Решение № 242 от 23.10.2023, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Шумен, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско дело № 20233600500344 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №447 от 08.06.2023 г. по гр.д. №1838/2021 г. по описа на РС - Шумен е отхвърлен предявения от А. Р. В., Д. К. Д., Н. Й. Б., Р. Й. Н., всички чрез пълномощника си адв. Д. Г. С. от ШАК, със съдебен адрес: гр. Шумен, бул. „.....“ №46б, ет. 2 срещу „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.

София, СО – Район „....“, бул. „.....“ №81-83, представлявано от Р. Г. С. и М.А.Г. положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че са собственици по давностно владение върху 481/707 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Шумен, находящ се в гр.

Шумен, ул. „.....“ №16, целия с площ от 707 кв. м., като неоснователен.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от А. Р. В., Д. К. Д., Н. Й. Б., Р. Й. Н., чрез адв. Д. С. от ШАК, с която считат, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при превратно тълкуване на обстоятелствата и фактите, установени в хода на съдебното дирене. Жалбоподателите намират за неправилен извода на съда, че за твърдяното от тях течение на придобивна давност в тяхна полза в периода от 16.11.2006 г. до настоящия момент липсват доказателства. Според жалбоподателите първоинстанционният съд неправилно е разгледал въпроса за противопоставимостта спрямо купувача от публичната продан на Решението по гр.д №78/2020 г. на ШОС, с което е прогласен за нищожен Договора за доброволна делба, като е приел, че са относими разпоредбите на чл. 496, ал. 2 от ГПК и чл. 453, т. 2 ГПК. Счита, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 499, ал. 1 ГПК и след като имотът не е собственост на длъжника се установявало безспорно и връщането със задна сила на имота обект на публична продан в патримониума на действителния собственик. Оспорва се и приетото от съда, че от стрА. на ищците не са ангажирани каквито и да е доказателства, че за периода от 16.11.2006 г. до 06.07.2013 г. (вписването на постановлението за възлагане) ищците да са 1 упражнявали владение върху процесния имот, а в същото време съдът е приел, че процесният имот е предаден на ЕТ „.....“ именно от ищците за извършване на строителство на сгради. Поддържа се, че владението се осъществява както лично, така и чрез другиго и след като договорът за делба е обявен за нищожен, то следва да се приеме със задна сила и добросъвестно владение на имота от стрА. на ищците, които всъщност никога не са загубвали правото си на собственост. Твърди се, че освен ищците никой друг не е владял процесния имот до момента и никой не е бил въвеждан във владение по надлежния ред, като тези твърдения били доказани включително и от свидетелските показания, а ответникът не опровергал презумпцията по чл. 83 ЗС. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, ЕИК ..... чрез юриск. С.В.В.. Въззиваемата стрА. счита, че постановеното решение е правилно и изцяло съобразено с установените по делото факти, приложимия закон и относимата съдебна практика. Сочи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства ищците да са упражнявали владение върху имота. Верни били и изводите, че с предаването на владението на строителя по силата на договора за доброволна делба върху имота (в т.ч. с процесните идеални части) ищците са изоставили фактическата власт върху имота и по делото не са представени доказателства същата да е била упражнявА. отново от тях в последствие. Намира за правилен извода на съда, че фактическата власт върху идеалните части е осъществена именно от банката. Този извод се основавал на представените доказателства, сочещи на упражнявано намерение за своене и доказвали, че ищците не са осъществявали фактическа власт, нито са демонстрирали намерение да своят за себе си процесните идеални части.

Твърдят, че ищците винаги са третирали банката като техен собственик и по никакъв начин не са оспорвали правата й върху придобитото от нея по силата на постановлението за възлагане. Поддържа се, че за основателността иска за собственост на основание давностно владение, са ирелевантни предходните права, които ищците заявяват, а самото завеждане на иска на това правно основание съставлява признание от стрА. на ищците, че те нямат валиден титул на собственост върху спорните идеални чисти. Поради това се поддържа, че са неотносими и възраженията във въззивната жалба, че досежно собствеността на имота е приложима разпоредбата на чл. 499, ал. 1 ГПК. Спрямо банката не е проведено съдебно отстранение, доколкото тя не е била стрА. по спор с предмет правото й на собственост. Този въпрос се поставял за първи път едва в настоящото производство и то единствено в светлината на придобиването на идеалните части по давност. Възражението на жалбоподателите, че владението било осъществявано чрез другиго било неоснователно, бланкетно и не кореспондиращо с представените доказателства. Твърдението, че идеалните части са придобити чрез добросъвестно владение с изтичането на 5-годишен давностен срок било наведено за първи път едва в последното по делото открито с.з., поради което и първоинстанционният съд правилно не е изследвал въпроса. Намира за ирелевантно и позоваването на чл. 83 ЗС. Такова било и възражението, че не е осъществяван въвод във владение след придобиването на имота. Иска се въззивният съд да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежни страни и при наличие на правен интерес и е допустима. РазгледА. по същество същата е неоснователна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните, както и събраните 2 по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа стрА.:

С Нотариален акт №158, том XXIII, дело № 5443/2006 г. на Служба по вписвания – Шумен ищците били признати за собственици по дарение и частично изменение на плА. за регулация: ищцата А. Р. В. – на 192.5/707 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 707 кв.м., находящ се в гр. Шумен, ул. “....“ № 16 и на западното крило на съществуваща в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** с площ 87 кв.м.; ищецът Д. К. Д. – на 192.5/707 ид. ч. от гореописания имот, заедно с източното крило на двуетажната еднофамилна жилищна сграда, както и на цялата селскостопанска сграда с идентификатор ***, а ищците Н. Й. Б. и Р. Й. Н. – на по 161/707 ид.ч. и 1/2 ид.ч. от съществуваща в имота сграда с идентификатор ***.

На 18.12.2006 г. ищците продали на ЕТ „.....“, представляван от собственика Х.П.У., 1/5 ид.ч. от съсобствения си имот с идентификатор ***, заедно с построените в него жилищни сгради и стопанска постройка с идентификатори ***, *** и ***, като сделката била оформена с Нотариален акт за продажба №83, том VIII, рег. №23669, дело № 1376/2006 г., като по този начин възникнала съсобствеността между тях.

На 15.10.2007г. между ищците и Х.П.У., действащ като собственик и представляващ ЕТ “.....“ и пълномощник на съпругата си И.У. бил сключен Договор за доброволна делба, с който бил поделен съсобствения им имот с идентификатор *** и правото на строеж на масивна жилищна сграда с три входа с подземен паркинг, приземен и мансарден етаж с идентификатор *** с обща разгърната застроена площ от 2447.06 кв.м., с подробна индивидуализация на самостоятелните обекти в сградата. Съгласно договора ..... получил в дял правото на строеж върху общо 29 обекта в сградата, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, както и 481/707 ид.ч. от поземления имот.

Съгласно т. 6 от договора за уравнение на дяловете ....., като представляващ ЕТ “.....“ се задължил да построи за своя сметка самостоятелните обекти, попадащи в дяловете на ищците в срок от 24 месеца от датата на предаване на владението на имота, при степен на завършеност по БДС.

Между ответника „Интернешънъл Асет Банк“ АД, в качеството на кредитор и ЕТ “.....“ в качеството му на кредитополучател възникнали облигационни отношения, основани на Договор за инвестиционен кредит № 005256–002, с който се предоставял инвестиционен кредит за доизграждане на многофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Шумен. Поради неизпълнението на задълженията на кредитополучателя, ответникът се снабдил с изпълнителен лист от 06.08.2010 г.

Видно от Справка №1254976 от 14.10.2021 г. на Служба по вписвания в хода на образуваното изпълнително дело № 20108760400906 на ЧСИ Д.З. на 17.08.2010 г. била наложена възбрА. върху процесния имот с идентификатор ***.

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 12.05.2013 г. на ЧСИ Д.З. вх.

№5036, акт 163, том 14, дело №2561/2013 г., вх. №5076/16.07.2013 г., поправено с Постановление за поправка вх.№ 4735, акт 51, том 12, рег. № 2268 от 30.07.2021 г. на Служба по вписвания, на „Интернешънъл Асет Банк“ АД били възложени недвижими имоти, собственост на ЕТ “.....“, а именно: общо 481/707 ид.ч. от поземлен имот ***, целия от 707 кв.м., заедно с учредено право на строеж върху 25 обекта /подробно индивидуализирани/ в сграда – бъдещо строителство от поземления имот с идентификатор ***, целия с площ от 707 кв.м. в гр.Шумен, ул.“....“ № 16.

Придобитият имот от банката бил деклариран в Община Шумен на 06.08.2013 г., като са представени и доказателства за плащане на данъци и такси битови отпадъци по отношение на имота за периода 2013-2021 г.

3

В периода от 19.07.2013 г. до 03.07.2018 г. били извършвани регулярни огледи на имота, като в представените общо 7 Протокола се посочва, че дворното място е празно и тревясало (с треви, храсти и дървета), като към датата на възлагането му парцелът бил ограден с ламаринена ограда откъм улицата, а в последствие нямало настъпили промени в имота.

По делото е представена декларация от Х.П.У., че сключената сделка между него и ищците за покупко-продажба на 1/5 ид. ч. на имот ***, ведно с построените в него сгради е симулативна и никой не е желал настъпването на правните й последици.

С Решение №779 от 31.07.2019 г. по гр.д. № 943/2019 г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 17.09.2019 г. е обявен за нищожен сключения между ищците, като продавачи и Х.П.У., като купувач Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 83, том VIII, рег. № 23669, дело № 1376 от 18.12.2006 г. на Нотариус К.М. за поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 707 кв.м., с построените в имота сгради, като сключен при привидност.

С Решение № 260050 от 03.11.2020 г. по гр.д. № 78 от 2020 г. по описа на ШОС, влязло в законна сила на 03.12.2020г. е прогласена нищожността на основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД на Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот с нотариална заверка на подписите от 15.07.2007 г. с рег. № 16786 на Нотариус К.М., сключен между ищците и Х.П.У. като ЕТ „.....“ поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 707 кв.м., находящ се в гр.Шумен, ул.“....“ № 16.

По делото е представен договор за посредничество при продажба №31 от 24.04.2020 г. между „Явлена“ ЕООД и „Интернешънъл Асет банк“ АД с предмет проучване на пазара, реклама, организиране на огледи и търсене на купувач за имоти, изброени в Приложение № 1 към него, измежду които и правото на строеж на 25 обекта в сграда – бъдещо строителство и 481/707 ид.ч. от поземления имот с идентификатор ***, целия с площ от 707 кв.м. в гр. Шумен, ул.“....“ №16.