Решение № 1197 от 21.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1197 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000501765 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК се развива по жалба от Столична община, чрез юрисконсулт М. А., насочена против Решение 2484/23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2909/2024 г. по описа на СГС в уважителната му част, с която първоинстанционният съд е осъдил въззивника да заплати на К. К. П. от гр. София сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от счупване на горния и долния клонове на дясната срамна кост, контузия на гръдния кош и контузия на долната част на гърба и таза, настъпили при падане на 21.01.2024 г. върху заледен участък от тротоарната площ на бул. "Цар Борис" III между № 134 и 136 , ведно със законната лихва от 21.01.2024 г. до окончателното изплащане.

В останалата му отхвърлителна част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила, като не е предмет на въззивна проверка.

Във въззивната жалба на Столична община се правят оплаквания за постановяване на първоинстанционното решение в обжалваната му част при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в превратна преценка на приобщените по делото доказателства, за неправилно приложение на материалния закон в нормата му на чл.52 ЗЗД, както и за необоснованост.

По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска отмяна на обжалваното решение в уважителната му част и по съществото на спора постановяване отхвърляне на предявения иск в пълен размер.

Насрещната страна не е подала отговор по въззивната жалба.

Становище по нея е депозирано от третото лице – помагач на страната на въззивника – „Еко Тийм София“ЕООД, в което оспорва развитите в нея доводи се намират за правилни и изцяло споделими.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното 1 решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваната му уважителна част, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивните жалби, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск.

При преценка оплакванията за неговата неправилност въззивната инстанция съобрази следното:

СГС е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД от К. К.

П. против Столична община.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, на 21.01.2024 г. в гр.

София, при движението си по тротоарната площ, разделяща локалното платно от главното платно на бул. "Цар Борис III", в района на № 136 ищцата се подхлъзнала на непочистен от лед и сняг участък от тротоара и паднала на дясната си страна. Вследствие падането получила травматични увреждания, изразяващи се във : 1/фрактура на срамната кост вдясно;

2/ контузия на гръдния кош; 3/ контузия на долната част на гърба и таза.

Посочените увреждания били констатирани в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", където П. била приета след инцидента. Същите й причинили болки и страдания със значителен интензитет, които се усилвали при най-лекото движение и трудно се влияели от обезболяващи. Освен това ищцата трябвало да спазва щадящ режим на покой и без натоварване, което и наложило помощ от близките за ежедневните й потребности. Тези обстоятелства се отразили тежко на емоционалното и психическото й състояние.

Предвид на тези съображения е поискано от съда да осъди Столична община да заплати на К. П. обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 22.01.2024 г. до окончателното изплащане.

В отговора по исковата молба ответникът Столична община е оспорил предявеният иск по основание и размер.

Оспорил е всички фактически твърдения на ищцата - относно механизмът на настъпване на инцидента, причинил й уврежданията; относно настъпването на последните и причинната им връзка с непочистен лед и сняг на мястото, сочено като място на произшествието; относно продължителността и периода на възстановяване на ищцата от твърдените наранявания.

Въвел е възражение инцидентът да се дължи изцяло на поведението /невниманието/ на ищцата.

В условието на евентуалност е въвел и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.

След самостоятелен анализ на приобщените пред първоинстанционния съд доказателства въззивната инстанция приема за безсъмнено установи следните релевантни за предмета на спора факти:

Съвкупният анализ на показанията на свидетеля Р. С., писмените доказателства /медицинската документация от УМБАЛСМ“Пирогов“/, данните от представения звукозапис на ел.носител от МВР - дирекция „Национална система 112“ от 21.02.2024 г., както и заключението на неоспорената СМЕ, изслушана пред първоинстанционния съд установяват безспорно, че на 21.01.2024 г., около 9:30 ч. въззиваемата П., придвижвайки се по бул. "Цар Борис III в района на № 134-136, се е подхлъзнала и е паднала върху тротоара на посочения булевард.

От съдържанието на извлечението от телефонните обаждания на тел. 112 се установява мястото на произшествието да е описано "на тротоара до светофара в посока центъра". По идентичен начин мястото на настъпване на инцидента се описва и от свидетеля С. очевидец на същия, чийто показания решаващият състав приема, че следва да кредитира, т.к.

2 са плод на личните му възприятия, последователни и логични и се подкрепят и от данните от писмените доказателства.

Ето защо и въззивната инстанция намира несъстоятелни доводите на Столична община за неустановеност на мястото на настъпване на инцидента, както и на неговия механизъм.

Горният извод се подкрепя и от посоченото в епикризата от клиника по хирургия от 24.01.2024 г. на МБАЛСМ“Пирогов“, където въззиваемата е била транспортирана за лечение от екип на Спешна помощ непосредствено след инцидента, в която е отбелязано, че пациентката се е подхлъзнала и паднала от собствен ръст върху лед.

След извършените й прегледи от различни специалисти и изследвания, на П. е поставена първоначална диагноза - контузия на гръдния кош, контузия на долната част на гърба и таза. В хода на лечението и след направени образни изследвания се установило, че същата е получила неразместено счупване на таза - горния и долния клонове на дясната срамна кост.

В болничното заведение й е проведено консервативно лечение, включващо клинично наблюдение, лабораторен контрол, медикаментозна терапия и рехабилитация. Изписана е на 24.01.2024 г.

Според неоспореното заключение на изслушаната от първоинстанционния съд съдебно-медицинската експертиза , претърпените травматични увреждания от въззиваемата могат да бъдат получени при странично падане, удар отстрани в областта на големия трохантер на бедрената кост или при притискане на таза откъм двете страни. Вещото лице сочи, че при такава травма средностатистическият възстановителен период продължава около четири месеца и включвал период на костно зарастване на счупванията, функционално възстановяване на мускулите и хармонизиране на походката с подобряване на опорната фаза. Периодът първоначално е съпроводен със силни болки, чиято интензивност намалява след 15-20 дни. След извършен преглед на П. вещото лице е приело, че към момента на изготвяне на експертизата същата е възстановена от получените травматични увреждания и е в добро анатомично състояние, с възстановена функция на увредения крайник.

В показанията си свидетелката Л. П. /дъщеря на въззиваемата/ сочи, че тя не е била в София по времето, когато майка й е претърпяла инцидента на 21.01.2024 г. и е разбрала за него след като тя самата й се обадила, че е приета в Пирогов. Твърди, че в болничното заведение майка й е останала четири дни, а след изписването й е останала в нейния дом за около седмица, за да й помага при справянето с ежедневните й битови нужди, т.к. е била трудно подвижна, с помощни средства. Свидетелката я придружавала до тоалетната и навсякъде. Твърди е че след изписването й от болницата въззиваемата изпитвала силни болки, за които приемала болкоуспокояващи лекарства. Помощните средства за придвижване /патерици/ ползвала няколко седмици, като се подобрявала с всеки ден. Към момента на депозиране на показанията /о.с.з. от 07.11.2024 г./ майка й вече се придвижвала сравнително нормално.

Въззивната инстанция приема, че вкл. преценени през призмата на чл.172 ГПК поради близките й отношения с въззиваемата показанията на свидетелката Л. П. следва да се кредитират, т.к. се подкрепят и от анализа на приобщените медицински документи, както и от заключението на СМЕ.

Установеното от всяко едно от обсъдените доказателства и всички в тяхната съвкупност предпоставят несъстоятелност на доводите на въззивника за неустановеност по делото както на настъпването и механизма на процесното произшествие, така и на получените от въззиваемата в следствие на същото телесни уреждания и последиците от тях.

Според решаващият състав доказателствата по делото установяват наличието на пряка причинно-следствена връзка между полученото увреждане от въззиваемата и противоправното бездействие на длъжностните лица от СО по поддържане на тротоарите на общинските улици в Столична община. Противно на твърдения по делото не е установено да е налице друга причина за причиняването на това увреждане.

Както правилно е посочил първоинстанционния съд, задължението на въззивната 3 община да поддържа улиците в населеното място произтича от факта, че собственост по отношение уличната мрежа е на Общината /арг. от § 7 т. 4 от ПЗР на ЗМСМА/, поради което и именно нейно е задължението, като собственик, да поддържа имотите и вещите общинска собственост чрез лицата, на които е възложено тяхното управление, съгласно чл. 16 от ЗОбС.

Това задължение произтича и от чл. 28 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична община, с която норма е вменено в задължение на общинската администрация да планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици.

Не се оспорва от въззивника, че поддържането на улиците през зимата включва тяхното снегопочисване и обработване срещу заледяване, които дейности са задължителни за осигуряване безопасното придвижване по тях на пешеходците и пътните превозни средства. За посочената дейност същата е сключила и договори за обществени поръчки, изпълнявани от конституираните като трети лица помагачи на нейна страна дружества.

Поради последното и наличието на заледен участък на тротоара, по който се е придвижвала въззиваемата и е паднала, сочи на неизпълнение на горепосочените задължения на Столична община чрез лицата, на които това е възложено. Това именно неизпълнение е в причинна връзка със загубата на устойчивост при придвижването й от страна на въззиваемата по тротоар от общинската мрежа и падането й, респ. - настъпването на обсъдените по-горе травматични увреждания от нея.

Според нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на другиму някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Същата норма урежда специалния случай на гаранционно-обезпечителната отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД.

По приложението й теорията и практиката са единни в разбирането си, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, т.к. не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя й. За да бъде ангажирана следва да се установят в кумулативна даденост следните положителни предпоставки: 1/ правоотношение по възлагане на работа /което в случая е не е спорно по делото, с оглед признанието от страна на ответника-въззивник, че процесният тротоар е публична общинска собственост/, 2/ осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /в случая проявено бездействие от страна на Кмета на СО и служителите, пряко отговарящи за поддържането на общинските пътища и тротоари в гр.София; 3/ вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - в случая чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона /цитираните по-горе, вкл. Наредба, приета в изпълнение на ЗОбС/, /арг. от ППВС № 9/1966 г./. Вкл. и в тези случаи противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Последният елемент също е установен еднозначно в случая доколкото, както вече се посочи, полагането на грижи за зимното поддържането на общинските улици и тротоари в Столична община е задължение на Кмета на СО, районните кметове и респ. - на длъжностните лица, на които първите са възложили конкретни функции в тази насока.