Определение № 1543 от 26.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1543 гр. София, 26.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20258002102651 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Б. Л., чрез адв. М. А., против решение № 388/20.01.2025г. по в.гр.д. № 12660/2021г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20138745/14.06.2021г. по гр.д. № 15534/2020г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П.

Б. Л. срещу К. Б. Л. иск за делба на еднофамилна жилищна сграда, находяща се в [населено място], район „И.“, ул. „***“ № 24А, с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ по документ за собственост 58 кв.м., а по скица 66 кв.м., ведно с общите части на сградата и таван /подпокривно пространство/, която сграда попада в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], при квоти от по 1/2 ид. ч. за всеки.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.

3 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Налице ли е „невъзможен предмет“ на една сделка, обуславящ нейната нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, ако към момента на 1 прехвърлителната сделка имотът е описан непълно и с липсващи части от същия и страните не са постигнали съгласие точно коя част от имота се прехвърля?

2. Налице ли е „годен“ самостоятелен обект, който може да бъде предмет на прехвърлителната сделка, ако към момента на прехвърлителната сделка имотът е описан непълно и с липсващи части от същия?

3. Нищожен ли е договорът за прехвърляне на недвижим имот на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД – поради „липса на предмет“, ако към момента на сключване на сделката обектът не е съществувал във вида, в който е описан в разпоредителната сделка?

4. Нищожен ли е договорът за прехвърляне на недвижим имот, ако имотът не съществува фактически във вида, в който е описан в акта и тази неопределеност на престацията води ли до нищожност на основание и на липса на съгласие предвид, че е неясно съгласието за кои части от сградата, предмет на продажбата, е дадено това съгласие и за кои не е? Сочи се противоречие с решение № 158/08.04.2010 г. по гр.д. № 4017/2008 г. на ВКС, I г.о.

5. Ако от волята на страните не става ясно какъв е „предметът на договора“ и дали се прехвърля имотът във вида, в който е, то съглашението ще бъде ли нищожно поради невъзможност на предмета, поради липса на воля или по друга причина?

6. Преклудира ли се възражението за нищожност на нотариален акт, ако е развито подробно във въззивната жалба и следва ли да се разглежда от контролната инстанция, ако в доклада по делото пред първата инстанция не са дадени указания за разпределение на доказателствената тежест в тази насока?

7. Длъжен ли е съдът да следи служебно за нищожността на нотариалния акт и да прецени сам валидността на сделката /дори и без възражения на страните/, когато основателността на иска е в зависимост от нейната действителност? По въпрос № 7 се сочи противоречие с т. 3 от ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

8. Може ли един начално неточно и непълно описан обект /предмет/ да доведе до валиден договор за покупко-продажба?

От ответника по жалбата К. Б. Л., чрез адв. В. Д., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като 2 обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че производството по делото е образувано по предявен от П. Б. Л. срещу К. Б. Л. иск за делба на еднофамилна жилищна сграда, находяща се в [населено място], район „И.“, ул. „***“ № 24А, с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ по документ за собственост 58 кв.м. а по скица 66 кв.м., ведно с общите части на сградата и таван /подпокривно пространство/, която сграда попада в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], като твърденията на ищеца са, че е налице съсобственост с ответника на основание наследствено правоприемство и давност.

Прието е за установено от фактическа страна, че страните са синове на Б. Й. Л.

/починал на 15.07.2006г./ и С. К. Л. /починала на 05.06.2000г./.

Наследодателите на страните притежавали в режим на СИО дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], въз основа на одобрена съдебна спогодба за делба по гр.д. № 6164/1994г. на СРС. Преди придобиване собствеността върху този имот, на наследодателите е учредено право на строеж за жилищна сграда – масивна постройка едноетажна, състояща се от едноетажна сграда от стая, кухня, антре, с таванска стая, със свои средства, материали и труд, като е разрешено да построят при желание и възможност и втори етаж. Въз основа показанията на свидетелите Е. Г. и Л. С. е прието за установено, че правото на строеж е реализирано към 1966 г. С нотариален акт № 53/03.11.1995 г. Б. Л. и С. Л. продали на ответника К. Л. жилищна сграда със застроена площ от 58,56 кв.м., състояща се от етаж и тавански етаж - етажа състоящ се от една стая, кухня, и сервизи помещения и тавански етаж състоящ се от една стая и кухня, заедно с две мазета, без дворното място в което е построена сградата. Прието е за установено също, че в имота е била е построена и втора жилищна сграда, която е прехвърлена на ищеца по делото.

Съдът е посочил, че спорно между страните е каква жилищна сграда е построил Б. Л. – на колко етажа и с какво разпределение и съответно какъв е бил нейният вид към 1995 г. В тази връзка са изложени мотиви, че от свидетелските показания е установено, че след като къщата е изградена от Б.

3

Л., не е имало сериозни функционални и конструктивни преустройства, а извършваните ремонти от ответника К. Л. са били по реновирането й, но не и надстрояване или пристрояване. Всеки от свидетелите сочи различен брой жилищни етажи– повечето твърдят, че са два, а според свидетеля Л. С. е един, тъй като не счита сутерена за жилищен етаж. Въззивният съд е приел, че всички свидетели безпротиворечиво сочат, че къщата се състои от един жилищен етаж, в който живеел ответникът К. Л., заедно с родителите си и един приземен етаж, в който имало две стаи – спалня и кухня и голямо мазе, където П. Л. е живял заедно със семейството си до построяването на новата къща. Свидетелите С. и П., който е помагал на К. Л. за извършване на ремонт на къщата, установяват, че на тавана не може да се влезе прав, там има греди и по никакъв начин не може да се използва, освен при нужда за ремонт.

Въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза е прието за установено, че спорната сграда се състои от един приземен етаж /сутерен/, един жилищен етаж и подпокривно пространство. Няма тавански етаж и в този смисъл сградата има един жилищен етаж – самостоятелен обект и един сутерен – който е самостоятелен обект, но не жилище, тъй като не отговаря на нормативните изисквания за светла височина на помещенията. До таванското помещение няма достъп от етажите освен през един отвор в тавана, който е под окачения таван в санитарния възел на жилищния етаж.

Според въззивния съд различието между констатациите на вещото лице и свидетелските показания относно броя и вида на етажите, не дискредитира заключението на експертизата, доколкото същото е дадено на база технически и нормативни изисквания, а свидетелите определят брой на етажи и жилищни етажи според собственото си възприятие и начина на използване на съответните помещения.

При така приетото за установена е направен извод за неоснователност на предявения иск за делба, тъй като спорната жилищна сграда не е съсобствена между страните, а неин собственик е ответникът по силата на сключения през 1995г. договор за продажба.

Въззивният съд е посочил, че в хода на първоинстанционното производство ищецът е поддържал, че наследодателите на страните не са прехвърлили на ответника цялата жилищна сграда, а само част от нея. Във въззивната жалба , ищецът е навел довод за нищожност на сделката поради липса на предмет и липса на съгласие – воля на прехвърлителите, доколкото с оглед 4 несъществуващия обект е неясна и тяхната воля коя част желаят да прехвърлят.

Изложени са мотиви, че съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. При основанието за нищожност невъзможен предмет, когато се сочи правна невъзможност, порокът произтича от съдържанието на сделката, а когато се сочи фактическа невъзможност, както е в случая, порокът не произтича от договора и съдът няма задължението да я разкрие, каквото задължение няма и при твърдение за липса на съгласие. Направен е извод, че наведените с въззивната жалба възражения за нищожност на договора /поради фактическа невъзможност на предмета и липса на съгласие/, доколкото не касаят пороци, които следват от съдържанието и формата на същия, са преклудирани и не следва да бъдат разглеждани. Независимо от това, съдът е приел, че тези възражения са и неоснователни, тъй като от последователността на действията на наследодателите на страните /прехвърляне на едната къща на ответника, а другата –на ищеца/ и от събраните гласни доказателства несъмнено се разкрива волята им на кого какъв обект да прехвърлят.

Посочено е, че при условие, че към момента на сключване на договора за продажба с нотариален акт № 53/1995 г. не е съществувал тавански етаж, но е описана останалата част от сградата – жилищният етаж и мазета, находящи се в сутерена /наричан от някои свидетели първи етаж/, то при наличие на воля за прехвърляне на собствеността на по-голямото, несъмнено е настъпил и вещно-транслативен ефект по отношение на по-малкото. Подпокривното пространство, като част от конструкцията на къщата, също е предмет на прехвърлителната сделка. Дори да се приеме, че е направено недопустимо преустройство, без строителни книжа /за още един жилищен етаж/, незаконният строеж е годен обект на вещни права и да бъде предмет на прехвърлителни сделки.

Въззивният съд е посочил, че индиция, че е прехвърлен жилищен етаж и сутерен и е допусната фактическа грешка при описанието на имота в нотариален акт № 53/1995 г. относно приземния и таванския етаж, е посочването, че таванският етаж се състои освен от стая, кухня и сервизни помещения и от две мазета, които е възможно да бъдат разположени само в приземния етаж и това описание съответства изцяло на сутеренния етаж.

5

Направен е извод, че липсва част от къщата, която да не е обект на прехвърлителната сделка, обективирана в нотариален акт № 53/1995 г. и която да е останала в наследство на страните по делото.

За ирелевантни са счетени възраженията на ищеца за липса на средства, с които ответникът да е заплатил цената по договора за продажба. Съдът е приел, че са преклудирани и направените възражения пред въззивната инстанция за симулативност на сделката като прикриваща дарение.

За неоснователно е счетено възражението на ищеца, че е придобил приземния етаж по давност. Съдът е посочил, че от свидетелските показания се установява, че след построяване на новата къща ищецът и семейството му са заживели в нея, а старата къща, предмет на иска за делба, се е ползвала от К.

Л. и родителите на страните. Показанията на свидетеля С. само установяват пренасянето на багажа на ищеца от приземния етаж на старата къща в новата, но не и упражнявана от него фактическа власт, още повече с намерение за своене на идеална или реална част от процесната къща.