Решение № 144 от 06.08.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Пловдив, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600333 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XХІ от НПК.

С присъда № 23001 от 23.05.2023 г. по НОХД № 20185400200018/2018 г. по описа на Смолянския окръжен съд подсъдимият С. А. К. е бил признат за виновен за две престъпления с правна квалификация, както следва:

- по чл. 219, ал. 1 НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК шест месеца пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки с посочената продължителност, като първата от тях с периодичност от два пъти седмично.

С цитираната присъда подсъдимият К. е бил признат за невинен за това да е извършил деянието умишлено и същото не съдържа признаците на потежко престъпление, както за това да е причинил щета за разликата от 17 724 до 21 270 лева, поради което е бил оправдан по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 НК, както и за 1 посочената разлика.

- по чл. 255, ал. 1, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 55, ал. 3 НК шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, като окръжният съд не е наложил на подсъдимия кумулативно предвиденото наказание глоба.

Със съдебния си акт окръжният съд е признал подс. С. А. К. за невинен по първоначално повдигнатото му обвинение за това да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, както и за разликата на невнесения корпоративен данък от 7 205,09 лева до 13 115,09 лева, поради което го е оправдал за повдигнатото му в този смисъл обвинение и за правната квалификация на деянието по чл. 255, ал. 3 НК, както и за посочената разлика.

На основание чл. 23, ал. 1 НК окръжният съд е наложил на подсъдимия С. А. К. едно общо най-тежко наказание измежду така посочените по-горе, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.

На основание чл. 68, ал. 1 НК първият съд е активирал условно наложеното на подсъдимия С. А. К. наказание по НОХД № 32/2004 г. по описа на Окръжен съд – С. пет месеца лишаване от свобода, като е постановил същото да се изтърпи изцяло и отделно при първоначален общ режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК на подс. К. са били възложени за заплащане и направените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия С. А. К. ведно с допълнения към същата. Релевират се доводи за превратното тълкуване на доказателствената маса. Отправят се и критики към процесуалната дейност на съда, довела до съществено нарушение на процесуалните правила. При условията на алтернативност, от въззивния съд се иска да отмени присъдата на първата инстанция и да оправдае подсъдимия по повдигнатите му обвинения или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Прокурорът пледира за потвърждаване на първоинстанционната 2 присъда, като намира, че всяко едно от вменените на подсъдимия деяния е доказано от обективна и субективна страна от материалите по делото.

В хода на съдебните прения адв. Д. А. – служебен защитник на подсъдимия моли съда да уважи подадената от подс. К. жалба срещу присъдата на втората първа инстанция. По отношение на първото обвинение с правна квалификация по чл. 219 НК, изразява мнение, че същото е несъставомерно. Пледира, че между множеството събрани доказателства – свидетелските показания и експертизи не се открива връзка между обектите превозни средства и тяхната индивидуализация, поради което е невъзможно да се приеме, че свидетелите говорят за едни и същи МПС. От друга страна, акцентира върху обстоятелството, че самите свидетели са съобщили, че автомобилите са били абсолютно негодни за употреба, поради което и вещото лице, което ги оценява към 2012 г. ги остойностява като скраб. Наред с това защитата намира, че в момента, в който превозните средства са били заприходени на новосъздаденото дружество „*“ ООД, подсъдимият не е бил управител на дружеството и не е могъл да носи отговорност за тяхното зачисляване към активите на търговеца. Респективно липсва връзка между действията и бездействията на управителя – тогава К. с твърдяното увреждане и безстопанствено отношение спрямо това имущество.

По отношение на второто обвинение – за данъчно престъпление, защитата намира, че то съдържа общи умозаключение за количества продаден и неотчетен материал, като не става ясно от къде идват тези количества, как са били осчетоводени и дали въобще са били осчетоводени, поради което експертизата не почива на обективни данни. В този смисъл, К. не носи отговорност за продажбата на материалите и тяхното отчитане пред органите на Н.

По изложените съображения, защитата моли въззивния съд да отмени съдебния акт на втората първа инстанция и да оправдае подсъдимия по повдигнатите му обвинения. При условията на алтернативност, се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснати неотстраними от втората инстанция съществени процесуални нарушения.

Настоящият съд намира, че атакуваната присъда се явява постановена от втора по ред първа инстанция във връзка с процесуалния развой на делото.

3

Преди това, същото е било разгледано от друг състав на първоинстанционния съд, който се е произнесъл с присъда № 6/20.09.2017 г., постановена по НОХД № 93/2016 г. на Смолянския окръжен съд, с която подсъдимият С. А. К. е бил признат за НЕВИНЕН в това, че през периода от 01.03.2003 г. до 08.05.2012 г., в гр. *, обл. *, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б. „б“ от НК управител на „*“ ООД гр. * с ЕИК *, да не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество на „*“ ООД гр. *, а именно - товарен автомобил „*“ самосвал peг.

№ *; товарен автомобил „*“ самосвал с peг. № *; товарен автомобил „*“ с peг.

№ *; контейнеровоз „*“ per. № *; специален автомобил „*“ с рег. № *; лек автомобил „*“ с per. № *; багер *; багер *; багер * и багер *, като не е изпълнил задълженията си по чл. 24 т. 3 от Договора за учредяване на търговско дружество „*“ ООД гр. * (да организира и ръководи цялата стопанска дейност на дружеството, да решава всички въпроси свързани с предмета на дейност, с изключение на тези, които според същия договор или по закон се решават от общото събрание на дружеството) и от това е последвало разпиляване на имущество - товарен автомобил „*“ самосвал peг.

№ *; товарен автомобил „*“ самосвал с peг. № *; товарен автомобил „*“ с peг.

№ *; контейнеровоз „* “ peг. № *; специален автомобил „*“ с peг. № *; лек автомобил „*“ с peг. № *; багер *; багер*; багер ** и багер **, които са престанали да бъдат на разположение на собственика - „*.“ ООД гр. *., на обща стойност в размер на 21 270, 00 лева, като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, поради което на основание чл. 304 НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 219 ал. 3 вр. ал. 1 НК.

Със същата присъда на първата първа инстанция, подсъдимият С. А. К. е бил признат за НЕВИНЕН и за това, че през периода от 01.01.2008 г. до 01.04.2012 г., в гр. *., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на „*“ ООД гр. Н. с ЕИК **, за пет данъчни периода - 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г.; 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г.; 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г., 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г.; 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ в размер на 13 115,09 лева, като не е подал изискуемата по закон годишна данъчна декларация, която се изисква по силата на чл. 92 ал. 1 4 от ЗКПО, за данъчни периоди 01.01. 2007 г. - 31.12.2007 г.; 01.01.2008 г. 31.12. 2008 г.; 01.01.2009 г. - 31.12. 2009 г.; 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г.;

01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., както следва: -през периода от 01.01.2008 г. до 31.03.2008 г., в гр. С., в качеството си на управител на „*.“ ООД гр. Н. с ЕИК **, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в размер на 3 827, 76 лева, като не е подал изискуемата по закон годишна данъчна декларация за данъчен период 01.01.2007 г. 31.12.2007 г., която се изисква по силата на чл. 92 ал. 1 ЗКПО; -през периода от 01.01.2009 г. до 31.03.2009 г., в гр. С., в качеството на управител на „* “ ООД гр. Н., с ЕИК **, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в размер на 2 358, 20 лева, като не е подал изискуемата по закон годишна данъчна декларация за данъчен период 01. 01.2008 г. 31.12.2008 г., която се изисква по силата на чл. 92 ал. 1 ЗКПО; -през периода от 01.01.2010 г. до 31.03.2010 г. в гр. С., в качеството на управител на „*“ ООД гр.

Н. с ЕИК **, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ в размер на 2 012, 81 лева, като не е подал изискуемата по закон годишна данъчна декларация за данъчен период 01.01.2009 г. - 31. 12.2009 г., която се изисква по силата на чл. 92 ал. 1 ЗКПО; -през периода от 01.01.2011 г. до 31.03.2011 г. в гр. С., в качеството си на Управител на „*“ ООД гр. Н. с ЕИК **, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в размер на 3019,85 лева, като не е подал изискуемата по закон годишна данъчна декларация за данъчен период 01.01.2010 г. 31.12.2010 г., която се изисква по силата на чл. 92 ал. 1 ЗКПО; -през периода от 01.01.2012 г. до 02.04.2012 г. в гр. С., в качеството си на управител на „С.“ ООД гр. Н. с ЕИК **, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ в размер на 1896, 47 лева, като не е подал изискуемата по закон годишна данъчна декларация за данъчен период 01. 01.2011 г. 31.12.2011 г., която се изисква по силата на чл. 92 ал. 1 ЗКПО, като всяко едно от горепосочените деяния осъществява по отделно еднакви състави на едно и също престъпление - по чл. 255 ал. 1 т. 1 НК, извършени през 5 непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите деяния се явяват обективно и субективно продължение на предшестващите, поради което и на основание чл.

304 НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. aл. 1 т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК.

По протест на Окръжна прокуратура гр. С., посочената присъда на първата първа инстанция е била отменена с решение № 25 от 09.02.2018 г. по ВНОХД № 573/2017 г. на Апелативен съд - Пловдив, като делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд поради липса на мотиви. При повторното разглеждане на делото от състав на първостепенния съд е била произнесена и описаната по-горе осъдителна присъда на втората първа инстанция, която е предмет на проверка по настоящото дело.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата и допълненията към същата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея съображения.

За да постанови атакуваната присъда първоинстанционният съд е приел за установено следното, базирано изцяло върху параметрите на внесения обвинителен акт, който настоящата инстанция намира, че не съдържа всички обективни и субективни белези на вменените престъпления, поради което е обвинителният инструмент е подлежал на по-внимателна преценка относно неговата годност на инициира съдебната фаза на процеса, както следва: