Решение № 262170 от 06.07.2021, Районен съд - Варна

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

№ …….. гр. Варна, 06.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА-ЯНЕВА при участието на секретаря Светлана

Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2064 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се разглежда по реда на чл.

238 ГПК.

Производството по делото е образувано по предявен от П.Б.С. срещу "С.Г.

ГРУП" ЕАД иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, за установяване, че ищцата не дължи сумата от 1252.72 лева, представляваща задължение от 2015г. към „Теленор България“ ЕАД, прехвърлено на „С.“ ЕАД.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът „С.“ ЕАД не е подал писмен отговор.

Първо по делото заседание е проведено на 28.06.2021г., като редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Ищецът П.Б.С. основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: в началото на 2019г. е започнала да получава постоянни телефонни обаждания от лица, които се представяли за служители на ответното дружество. Те твърдели, че ищцата има неплатен дълг към „Теленор

България“ ЕАД и, че вземането е прехвърлено към „С.“ ЕАД. П.С. посетила офиса на „Теленор България“ ЕАД и там разбрала, че има неплатено задължение от 16.04.2015г., изразяващо се в незаплатени сметки и неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги. Била й предоставена фактура на стойност 1252.72 лева от 16.04.2015г. Оспорва да има неплатено задължение към посочения мобилен оператор, като наред с това поддържа, че същото е погасено по давност. С оглед горното сезира съда с искане за установяване в отношенията между страните, че С. няма парично задължение към ответника.

Ответникът не е оспорил тези твърдения.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията, ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

С оглед направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер 50.11 лева за заплатена държавна такса и 360 лева – адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Б.С., ЕГН **********,***, не дължи на „С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1252.72 лева (хиляда двеста петдесет и два лева и седемдесет и две стотинки), претендирана като задължение от 2015г. към „Теленор България“ ЕАД, прехвърлено на „С.“ ЕАД.

ОСЪЖДА „С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати П.Б.С., ЕГН **********,***, сумата от 410.11 лева (четиристотин и десет лева и единадесет стотинки), представляваща сторените в настоящото производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.

239 ал. 2 ГПК.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: