Т. К.- майката на ответницата, посочва, че дъщеря й се била родила с много рядко заболяване, което провокирало и останалите й заболявания, едно от които било психическо биполярно разстройство. Като ученичка имала тежки депресии, после изпадала в манийни епизоди и в такива периоди теглела кредити. Не си давала сметка какво точно прави. Посещавала психиатър, вземала лекарства, но не винаги се повлиявала положително. Когато вземала пари, не помнела какво била направила с тях, а и не казвала. Майката се притеснявала, че някой можел и да злоупотребява със състоянието й. От заемите разбирала, когато в къщи се получавали писма и съобщения от 3 кредитори. Към есента на 2019 г. майката била на село, там гледала възрастен човек, ответницата дошла с влака, донесла деликатеси преди Нова година и после си тръгнала, но не се държала адекватно.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Няма спор по делото, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит, по който е получил определена парична сума, срещу задължението да я върне в определен срок, при съответни условия на заема. Вещото лице е установило, че заемната сума е била преведена по лична банкова сметка на потребителя, който по този начин веднага я е условил.
Вземането по кредита обаче в последствие е било прехвърлено с договор за цесия на ищеца, като такава възможност изрично е предвидена в чл. 26 от договора, според който кредиторът има право по всяко време да прехвърли вземанията си по кредита на трето лице, без да е необходимо съгласието на длъжника.
Договорът за цесия е действителен, приложението към него е неразделна част от същия и съдържа предмета и цената на всяко прехвърлено вземане, включително и процесното. Както вече се посочи, в договора за кредит изрично е предвидена възможността финансовата институция да прехвърли правата си по договора на трето лице, без да е необходимо изрично писмено съгласие на длъжника, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК. Новият кредитор е изготвил уведомление до длъжника, като по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато той е изрично овластен за това (както е станало тук), доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово пълномощие. По делото е представено такова пълномощно, с което ищецът е бил овластен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ да уведоми от името на последния всички длъжници по договорите за кредит за това, че вземанията са прехвърлени на друг кредитор. В този смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно и като действително то поражда правните си последици. Действително не се установява съобщението реално да е било получено от длъжника, но от страна на финансовата институция са били предприети необходимите действия за уведомяване на длъжника за новия му кредитор. Писмото е изпратено до адреса на лицето, посочен в договора за кредит, който е регистрираният му такъв по справка, както и по лична карта и по отношение на който в договора изрично е предвидено, че уведомленията ще се считат за достигнали до адресата, след като са изпратени точно тамчл. 9 от договора. Кредиторът е изпълнил задълженията по договора в тази връзка в риск на длъжника е да осигури получаване на известията, изпращани на декларирания от него адрес за кореспонденция, доколкото той изначално се е съгласил с подписването на договора на 4 този начин на уведомяването си. След като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно (заповедно и/ или исково) производство е напълно редовно. Видно от приложеното заповедно дело, длъжникът лично е получил заповедта за изпълнение, т.е. узнал е още тогава за прехвърленото вземане, а и е упълномощил свой адвокат за процесуален представител, поради което твърденията в отговора в насока липса на уведомяване/ незнание на лицето са неоснователни. Отделно, няма доказателства по делото, че длъжникът е извършвал плащания на процесните суми на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът- защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. От всичко изложено дотук, в случая се налага еднопосочният извод за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.
Разпечатката съдържа 28 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0dee535d-317c-45b1-9442-10214ab9d08e