Решение № 3674 от 13.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3674 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20251110209806 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на К. М. Б. срещу Заповед за задържане №7055зз-10/11.06.2025 г., издадена от полицейски служител при Министерство на вътрешните работи (МВР), отдел „Вътрешна сигурност“ – разузнавач II степен хх.

С жалбата се твърди, че атакуваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, най-вече поради противоречия с материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, несъобразяване с целта на закона, нарушение и противоречие с чл.5, т.2 от ЕКЗПЧ, за което се излага подробни съображения, като се акцентира, че към момента на задържането не са били събрани гласни доказателства от св. хх.

Твърди се, че решението ще бъде обусловено от развитието на наказателното производство спрямо жалбоподателя. Моли се за отмяната й се претендират разноски.

Процесуалният представител на жалбоподателя и жалбоподателят по същество поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Претендират се разноски, за което се представя списък.

1

Органът издал атакуваната заповед, в съдебно заседание се явява и не оспорва жалбата. По същество излага, че не е запознат с казаното от адвоката и няма какво да възразява. Не се претендират разноски.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните по делото доказателства:

Между от една страна свидетелката хх и от друга обвиняемия и свидетелката хх възникнали отношения на доверителност и в следствие на това на 19.04.2025 г. свидетелката хх се разпоредила в тяхна полза като завещала собственото си движимо, както и недвижимо имущество, конкретно жилище, находящо се в хх Същата упълномощила жалбоподателя Б. да я представлява пред съответните органи за нуждите на снабдяване с документи във връзка с притежавания от нея имот – скици, данъчна оценка и др. Отделно от това същата на 29.05.2025 г. в дома си, пред помощник нотариус по заместване при нотариус, с рег. №358, с район на действие СРС, упълномощила Б. с правото да прехвърли сам на себе си жилището й, находящо се в хх, срещу задължение за гледане и издръжка, както и подписала декларации по ДОПК и ЗННД. На 02.06.2025 г. упълномощила пред извикан от Б. и дошъл в дома й помощник нотариус по заместване при нотариус, с рег.

№358, с район на действие СРС, същият да се разпореди с имота й жилище, находящо се в хх при условията на чл.38 от ЗЗД, с правото да го прехвърли на себе си и на св. Ненова, срещу задължение за всеки един от тях да поемат гледането и издръжката й.

На 05.06.2025 г. при нотариус с рег. №358, с район на действие СРС била изповядана сделка за прехвърляне на недвижим имот, собственост на хх, жилище, находящо се в хх с участието на упълномощеното лице Б. от името на собственика на същия и като приобритател, както и свидетелката хх, срещу задължение на всеки един от приобритателите лично или чрез трето лице за гледането и издръжката на хх до края на живота й и със запазване правото на ползване върху имота на прехвърлителя до края на живота й. Договорът бил обективиран в нотариален акт №86, т.I, рег. №4048, дело №82/2025 г.

Подаден бил сигнал от Фондация хх за евентуално извършено престъпление „измама“ по отношение на лицето хх. Като към тази фондация като личен асистент на св. хх работела свидетелката хх

Започнали действия по разследване и било образувано ДП №225/25 г. по 2 описа на СО-СГП“.

Спрямо жалбоподателя е била издадена Заповед за задържане, изведена с №7055зз-10/11.06.2025 г., издадена от полицейски служител при МВР, отдел „Вътрешна сигурност“ – разузнавач II степен хх на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, с вписано основание: „чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК – ДП №225/25 г. по описа на СО-СГП“. В нея е посочено, че лицето е задържано в 10.06.2025 г. в 17:30 ч. в помещение за временно задържане в 04 РУ-СДВР.

Същата е връчена надлежно срещу разписка на жалбоподателя и е налице подпис срещу задържано лице. Същият е освободен на 11.06.2025 г. в 16:55 ч.

По време на задържането му са извършвани действия по претърсване и изземване с негово участие, както и обиск.

С постановление на СРП от 11.06.2025 г. К. М. Б. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, което му е връчено на същата дата в 17:10 ч.

С Постановление на прокурор при СРП от 11.06.2025 г. К. М. Б. е с постановено задържане за срок до 72 часа по ДП №225/2025 г. по описа на СОСГП, пр. пр. №28583/2025 г. Същото е връчено на Б. на 11.06.2025 г. в 17:40 ч.

Внесено е искане от СРП с правно основание чл.64 от НПК. Състав на СРС, НО, 9 състав по образуваното НЧД № 8664/2025 г. е отказал да вземе мярка за процесуална принуда на Б.. Това определение на първоинстанционния съд е било потвърдено от състав на СГС по ВНЧД № 4141/2025 г. ДП е висящо.

Установява се, че съгласно Заповед №7855з-201/04.03.2025 г. на директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР старши комисар хх, че хх е назначен на длъжност „разузнавач“ II степен в 02 сектор на 01 отдел, Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, като видно от акт за встъпване е встъпил на 04.03.2025 г.

При така установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав стига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен интерес от оспорване, като разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, съгласно правомощията 3 му, заложени в разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Издадена е в предвидената в чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма и има изискуемото по чл.74, ал.2 от ЗМВР съдържание. Посочено е и правното основание за издаването , а именно по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която норма предвижда, че основанието за издаването е срещу лице, „за което има данни, че е извършило престъпление“. Посочени са и правни основания за задържането на жалбоподателя в оспорваната заповед: „чл.210, ал.1, т.3, във вр. с чл.209, ал.1 от НК – ДП №125825 г. по описа на СО-СГП“.

Задържането е за нуждите на ДП, по което жалбоподателят е бил привлечен впоследствие като обвиняем, а именно на 11.06.2025 г., когато му е и връчено Постановление за привличане. Нещо повече, непосредствено след освобождаването му след задържането му, което видно от отбелязването в атакуваната полицейска заповед е станало в 16:55 ч. на 11.06.2025 г., а в 17:10 ч. му е връчено Постановление на СРП, с което е привлечен като обвиняем. В последствие с Постановление на СРП от 11.06.2025 г., което му е предявено в 17:40 ч., след привличането и извършения му разпит в качеството на обвиняем, се задържа за срок до 72 часа, във връзка с внасяне на искане от прокуратурата пред съд по реда на чл.64 от НПК за вземане на мярка за процесуална принуда „Задържане под стража“.

Като взе предвид, че полицейското задържане не може да е произволно, то следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигане на законовата цел. Като в тази насока е Решение №9425/2016 г. на ВАС по админ. д. №3914/2015 г.

Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни факти, които да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено с целта на закона.

Като тази ПАМ е с превантивна функция. В случая не е налице нарушение на чл.5 от ЕКЗПЧОС. В първата точка на чл.5 от ЕКЗПЧОС са изброени хипотезите, при които ограничаването на личната свобода е допустимо, като изброяването е изчерпателно и поради това следва да се тълкува ограничително. Разпоредбата на чл.5, т.1 от ЕКЗПЧОС изисква на първо място задържането да е законосъобразно, което включва условието да бъде спазен редът, посочен в националния закон, като такъв ред е разписан в 4

ЗМВР, а именно чл.72 и сл. от същия. Като в процесния случай са били налице осъществявани действия по разследване по подозрение за извършено престъпление, установяващи съпричастност към деянието, което се сочи в процесната заповед. Съдът приема, че единственото изискване на една наложена принудителна административна мярка по ЗМВР – фактическо задържане на лице е същата да съответства на закона и неговата цел – да предотвратява извършването на престъпления и да ги разкрива по установения от закона ред, респективно да възпрепятства тяхното неразкриване с оглед укриване на доказателства, оказване на въздействие върху свидетели и др. от страна на лицето, което предстои да бъде задържано или вече е задържано. В случая с оглед конкретните факти се стига до извод, че са били налице основания за вземане на тази мярка и същата се явява пропорционална на ограничаване на правата на задържаното лице, което по доказателствените данни, изведени от образуваното ДП от съответен доказателствен източник, има вероятност да е бил или е действително съпричастен към престъплението, което следва да се разкрие от органите на МВР. Това е така, доколкото жалбоподателят е привлечен като обвиняем за конкретното престъпление, вписано като основание за задържането му и в полицейската заповед и това задържане в рамките на посочените до 24 часа по ЗМВР, е с цел предотвратяване извършването на престъпления от същия, респективно да възпрепятства разкриване на такива, както и с оглед укриване на доказателства, оказване на въздействие върху свидетели и др. Предвид което задържането на Б. със Заповед по ЗМВР се явява законосъобразно. По време на задържането са извършвани действия по разследването, с негово участие, а непосредствено след неговото освобождаване е бил привлечен като обвиняем. Спазено е изискването на чл.5, т.1, б. „с“ от ЕКЗПЧОС, а именно: „с цел да се осигури явяване пред компетентния, съгласно закона орган, по обосновано подозрение за извършено престъпление, или когато задържането обосновано може да се смята за необходимо, за да се попречи на лицето да извърши престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление“.

Тези индиции по преписката са налице. Същият е бил задържан и с цел осигуряването му пред компетентния орган в случая прокурор от СРП.

На следващо място са налице изискуемите предпоставки при задържането, че е налице обективна необходимост от прилагане на такава принудителна административна мярка (ПАМ). Като тази ПАМ е с 5 превантивна функция, а именно цели да се попречи на конкретното лице да извършва престъпления и да се укрива. Касае се необходимост от мярка за намаляване на интензитета от опасностите, които крие едно лице, което в процесния случай е налице.

Като в случая задържането на жалбоподателя с атакуваната полицейска заповед допринася за постигане на целите, посочени в закона и изпълва предназначението на принудителните административни мерки, каквито са заповедите за задържане. Като с всяка ПАМ задържането за срок от 24 часа налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл.72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема било с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление, било за да осуети прикриването на престъплението, както и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител. В случая от доказателствата по делото се установи, че целта на задържането е разследване на вероятен извършител, предвид което е и постигната конкретната цел за издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане.

Ето защо оспорената заповед като издадена от компетентен орган в кръга на службата му и съобразена с предпоставките, посочени в чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, които се установи, че са налице, както и с целите предвидени в ЗМВР, а именно ограничението и последиците да са пропорционални на засегнатото право на свобода и сигурност, което е залегнало в разпоредбите на чл.6, ал.1 от АПК и чл.107 ЗМВР, а и същата се явява съобразена с чл.5, т.1, б. „с“ от ЕКЗПЧОС, поради което се явява законосъобразна. Предвид което и жалбата се явява неоснователна и не следва да бъде уважена, а атакуваната заповед следва да бъде потвърдена.